Коалицията за климата призовава позицията на заместник министър-председател по климатични политики да присъства и във формата на следващото правителство.

Запазването на позицията на заместник министър-председател по климатични политики ще гарантира провеждането на устойчива климатична политика в България, както и разширяването на икономическите възможности за развитие на страната, подчертава Коалицията за климата, която обединява повече от 20 граждански и браншови организации. В писмо до председателите на политическите партии, участващи в преговори за ново правителство, и народни представители от 6 юли 2022 г. Коалицията за климата представи аргументи в подкрепа на запазването на позицията в новия кабинет. Аргументите са свързани с:

1) Риск да не получим първия и втория транш от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през есента и в края на 2022 г., ако не стартират реформите, предвидени в НПВУ.

2) Стартиране на реализацията в следващите шест месеца на над 20 реформи, зад които стоят няколко милиарда лева инвестиции и още толкова по оперативните програми и други финансови инструменти, за които заместник министър-председателят по климатични политики е отговорен.

3) Стартиране на консултативния процес в Съвета по Европейската Зелена сделка в Министерския съвет и създаване на седемте ресорни комисии към съвета, като три от тях са пряко обвързани с реформите по НПВУ. Към тях се предвиждат следните реформи:

  • Реформа 9 (C4.R9): Развитие на нисковъглеродна икономика и създаване на Комисия за енергиен преход и изработване на Пътна карта към климатична неутралност. Пътната карта ще разглежда 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенно спиране изгарянето на въглища до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г. Крайният срок е септември 2022 г.
  • Реформа 5 (К8.Р5): Електрическа мобилност:  Изготвяне дългосрочна визия за насърчаване на електромобилността. Краен срок: септември 2022 г. и Изготвяне на нов закон за насърчаване на електромобилността. Крайният срок е декември 2022 г.

4) Реформа 3: Разработване на дефиниция и критерии за “енергийна бедност” за домакинствата в Закона за енергетиката за целите на либерализацията на пазара и финансирането на проекти за енергийна ефективност. Крайният срок е декември 2022 г. От приетите дефиниция и критерии ще зависи и обхватът на част от бенефициентите по Програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради. Със започването на новата Оперативна програма “Околна среда” също се очаква финансиране за преодоляване на енергийната бедност в страната.

5) Измененията в регулаторната рамка (Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите и всички необходими подзаконови актове), за развитие на геотермалната енергия, както следва:

  • Премахване на основните пречки, посочени в пътната карта за развитието на геотермалната енергия като възобновяем енергиен източник;
  • Гарантиране, че няма да има замърсяване на подземните води и водните повърхности както по време на геотермалните енергийни проучвания, така и по време на експлоатацията на инсталацията;
  • Регулиране използването на геотермалната енергия като енергиен ресурс;

Крайният срок е декември 2022 г.

6) България да остане в авангарда на европейско и глобално ниво, за внедряване на решенията за декарбонизация, които водят ускорено страната към модернизация и развитие на иновациите.