През последните няколко десетилетия по целия свят се случват все по-чести и по-интензивни екстремни метеорологични явления в условията на променящ се климат. Това се установява и за България, като определя необходимостта от системна практическа работа за адаптация към специфичните за страната рискове от климатичните промени и смекчаване на климатичните промени. Необходими са и законодателни действия, които по възможно най-добър начин да регламентират осъществяването на съответна национална климатична политика. На първо място това означава промени в приетия през 2014 г. Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
Към момента на приемането на ЗОИК, България бе една от малкото страни в ЕС със закон, който има за цел да гарантира намаляване на емисиите на парникови газове като основен елемент в политиката по ограничаване изменението на климата и да осигури дългосрочното планиране на мерките за адаптация към климатичните промени. 10 години по-късно ситуацията и с промените в климата, и с политиките за реагиране на тези промени – в глобални, регионални и национални мащаби – е съществено различна, с много по-конкретни и амбициозни цели на тези политики.
От приемането си досега ЗОИК е променян многократно, но основно, за да транспонира ново климатично законодателство на ЕС. Такъв е и случаят със сега предлаганите промени в закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОИК. С него се транспонират европейски директиви и се въвеждат национални мерки за прилагане на регламенти, влезли в сила през 2023 г.
Съществена част както в първоначалния вариант на ЗОИК, така и в настоящото предложение за ЗИД, е много подробното регламентиране на действия и мерки от техническо естество, свързани с прилагането у нас на международното и европейско законодателство за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ). Безспорна е важността на намаляването на тези емисии като елемент на климатичната политика. Това, обаче, следва да се регламентира балансирано между ЗОИК и съответни под-законови нормативни актове, както и без неглижиране на други елементи на климатичната политика. Особено важно е конкретизиране на съдържанието на ЗОИК с отчитане на специфичните национални обстоятелства.
Коалиция за климата приветства заложената в проекта на ЗИД обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и приложимото законодателство на Европейския съюз. Коалицията предлага изменения в съществуващите членове и създаването на нови членове.
С пълното становище на Коалиция за климата по проекта за ЗИД на ЗОИК може да запознаете тук.
Изображение: Freepik