Констанца, 15 януари 2025. Днес на пристанището в Констанца активист на „Грийнпийс“ – Румъния прелетя до сондажната платформа Transocean Barents и развя от въздуха транспарант с надпис „Спрете изкопаемия газ“. Платформата в момента е в процес на финална подготовка, преди да бъде придвижена навътре в морето до сондажната локация на газовия проект „Нептун Дийп“. В мирния протест взеха участие активисти на „Грийнпийс“ от Румъния, България, Полша и Германия.

Активист на „Грийнпийс“ прелита над газовата платформа на проекта „Нептун Дийп“ © Greenpeace

Според експертен анализ, изготвен за „Грийнпийс“ – Румъния, 46 000 души по света могат да загубят преждевременно живота си до края на века, заради екстремните температури, причинени от парниковите емисии само на проекта „Нептун Дийп“ на компанията за изкопаеми горива OMV Petrom. [1] Съсобственици в компанията са австрийският гигант OMV и румънската държава. „Нептун Дийп“ ще бъде разположен в румънската зона на Черно море и е най-големият проект за изкопаем газ в Европа.[2]

Цитираното изследване разкрива заплахата, която „Нептун Дийп“ представлява за безопасността на всички, и то само по отношение на смъртните случаи, свързани с високи температури. „Нептун Дийп“ ще допринесе и за увеличаване на замърсяването на въздуха, както и за поредица от екстремни климатични явления, които също са причина за хиляди жертви всяка година. Анализът сочи, че повече от 1,2 милиона деца, родени между 2010 и 2020, ще преживеят една допълнителна гореща вълна през живота си само в резултат на емисиите от „Нептун Дийп“. Този сондажен проект, подкрепен с публично финансиране от ЕС, може да доведе до повече от 200 милиона тона емисии на парникови газове за 20 години. [3]

Влад Катуна, отговорник за климата и енергетиката в „Грийнпийс“ – Румъния, заяви: „Кой ще обясни на децата ни, че в разгара на климатичната криза ние просто продължаваме да строим още по-разрушителна инфраструктура за изкопаеми горива? Изкопаемият газ е обещание за високи сметки за енергия, огромни наводнения и смъртоносни горещи вълни. Това не е бъдещето, което искаме. Газовата индустрия и румънските власти не могат да пренебрегнат заплахата, която „Нептун Дийп“ представлява за нашето общо бъдеще. Този разрушителен проект трябва да бъде спрян.“

Миналата седмица беше подписана първата сделка с германската енергийна компания Uniper SE за доставки за Германия. С „Нептун Дийп“ Румъния иска да стане най-големият производител на газ в ЕС, докато редица анализи прогнозират, че ЕС не се нуждае от разширяване на доставките на газ, за да посрещне намаляващото търсене. [4]

Лиза Гьолднер, ръководител на кампанията „Бъдеще без изкопаеми горива“ към „Грийнпийс“, заяви: „Този проект, заедно с още много други нови проекти за газова инфраструктура, планирани от компаниите за изкопаеми горива, ще вкара ЕС в една остаряла, разрушителна енергийна система, която вреди на благосъстоянието, сигурността и бъдещето на хората. Трябва да се освободим от енергийната зависимост на изкопаемите горива, като инвестираме в намаляване на търсенето на газ, разширяване на възобновяемите енергийни източници и намаляване на енергийните загуби. ЕС и съответните национални правителства са длъжни да сложат край на смъртоносната газова треска на компаниите за изкопаеми горива, като започнат със забрана на всички нови проекти за изкопаеми горива.“

Полет над газовата платформа с послание „Спрете изкопаемия газ“ © Greenpeace

В отворено писмо, подписано от над 78 хил. души, „Грийнпийс“ призова ЕС и националните правителства да забранят всички нови инфраструктурни проекти за изкопаеми горива в ЕС. Следващата седмица газовото лоби ще се събере в Букурещ, Румъния, за Европейската газова конференция. Вече са обявени протести.

„Грийнпийс“ – България вече близо година предупреждава за опасностите, свързани с проекта „Нептун Дийп“. Публикация от март 2024 обърна внимание на непремерения риск от плаващи мини, саботажни действия и от войната, която продължава да бушува в непосредствена близост. Изразени бяха опасения за крайно негативни последствия върху биоразнообразието в морето и върху туризма по цялото българското крайбрежие, в случай на замърсяване от инцидент с газовата платформа. В становище от април 2024 до Министерството на околната среда и водите, „Грийнпийс“ – България призова министерството да не приема доклада, изпратен от румънска страна в процеса по трансгранична консултация. Месец по-късно представители на „Грийнпийс“ – България отправиха директно остри критики към инвеститорите по време на обществено обсъждане в град Каварна за проекта „Нептун Дийп“.

Бележки:

[1] За да изчисли броя на свързаните с температурата преждевременни смъртни случаи, които биха могли да бъдат причинени от „Нептун Дийп“, в цитираното изследване проф. д-р Вим Тиери, доцент в катедрата по води и климат на Брюкселския свободен университет, използва метода „Mortality Cost of Carbon“, разработен от американския изследовател Р. Даниел Бреслър, за да изчисли броя на свързаните с високата температура преждевременни смъртни случаи, които биха могли да настъпят в световен мащаб до 2100 г., причинени от днешните въглеродни емисии. Сценарият за емисиите, използван за този анализ, предполага повишаване на средната глобална температура с 4,1 °C до 2100 г. Оценките на смъртността от въглеродни емисии зависят от предположенията за емисиите, динамиката на климата и реакциите на човека към бъдещия климат. Всеки тон въглероден диоксид, отделен днес, ще допринесе за затопляне на планетата и до негативни ефекти в бъдеще. Връзката между изкопаемите горива и климатичната криза е добре установена, както и връзката между предизвиканото от човека изменение на климата и увеличаването на екстремните климатични явления. Не е възможно да се прогнозира с абсолютна сигурност как ще се промени климатът или какви ще бъдат последиците от това. Поради това представените тук оценки зависят от много предположения и са обект на известна несигурност. Целта на това изследване е да илюстрира степента, в която емисиите днес могат да доведат до бъдещи въздействия от изменението на климата.

[2] Повече информация за „Нептун Дийп“ в медийния брифинг „Neptun Deep: A European climate threat“.

[3] Въпреки че ЕС вече не финансира пряко добива на изкопаеми горива, може да подпомага инфраструктурата на подобни проекти. Газопроводът Тузла-Подишор (по който ще се транспортира газът от новото газово находище „Нептун Дийп“ до брега и без който проектът не може да функционира) вече е получил над 230 млн. евро чрез Фонда за модернизация на ЕС и Европейската инвестиционна банка.

[4] ЕС разполага с достатъчно газ до 2040 година. Търсенето на газ намалява в дългосрочен план.