В края на 2023 г. ЕК одобри Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони в България. Така те ще получат 1.2 млрд. евро за преминаване към нисковъглеродна икономика от Фонда за справедлив преход (ФСП). Средствата ще бъдат разпределени между Стара Загора, Перник и Кюстендил, като най-голямата част ще отиде в Стара Загора, където са концентрирани съществената част от въглищните мощности. Въглищните централи са най-големият източник на емисии на парникови газове (ПГ) в България. Затова трябва да бъдат адресирани приоритетно в усилията за декарбонизация.
Какво всъщност са териториалните планове? ТПСП идентифицират най-засегнатите от прехода региони, оценяват икономическите, социални и други предизвикателствата, които създава преходът, както и индикативните дейности до 2030 г. за преминаване към нисковъглеродна икономика.
Припомняме, че ТПСП трябваше да бъдат готови в края на 2021 г., а изпълнението им да започне през 2022 г. Поредицата от парламентарни избори обаче (5 за 2 години) значително забави процеса и доведе до загубата на 100 млн. евро от ФСП. България беше единствената страна в ЕС без ТПСП и рискуваше да загуби по-голямата част от финансирането от ФСП. В крайна сметка, в последния възможен момент (30 септември 2023 г.), правителството подаде плановете, но не и без седмици на съпротива от страна на работниците от въглищните централи, която включваше блокиране на пътни артерии и подписване на споразумение между премиера и техни представители.
Протестиращите искаха изтегляне на плановете, защото смятат, че поетапното извеждане на въглищата от енергийния микс е заплаха не само за работните им места, но и за българската енергетика и национална сигурност. Синдикатите твърдяха, че годишните печалби за държавата от въглищната енергетика са по-големи от предвидените по ФСП средства.
Но всъщност въглищната енергетика работи на загуба повече от 10 години, а печалбите бяха факт само през извънредната 2022 г. Същевременно многобройните анализи, изготвени в рамките на Комисията за енергиен преход показват (КЕП) в Парламента сочат, че въглищната енергетика няма да бъде конкурентоспособна още през 2026 г. заради наличието на по-евтини и по-чисти алтернативи.
В допълнение, замърсяването от въглищната енергетика води до много сериозни здравни последствия за българските граждани и до сериозни здравни разходи, които не са взети предвид в икономическите модели, нито са включени в цената на произведената енергия. Според изчисления от 2018 г. здравните разходи от емисиите на опасни замърсители като фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищни централи струват между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година на българската здравна система.
Накратко, по-здравословните и по-евтини енергийни алтернативи ще направят въглищата неконкурентоспособни още преди 2030 г. Това прави поетапният изход от въглища едновременно неизбежен и желан, а срокът за енергийните реформи – кратък.
Какво предвиждат плановете за трите региона? Средствата за преход към нисковъглеродна икономика ще помогнат за преквалификацията и повишаването на квалификацията на засегнатите работници, както и за създаването на нови работни места за над 15 000 работници в трите региона. Ще бъдат рекултивирани (възстановени до естествения им вид) 2 190 хектара земя, като ще се следва принципът “замърсителят плаща”, а за рекултивация ще бъде ангажирана пряко засегнатата работна сила поради специфичната й квалификация. На възстановените терени ще бъдат развити индустриални зони и изградени ВЕИ. Предвидени са също мерки за енергийна ефективност в домовете на енергийно бедните домакинства, както и подкрепа за създаването на енергийни общности от групи хора, които сами да произвеждат тока си и да продават излишъка. Тази съвкупност от мерки ще доведе до намаляване на необходимата за домакинствата енергия и – съответно – до намаляване на сметките за ток и подобряване на условията на живот.
И в трите въглищни региона ще бъдат създадени местни подкомитети от заинтересовани страни, пряко ангажирани с реализацията на инвестициите и дейностите.
ИКОНОМИЧЕСКА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ В СТАРА ЗАГОРА
В област Стара Загора, където има въглищни мини и четири топлоелектрически централи, финансирането от ЕС ще помогне за създаването на нови работни места, включително в десет сателитни общини на областите Сливен, Ямбол и Хасково, където живее част от работната сила.
ФСП и Европейският социален фонд плюс ще разработят карта на уменията на служителите в електроцентралите и въглищните мини, както и на лицата, които са косвено засегнати, като членовете на техните семейства. Тази информация ще бъде в основата на бъдещите мерки за преквалификация на служителите, кариерно консултиране и развитие на предприемачески умения.
Средствата ще се използват и за създаване на алтернативни икономически дейности и преминаване към зелена енергия, например фотоволтаични паркове, пилотни проекти за виртуални електроцентрали, индустриални паркове за чисти технологии и вериги за създаване на стойност, базирани на водород. Очаква се последните да изискват умения, свързани с уменията на засегнатите от прехода работници.
Ще бъдат насочени инвестиции в малки и средни предприятия (МСП) и в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), свързана с кръговата и неутралната по отношение на климата икономика.
ПОДКРЕПА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА В КЮСТЕНДИЛ
В Кюстендилския регион, където отказът от въглища започна преди две десетилетия, средства от ФСП също ще бъдат насочени към преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците. Малките и средни предприятия ще получат финансиране за инсталации за ВЕИ. Ще се наблегне на декарбонизацията на енергийния сектор, например чрез използването на значителните геотермални енергийни ресурси на региона, както и чрез създаването на индустриални паркове с решения в областта на чистите технологии.
СТИМУЛИРАНЕ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ПЕРНИК
Област Перник, която съседства с Кюстендил, също ще се възползва от фонда “Справедлив преход”, като помогне за създаването на около 1000 алтернативни работни места до 2030 г. В допълнение, ФСП ще подкрепи МСП, насочени към научноизследователска и развойна дейност, проектиране и инсталиране на фотоволтаични панели, производство на биогаз, както и пилотни проекти за производство и съхранение на водород и внедряване на възобновяеми енергийни източници. Фондът ще продължи да развива индустриалната и логистична зона на Перник и ще създаде център за научноизследователска и развойна дейност, насочен към промишления дизайн, както и център за материалознание.
Снимка: ТЕЦ Марица изток 2, CC BY 3.0, Николай Каранешев