Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

През последните три години „Грийнпийс“-България изследва, документира и представя публично вредите и последиците, които въглищният сектор нанася на здравето на хората и на околната среда. След като в предишни доклади се спряхме върху пагубното въздействие на добива и горенето на въглища върху качеството на атмосферния въздух и на водите, сега ще обърнем внимание на две добре „заровени“ последици от въглищната дейност.

В първата част на доклада ще разгледаме как дейностите във въглищния сектор оказват негативно влияние върху качеството и целостта на почвите в България. Във втората част ще обърнем внимание на една често игнорирана и оставяна на заден план заплаха, за която добивът и горенето на въглищата допринасят значително, а именно отделянето на живак и ефектът му върху здравето на хората и околната среда.

В резултат от добива на въглища в България през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 000 хектара площи, което се равнява на 0,03% от общата територия на страната. Процесите на рекултивация и възстановяване на терените протичат бавно и резултатите са незадоволителни. Това води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, както и се нарушава балансът между земите в различните фондове.

През последните години ставаме свидетели как цели села се изселват с цел разширяване изкопните терени на мините, как държавата остава безучастна към трагедията на хората, а в същото време отпуска допълнителни територии на минните дружества. Освен на физически изменения, почвите са подложените и на замърсяване в резултат от дейността на въглищните централи. Горенето на въглища e
съпроводено с отделянето на вредни газове, прах, утайка и тежки метали, които попадат в почвата, а от там във водата и атмосферния въздух.

Качеството на почвите е недостатъчно изследван въпрос, който заслужава вниманието на отговорните институции и обществеността, особено като се има предвид, че при горенето на въглища се отделят тежки метали. Този доклад се опитва да хвърли светлина върху замърсяването с един от тези метали – живака. Наличието на живак в завишени количества заплашва здравето на хората и околната среда. Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата. Само за периода 2010 – 2013 г. в България са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене. Въпреки сериозността на проблема, той остава скрит за обществото.

Пълният текст на доклада