Компаниите за изкопаеми горива сякаш имат наръчник, който следват всеки път, когато попаднат под светлината на прожекторите на общественото внимание заради ужасяващите последствия от техния бизнес. Уморихте ли се от техните непрестанни манипулации? Ние също. Затова в тази статия ще ви представим някои от най-редовните им оправдания и как те могат да бъдат оборени.
Лъжа #1: „Ние просто отговаряме на търсенето на пазара“
Един от класическите трикове на компаниите за изкопаеми горива, който те използват за да оправдаят бездействието си към климатичната криза, е да прехвърлят отговорността към потребителите, вместо да изграждат стратегии за ефективен енергиен преход. Тук обаче далеч не става въпрос за благородно желание на тези компании просто да обслужат своите клиенти. Единствената им цел е печалбата (през 2023 г., например, когато много хора попаднаха в затруднена финансова ситуация и не можеха да се справят с плащания по сметките си, печалбите на бизнесите за изкопаеми горива достигнаха рекордни нива), а печалбата им зависи от продажбите на газ и петрол, независимо от вредите, които те нанасят върху климата, природата и здравето ни.
Усилията на тези компании всъщност са насочени в посока да ни правят по-зависими от своите продукти. В Европа например, „ТоталЕнерджис“, „ОМВ“ и други цинично използваха войната в Украйна и енергийната дестабилизация на континента, за да позиционират газа като единствено валидно енергийно решение и да тласнат държави към скъпи и ненужни инвестиции като LNG терминала във Франция или проектът „Нептун Дийп“ за добив на газ в Румъния.
Лъжа #2: „Газът е част от енергийния преход“
Твърдението, че газът е чист или ниско-емисионен източник на енергия е невярно. Той е изкопаемо гориво, точно както въглищата и петрола, и е отговорен за 22% от емисиите на парникови газове, причинени от изгарянето на изкопаеми горива в световен мащаб. А и не само – газът нанася вреди на околната среда, на биоразнообразието, а също така води до нарушения на човешките права и до геополитически конфликти.
И макар компаниите за добив и търговия с природен газ да твърдят, че техният продукт е необходим за функционирането на възобновяема енергийна мрежа, Коста Рика вече доказа, че това не е така. През 2018 г. държавата използва 100% енергия от възобновяеми източници за 300 дни, а научни разработки доказват, че от Германия до Филипините, много държави вече разполагат с инфраструктурата да преминат към 100% използване на зелена енергия. Отстраняването на газа от енергийното уравнение може да бъде осъществено чрез електрификация, базирана на възобновяеми енергийни източници, а също и чрез намаляването на енергийното потребление като цяло и развитието на технологиите за съхранение на енергия и гъвкаво потребление.
Лъжа #3: „Преходът отвъд изкопаеми горива няма как да стане от днес за утре“
За да оправдаят вредните за климата свои действия, компаниите за изкопаеми горива отдавна повтарят, че „трябва да изчакаме подходящия момент“ за енергиен преход към възобновяема енергия. Нека обаче ви напомним, че тези организации знаят за измененията в климата и вредите, които те нанасят, от десетилетия насам, и въпреки това дори и днес продължават твърдо да залагат на петрола, въглищата и газа.
А климатичната криза вече ескалира. За да остане дори и малък шанс глобалната температура да не се покачи над 1.5 градуса, всички нови проекти за изкопаеми горива следва да бъдат спрени сега и те трябва да бъдат елиминирани като метод за производство на енергия до средата на века, като най-развитите държави следва да поемат водачеството в тези инициативи. Енергийният преход няма да бъде осъществен от днес за утре, но трябва да се случи бързо. За да бъде успешен, преходът трябва да отговори на нуждите на потребителите, да осигури справедливи условия за работниците и да започне сега.
Лъжа #4: „Ние инвестираме много в технологии за възобновяема енергия“
Поведението на компаниите за изкопаеми горива подсказва, че те ще разчитат на главните си източници на печалба, докато е възможно. Възобновяемата енергия може и да доминира в техните маркетингови и рекламни послания, но реалните инвестиции в слънчева или вятърна енергия са минимални. През 2022 г. съотношението на инвестициите на 12 водещи европейски енергийни компании беше 7.2% в зелена енергия срещу останалите 92.3% в традиционните високо-емисионни източници. През същата година енергия от възобновяеми източници не стигна и 1% от общия енергиен микс на същите компании. Един процент е и участието на компаниите за изкопаеми горива в глобалните инвестиции за чиста енергия.
Тези числа показват отчетливо, че петролните и газовите компании не са сериозен участник в прехода към възобновяема енергия. Много от тях дори затвърждават плановете си да продължат инвестициите в производството на петрол и газ в идните години.
Лъжа #5: „Ние допринасяме към развитието на икономиката и стандарта на живот в развиващите се страни“
Експлоатацията на петрол и газ е преди всичко в полза на компаниите за изкопаеми горива. Проекти, развивани в държави от групата на глобалното мнозинство (тази група включва държавите от Азия, Африка и Латинска Америка, чиито обитатели представляват около 85% от населението на Земята), най-често управлявани от компании с офиси в страни от глобалното малцинство (най-често САЩ, Канада или най-развитите европейски страни), са подчинени на неоколониална логика. Корумпирани елити често прибират приходите, докато местните жители остават с опасните последствия от добива на изкопаеми горива. Разширяването на добива в държави от глобалното мнозинство поставя страни и общности в позиция на зависимост от токсична икономическа система, базирана на изкопаеми горива.
В Йемен например, петролните проекти на френската компания „ТоталЕнерджис“ причиняват сериозни замърсявания на почвите и подземните води на държавата и водят до катастрофални последствия за здравето на нейните жители. В Уганда и Танзания пък над 100 000 човека се очаква да бъдат изселени от техните земи заради проектите EACOP и Тиленга. Като цяло, има много примери на нарушения на човешки права с отпечатъка на индустрията на изкопаемите горива, показват от „Грийнпийс – Белгия“.
Лъжа #6: „Ако не ние, то някой друг ще го прави“
Тази класическа стратегия за изместване на фокуса от главния проблем се основава на whataboutism – техника, при която дадено обвинение се избягва, като се прави контраобвинение и се заговаря за друга тема. Не такава обаче е реалността. През 2018 г. „Грийнпийс – Франция“ организира мобилизация за спирането на проект на район от „Амазонка“ „ТоталЕнерджис“ в амазонския риф. След това никоя друга компания за изкопаеми горива не се е опитвала да прави проучвания за добив на петрол в този район.