ЖИЛИЩА
След години на ръст на цените и все по-сериозен натиск върху достъпността на жилищата, темата постепенно излиза извън рамките на пазара на имоти и се превръща в социален и икономически въпрос. Има ли България реална стратегия за достъпни жилища и какви модели работят в Европа? Ето какво коментира Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, в аванс преди 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции ,
Кога недостъпните жилища се превръщат от пазарен в обществен проблем? Недостъпните жилища престават да бъдат „просто пазарен проблем“ и се превръщат в обществен проблем, когато високите ценови нива и темпове на поскъпване създават ефекти отвъд инетересите на купувачите и наемателите.Пазарен проблем означава, че цените са високи заради предлагането, търсенето, доходите, нивата на лихвите, градоустройството, инвестиционни модели или спекула. Обществен проблем е налице, когато финансовата недостъпност на жилищата започне да се отразява на социалната стабилност, възможностите за достъп до жилище на широки обществени слоеве, здравето и политическото управление.
Липсата на достъпни жилища икономически риск ли е вече за България? Все повече икономисти и урбанисти биха казали, че липсата на достъпни жилища за почва да се превръща в икономически риск и за България, но не по начина, който наблюдаваме в много западни страни. В България проблемът все още не е масовата невъзможност за намиране на жилище, а по-скоро голямото разминаване между доходи и цени в големите градове, концентрацията на икономически възможности в няколко големи градски центрове, растящата зависимост от наследство и семейно подпомагане.
Има ли България реална стратегия за достъпни жилища, или пазарът е оставен сам да решава проблема? В България има отделни отдавна неактуални стратегии, документи и програми, но няма последователна, мащабна и дългосрочна политика за достъпни жилища, сравнима с моделите в част от Западна Европа. На практика пазарът остава основният механизъм, който определя кой може да живее къде и при какви условия.
Какъв модел работи в Европа и защо трудно се случва тук? В Европа няма един-единствен успешен модел за достъпни жилища – има няколко различни подхода като най-често цитираните са: Виенският модел, който се характеризира със силен общински и кооперативен сектор; Нидерланският модел с характерните за него жилищни асоциации; Скандинавският подход на баланс между пазар и сигурност. Държавите, които се справят по-добре, обикновено имат нещо общо: те не оставят жилищния пазар изцяло на свободната логика на покупка, продажба и спекулация. Жилището се третира не само като инвестиция, а и като обществена инфраструктура — подобно на транспорт, образование или здравеопазване. А причините защо подобни модели се случват трудно в България са исторически, културни и институционални – много висок дял собствени жилища, което лишава държавата от инструменти да влияе на пазара; масовото разбиране, че задължително трябва да имаш собствено жилище и, че жилището е най-добрата инвестиция; ограниченият капацитет на общините; слабият и неуреден наемен пазар; краткият политически хоризонт; и най-големият проблем – България има жилища, но няма добра жилищна система.
Достъпът до жилище все по-често се превръща в социален и икономически проблем, особено за младите хора в началото на професионалния им път. Именно тази тема беше във фокуса на дискусията „Домът като обществен проблем – защо жилищата стават недостъпни?“ Според Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България“ , достъпността на жилищата може да се измерва по различни показатели, но всички те показват тревожни тенденции за значителна част от българските домакинства.
Един от най-разпространените методи е съотношението между доходите на домакинството и цената на жилището. За достъпно жилище се приема такова, което може да бъде закупено с доходите на едно семейство за около три години. Друг широко използван критерий е делът на жилищните разходи от семейния бюджет. „Когато до 30% от разходите на домакинството отиват за ипотека, застраховки и съпътстващи разходи, говорим за достъпност. Когато този дял надхвърли 40–45%, вече говорим за жилищна недостъпност“, обясни Бенов.
По думите му жилищата са достъпни за едни групи от населението и практически недостъпни за други, като най-сериозно засегнати са младите хора и младите семейства. Те рядко започват професионалния си път с доходи около или над средните за страната и често не могат да си позволят нито покупка на жилище, нито самостоятелен наем.
Тази тенденция се вижда ясно и в европейската статистика. България е сред държавите с най-висок дял млади хора между 18 и 34 години, които продължават да живеят с родителите си, като страната е на второ място в Европейския съюз след Словакия по този показател. Друг сериозен проблем е пренаселеността на жилищата. Според данните на Евростат България отново е сред държавите с най-високи нива на пренаселеност, като в градските райони близо половината от жилищата попадат в тази категория. „В градовете делът на пренаселените жилища достига 48%. Това означава, че почти всяко второ жилище се счита за пренаселено според европейските критерии“, посочи Бенов.
Той уточни, че методологията на Евростат отчита редица фактори, включително необходимостта децата и възрастните членове на домакинството да разполагат със самостоятелни помещения според възрастта и семейното си положение. Според него част от проблема произтича и от историческото развитие на жилищния фонд в България. Страната традиционно има един от най-високите дялове на собствено жилище в Европа, но това често означава, че няколко поколения продължават да живеят под един покрив. „Често виждаме семейства, в които родители, деца и други близки роднини живеят заедно в малки жилища. Собствеността върху жилището невинаги означава достатъчно жизнено пространство“, коментира той.
По думите му жилищната политика остава една от най-пренебрегваните публични политики в България, въпреки пряката ѝ връзка с демографските процеси и качеството на живот. „Жилищните и демографските политики са сирачетата на българската политика. На практика в България не се провежда цялостна жилищна политика“, заяви Бенов.
Той посочи, че в редица европейски държави съществуват механизми за подпомагане на младите семейства при покупката на първо жилище – чрез намалено самоучастие, преференциални кредити или целеви програми за достъп до собствен дом. Допълва, че подобни инструменти биха могли да бъдат приложени и в България, но само при ясно дефинирани критерии и насочване към домакинства, които реално имат нужда от подкрепа.
Бенов обърна внимание и на друга голяма група, която често остава извън обществения дебат – работещите хора с ниски доходи. Те не попадат сред най-бедните, но същевременно не могат да си позволят жилище на свободния пазар без подкрепа. В момента единствената форма на социално достъпно жилищно настаняване в България са общинските жилища. По думите му обаче техният брой е ограничен, а голяма част от общините не разполагат с достатъчно ресурси и стимули да поддържат и развиват този фонд. „Общините предоставят тази услуга от името на държавата, но не получават достатъчна подкрепа, за да го правят ефективно“, посочи той.
Един от най-парадоксалните аспекти на жилищния пазар у нас според Бенов е съществуването на голям брой необитаеми жилища на фона на сериозните жилищни затруднения за много домакинства.
По данни от преброяването през 2021 г. около една четвърт от жилищата в София са необитаеми, а в национален мащаб делът достига близо 40%. Същевременно строителството продължава да се развива с високи темпове, като голяма част от новите жилища се купуват с инвестиционна цел. „Имаме ситуация, в която едновременно всяко второ жилище е пренаселено, а всяко трето стои празно. Все повече жилища се възприемат като финансов инструмент, а не като място за живеене“, каза Бенов.
Според него една от възможните мерки е въвеждането на по-високо данъчно облагане за необитаеми жилища, особено когато става въпрос за притежание на повече от един или два имота. Целта на подобна политика не е ограничаване на собствеността, а стимулиране на собствениците да върнат тези жилища на пазара чрез отдаване под наем или продажба. „Трябва да търсим механизми, които да върнат необитаемите жилища в активен оборот. Не е нормално да има толкова голям брой празни жилища, докато хиляди домакинства изпитват сериозни затруднения да намерят достъпен дом“ , заключи Бенов.
Източник МЕНИДЖЪР НЮЗ : Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни? Защо жилищата стават все по-недостъпни?
Правителството обмисля прогресивен данък за жилищата, като първото основно жилище се облага при една стойност, а всяко следващо по повишаваща се скала. Това стана ясно от думите на премиера Румен Радев след проведената среща на кабинета с Националното сдружение на общините в България. Сега проблем пред прогресивното облагане на жилищата е липсата на информация за всички имоти на дадено лице в различни общини. Радев смята, че това може да се реши с дигитална база данни. Когато собственик плаща данъци за жилища в различни общини, тези администрации не знаят дали това е първо, второ, трето жилище и пр.
Премиерът посочи още, че прилаганите към момента данъчни оценки са много остарели като стойност. Сега също има отстъпка от 50% за данъка на основното жилище, но поради липса са информационна свързаност между общините е трудно да се установи кое жилище е първо.
Източник OFFNews: Кабинетът обмисля прогресивен данък за второ и трето жилище
Санирането на практика: какво струва, какво изисква и какво дава? От убеждаването на съседите и бюрокрацията до по-ниските сметки, по-добрия комфорт и защитата от студове от горещини – инж. Оник Пилибосян споделя уроците от обновяването на собствената си жилищна сграда.
Често най-трудната част от санирането освен строителството е организацията на хората и бюрократичния административен процес. Добрата комуникация между съседите е ключова за успешното енергийно обновяване на сградата. Добре изпълненото енергийно обновяване може да намали разходите за отопление с 30–40% и да повиши комфорта през всички сезони. От реалния опит на един домоуправител: 8 практични урока за етажните собствености, които планират енергийно обновяване. Освен по-ниски сметки, санирането подобрява комфорта, намалява шума и помага за адаптация към летните горещини.
Как се убеждават десетки съседи да инвестират време, доверие и средства в общ проект? Какво не се вижда зад новата фасада на един саниран блок? И какви са реалните резултати години след ремонта? Инж. Оник Пилибосян има поглед върху целия процес – от административните процедури и строителните дейности до ежедневието в санирана сграда. Той споделя уроците, които е научил като домоуправител в едно от ранните енергийни обновявания на жилищна сграда в България и като настоящ консултант по такива проекти.
Какво означават класовете „С“ и „В“?
Енергийното обновяване, познато още като саниране, включва пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградата. Най-често това са полагане на топлоизолация по фасадите, подмяна на дограмата, топло- и хидроизолация на покрива, изолация на сутерени и други дейности, които намаляват топлинните загуби и подобряват комфорта на обитаване. След обновяването сградите получават енергиен клас според постигнатите показатели. Клас „С“ – минималното ниво, което обикновено се цели при енергийно обновяване; носи значително намаляване на топлинните загуби и по-ниски сметки.Клас „В“ – по-висок стандарт на енергийна ефективност, който изисква допълнителни мерки и води до по-големи енергийни спестявания.
Обновени общи части след приключване на проекта. Източник: Оник Пилибосян (личен архив)
8 практически съвета за етажните собствености преди саниране Най-важният съвет към други етажни собствености е да започнат с добра информираност, прозрачност и ясна организация. Колкото повече хора разбират какво предстои – административно, технически и финансово – толкова по-лесно се постига съгласие и се намалява напрежението.
Полезно е собствениците предварително да се запознаят с основните етапи на енергийното обновяване и наличните експертни ръководства. Тук можете да намерите Ръководство за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сгради издадено от Българската асоциация за изолации в строителството, 2016 г.
1. Създайте малък активен екип Добре е процесът да не остава само върху домоуправителя. Изберете 2–3 активни човека, които да помагат с комуникацията, документите и организацията. Това разпределя натоварването и създава повече доверие сред съседите.
2. Осигурете общ канал за комуникация Още в началото създайте общ канал за информация – например обща група във Ваибър и/или споделена папка. Там могат да се качват документи, графици, снимки, отчети и важни съобщения. Прозрачността е ключова, защото при липса на информация лесно възникват недоверие и напрежение.
3. Потърсете компетентно техническо лице Етажната собственост има нужда от човек, който разбира строителния процес и може да следи изпълнението от името на собствениците. Най-добре е това да бъде външен технически консултант , който да присъства редовно на обекта, да документира напредъка и да реагира при проблеми. Важно е и на самия обект да има ясно определени и достъпни отговорни лица, особено технически ръководител, с когото живущите могат да комуникират при възникнали проблеми.
4. Настоявайте за добър проект Качествената проектна подготовка е в основата на успешното обновяване. Когато липсва подробен работен проект с ясно разписани технически решения, материали и детайли , по време на строителството често възникват допълнителни въпроси, забавяния и непредвидени ситуации.
Качественият работен проект спестява много проблеми по време на строителството. Затова според мен проектирането и строителството не бива да се сливат в една дейност. Когато проектантът и строителят са различни страни, има повече независим контрол върху качеството и по-голяма гаранция, че заложените решения ще бъдат изпълнени така, както са проектирани. Именно затова препоръчвам отделно проектиране с авторски надзор и отделно строителство , вместо възлагане по т.нар „инженеринг“.
5. Следете графика и ежедневната координация Добре е предварително да има ясен график на дейностите и живущите да бъдат информирани навреме кога ще е нужен достъп до апартаменти, общи части, покрив, мазета или фасада. Това намалява напрежението и помага ремонтът да върви по-плавно.
6. Документирайте всичко По време на строителството е добре да се правят снимки, да се водят записки и да се пази кореспонденцията с изпълнителя и възложителя. Това е важно особено при дефекти, забавяния или спорни ситуации.
7. Не подценявайте финала Краят на ремонта често е един от най-рисковите моменти. Тогава основните дейности вече са приключили, но остават дребни пропуски и недовършени работи. Затова е важно да се изготви финален списък с проблеми по апартаменти и общи части и той официално да бъде предаден за отстраняване на Възложителя и Изпълнителя.
8. Помислете за допълнителни подобрения Ако живущите планират други ремонти – асансьор, домофонна система, видеонаблюдение, ВиК, кабелни канали или почистване на общи пространства – периодът на саниране може да е подходящ момент да се обмислят и координират тези дейности.
Какво липсва на системно ниво? От опита ми най-сериозният проблем е липсата на ясна, достъпна и централизирана информационна помощ за етажните собствености. Много домоуправители влизат в този процес без предишен опит и са принудени сами да се ориентират в законите, процедурите и техническите изисквания. Затова е необходима по-силна подкрепа от общините и районните администрации. Една от най-полезните стъпки би била реалното въвеждане на обслужване на принципа „едно гише“ , където собствениците да получават информация, консултации и съдействие по административните процедури на едно място. Това би спестило време, объркване и значителна част от административната тежест.
Необходими са също обучения за домоуправители, технически лица и изпълнители, както и общински консултанти, които да придружават всяка сграда през административния и строителния процес. На системно ниво е важно също да има по-добри данни за сградите – събрани, дигитализирани и достъпни за институциите и собствениците. Необходима е и по-голяма роля на сдруженията на собствениците, повече експертна техническа помощ, достъп до бързи и евтини заеми и по-таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства.
Струваше ли си? Днес, девет години след обновяването на нашата сграда, съм убеден, че решението беше правилно. В началото мислехме най-вече за по-ниските сметки и по-добрия комфорт през зимата. Едва след първото лято осъзнахме, че санирането има много по-широк ефект – помага на сградата да се справя по-добре както със студа, така и с все по-честите горещини.
Процесът не беше лесен и изискваше време, търпение и добра организация. Но днес ползите се усещат всеки ден – в по-комфортните жилища, по-ниското енергийно потребление, по-малките разходи за поддръжка и по-високата стойност на имотите. Затова бих посъветвал всяка етажна собственост да гледа на санирането не като на ремонт, а като на дългосрочна инвестиция в сградата и хората, които живеят в нея – стига решенията да са добре информирани и подкрепени с качествена подготовка и изпълнение.
Източник Климатека: Санирането на практика: какво струва, какво изисква и какво дава?
В рамките на инициативата HOME EQUALS бяха реализирани две поредни работилници, насочени към устойчивото развитие на жилищната среда в уязвими градски квартали в България. Студенти от специалност „Урбанизъм“ към УАСГ, заедно с представители на местните администрации и жители, се включиха в съвместни дискусии и теренни анализи в кв. „Раковица“ в Берковица и кв. „Изток“ в Кюстендил. Основният акцент на срещите беше идентифициране на ключови предизвикателства, свързани с инфраструктура, достъп до базови услуги, транспортна свързаност, жилищни условия и необходимостта от по-ясна урбанистична регулация.
В резултат на съвместната работа студентските екипи разработиха концептуални визии за подобряване на градската среда, които бяха представени и обсъдени с общинските власти и местните общности. Подходът на проекта стъпва върху активно участие на жителите и интердисциплинарно сътрудничество, като целта е да се формулират реалистични и приложими насоки за устойчиво развитие. И в двата квартала се очертава потенциал за постепенна трансформация чрез подобряване на публичните пространства, инфраструктурна интеграция и социално включване, в посока по-качествена и сигурна жизнена среда.
Допълнително, процесът показа значението на ранното включване на местните общности в планирането на градската среда, като фактор за по-устойчиви и приемливи решения. Сътрудничеството между академичната среда, институциите и жителите се открои като ключов инструмент за преодоляване на натрупани урбанистични и социални проблеми. Инициативата HOME EQUALS продължава да развива модел на работа, който може да бъде приложим и в други сходни квартали в страната.
Прочетете повече тук: Идеи за устойчиво развитие на кв. „Раковица“ обединиха студенти, общински представители и жители на Берковица Студенти от УАСГ предложиха визии за по-добра среда на живот в кв. „Изток“ в Кюстендил
ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ
Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване.
България планира да обнови близо 99 млн. кв. м сгради до 2035 г. Необходимите инвестиции се оценяват на около 19 млрд. евро. За първи път национален документ очертава по-системно проблемите пред сградното обновяване. Планът за сградно обновяване засяга едновременно домакинствата, общините, строителния сектор, финансовите институции и цялата бъдеща логика на публична подкрепа. Най-голямото предизвикателство остава изпълнението – финансиране, институционален капацитет и работещи механизми. Националният фонд за декарбонизация ще бъде ключовият тест дали България може да премине отвъд модела на еднократните грантови програми.
Да започнем с очевидното: България, както и всички други държави в ЕС, е длъжна да изготви такъв документ. Националният план за сградно обновяване не е плод на внезапно национално вдъхновение, а изискване на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), подготвено под сериозен времеви натиск и при вече зададени европейски параметри за 2030 г., 2035 г. и 2050 г. Така че темата не е дали целите са амбициозни – а те определено са, и не са плод на българско политическо решение. По-важният въпрос е друг: има ли България реален механизъм да ги постигне? Защото в сегашния си вид документът съдържа сериозен анализ и най-сетне подрежда част от истинските проблеми в сектора. Но между „имаме анализ“ и „имаме план“ има съществена разлика. И тя обикновено се измерва в пари, институции, срокове и способност не да обявяваме програми, а да ги довеждаме до край.
Сградите – в центъра на енергийния преход Сградите отдавна не са фон на разговора за енергетика и климат, а негов център. Там отиват огромна част от енергията, там най-ясно се вижда връзката между лоша инфраструктура, високи сметки и енергийна бедност и там България продължава да плаща цената на десетилетия отлагане, включително чрез пренебрежимо ниския реален темп на пълноценно обновяване. По-голямата част от сградния фонд у нас е строена преди съвременните изисквания за енергийна ефективност, с лоши топлотехнически характеристики, остарели отоплителни системи и ограничен контрол на потреблението.
Затова сградното обновяване е въпрос освен на климат и на енергийна сигурност, поносими разходи за домакинствата, подобрена градска среда и публична инфраструктура, и най-вече – способността на икономиката да задържа ресурс , вместо да го изнася извън страната през сметките за горива и енергия.
Добре организираното обновяване ще отключи вътрешен пазар за десетки милиарди евро , ще запази стойността на сградния фонд и ще даде дългосрочен стимул за строителната индустрия, производителите на материали и свързаните услуги.
Колко мащабна е задачата? На хартия мащабът е впечатляващ: При жилищните сгради до 2030 г. България трябва да обнови близо 55,9 млн. м² жилищна площ, а до 2035 г. – общо около 79 млн. м². При нежилищните сгради подходът е различен: там планът следва логиката на ДЕХС и предвижда обновяване на най-лошите 16% от сградния фонд до 2030 г. и 26% – до 2033 г. За публичните сгради се прилага и допълнително изискване за минимален годишен темп на обновяване от 3%.
По оценка на самия документ това означава инвестиции от около 11 млрд. евро за жилищните и приблизително 8 млрд. евро за нежилищните сгради.
Като основни инструменти за изпълнение са посочени Националният фонд за декарбонизация центровете за комплексно обслужване, паспортите за сградно обновяване и различни форми на комбинирано финансиране, които трябва постепенно да заменят досегашната почти пълна зависимост от грантови схеми.
Най-сетне се говори за истинските проблеми Проектът заслужава да бъде отчетен сериозно, но не защото е открил непознати проблеми. Голяма част от диагнозата присъства и в предишните стратегически документи – включително нуждата от преход от кампанийни програми към постоянно действащи механизми, по-стабилна финансова рамка и подкрепа за местните власти.
Проблемът досега не беше в липсата на правилни формулировки, а в липсата на последователно изпълнение .
Ако настоящият проект се отличава с нещо в сравнение с предходните стратегически документи, то е с по-детайлен анализ на сградния фонд , включително чрез използване на базата данни за сертификатите за енергийните характеристики, с по-системното определяне на целите и с по-ясното описание на инструментите за изпълнение в тяхната взаимосвързаност. Това не е малко – но само по себе си все още не е достатъчно.
Многофамилна сграда при нейното обновяване – преди саниране. Снимките са създадени по проекта SHEERenov+/ Източник: Българо-австрийска консултантска компания АД (БАКК) – свободни за разпространение
Добър анализ, но не и работещ план И точно тук започват съмненията. Ако махнем добрата аналитична рамка и амбициозните числа, остава въпросът дали това е план за изпълнение или добре аргументиран списък с политики, които тепърва трябва да бъдат превърнати в работеща система. Засега по-скоро второто.
В проекта за Национален план за сградно обновяване има правилна диагноза и правилен набор от инструменти, но все още няма достатъчно ясна връзка между целите, ресурса, институциите и времевата рамка.
Това не е теоретичен проблем, а въпрос на политически решения и смелост. България вече има достатъчно опит с добре написани стратегии, чието изпълнение остава частично или забавено. Най-близкият пример са проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, подготвени още през 2022–2023 г., за които и днес няма достатъчна яснота кога и в какъв обем ще бъдат реализирани. Така се възпроизвежда познатият модел – кампанийно отваряне на програми, силно централизирано управление и нови пренареждания при всяка политическа смяна.
Резултатът е липса на доверие, липса на пазар и усещане, че обновяването е кратък прозорец, а не постоянен процес.
В този смисъл Националният фонд за декарбонизация (НФД) е най-важният тест за изпълнимост на плана. Ако заработи реално, с ясен мандат, капитализация и предвидими продукти за сградния сектор, може да започне преходът от грантови кампании към постоянно действащи схеми. Ако не – планът ще остане зависим от същия модел на ограничен обхват и дълги паузи. Без НФД или еквивалентен финансов механизъм трудно може да се мисли и за сериозно привличане на частен капитал, особено при еднофамилните сгради.
Към това се добавя и други системни проблеми – данните, сертифицирането, местният капацитет и качеството на изпълнение. Макар планът да прави крачка напред чрез използването на базите данни за сертификати, сам “признава” ограниченията им – покритието остава слабо, особено при жилищните сгради, което отслабва и таргетирането, и мониторинга.
България все още няма достатъчно надежден механизъм за проследяване на реално постигнатите спестявания. На местно ниво капацитетът също е неравномерен, а при слаб надзор и натиск за бързо усвояване, рискът е добре познат – компромис с качеството и спестявания, които на хартия изглеждат отлично, но на практика са по-скромни.
Фиг 2.: Структура на планираното обновяване по сегменти на сградния фонд Източник: ЕнЕфект
Цялата статия с автор д-р Драгомир Цанев може да прочетете тук: Планът за сградно обновяване: добрата диагноза не е достатъчна
Вижте три кратки рийла, подготвени от прекрасната Вани Христова, и открийте практични съвети как да повишите енергийната ефективност на дома си по лесен и вдъхновяващ начин.
Има ли смисъл от рязкото намаляване на температурата на климатика, дори само „да обърне въздуха по-бързо“?
Три дребни навика в кухнята, които наистина правят разлика в енергийната ефективност. Както в сметките за ток, така и за природата.
Запазете това видео за следващия път, когато трябва да си купите нова крушка за дома.
МЕЖДУНАРОДНИ НОВИНИ
Офисът на специалния докладчик на ООН по правото на адекватно жилище (Office of the High Commissioner for Human Rights покана за принос с цел изготвяне на доклад през 2027 г., посветен на това как местните власти и общностните инициативи допринасят за реализацията на правото на адекватно жилище.
Източник: Call for Input: Localizing the right to adequate housing: How local governments and community-led initiatives can contribute to the realization of the right to adequate housing
Европейската комисия предложение за препоръка на Съвета, насочено към справяне с жилищното изключване като последваща стъпка към Европейския план за достъпни жилища.
Източник: Proposal for a Council recommendation on fighting housing exclusion
Предстои годишната конференция на Housing First Europe Hub
Източник: HOUSING FIRST EUROPE CONFERENCE 2026
Докладът анализира националните планове за обновяване на сградния фонд в Белгия, Дания, Португалия, Испания, Румъния и България
Източник: The delivery challenge of National Building Renovation Plans (Belgium, Denmark, Portugal, Spain, Romania, Bulgaria)
Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване” , реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.
