След изследване на вредите, които добивът и горенето на въглища оказват върху здравето на хората и околната среда, „Грийнпийс“-България обръща внимание на помощите, които въглищният сектор получава.

Фокусът на този доклад са директните и косвени начини, по които държавата подпомага, поддържа и удължава съществуването на един сектор, който принадлежи на миналия век. Предходните два доклада на „Грийнпийс”-България („Задушаващата хватка на въглищата“ и „Вода за живот или вода за въглища“) показаха, че въглищата и използването им за производството на електроенергия са сред основните замърсители на атмосферата и околната среда. България произвежда 40% от своята електроенергия от въглища, което я прави зависима от този сравнително евтин, но нискокачествен
местен ресурс. В същото време България е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици, един от основните източници на които са въглищните топлоелектрически централи.

Здравните и екологични вреди, причинени от въглищния сектор, имат огромна цена за обществото, но остават пренебрегвани от държавата. По данни на Алианс „Здраве и околна среда“ (HEAL) за 2013 г., като пряк резултат от замърсяването на въздуха (с прах, фини прахови частици, метали, и други съединения) ежегодно над 920 българи заболяват от хроничен бронхит, 600 постъпват в болница поради дихателни или сърдечно-съдови симптоми, а 2000 умират поради замърсяване на въздуха. По информация от същия доклад, разходите поради влошеното здраве само от един източник на замърсяване – въглищните електроцентрали в страната, се оценяват на 4,6 млрд. евро годишно.

Пълният текст на доклада