Хиляди миньори и енергетици излязоха на национален протест на 19 септември, за да изразят несъгласието си с плановете за поетапно извеждане на въглищните централи от енергийния микс. Според тях това е заплахане само за работните им места, но и за българската енергетика и национална сигурност.

Протестът беше организиран от КТ “Подкрепа” и КНСБ, които възразяват и за липсата на качествен диалог при обсъжданията за енергийния преход във въглищните региони.

Дни по-рано екип на Министерството на регионално развитие беше буквално изгонен от миньори и синдикалисти от организирана от тях дискусия за въглищните региони с викове: “Оставка! Мафия!” Обсъждането трябваше да се случи с участие на всички заинтересовани страни в Старозагорските бани, но ключови участници се оплакаха, че не са получили покани. A причина за това вероятно е именно страхът от подобни конфронтации.

Повод за напрежението са публикуваните през август финални версии на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) за трите въглищни региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Териториалните планове трябваше да бъдат готови още в края на 2021 г., а изпълнението им да започне през 2022 г. Но серията от парламентарни избори през 2021 г. значително забави процеса. Така България вече загуби 100 млн. евро от ФСП. И не само – България е единствената страна в ЕС, която няма приети териториални планове.

Целта на ТПСП е да очертае ясен план за декарбонизация – с конкретни стъпки и график за поетапно преминаване към чисто производство на енергия. Конкретиката в плана за декарбонизация е сред условията България да получи 1.2 милиарда евро от Фонда за справедлив преход (ФСП). Актуалните планове предвиждат 80% намаление на въглеродните емисии в енергийния сектор до 2030 г. и 90% до 2035 г.

Но именно конкретиката в ангажиментите за декарбонизация е това, което води до национални протести. “Ако продължава този разговор за затваряне на въглищната енергетика до 2030 г., трябва да свикнете с постоянното ни присъствие в триъгълника на властта”, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов по bTV на 19 септември.

По-рано тази година първият конкретен ангажимент на България за декарбонизация – за 40% намаляване на емисиите от сектор “Енергетика” до 2026 г., разписан в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), също стана причина за протест на синдикатите пред парламента. Протестът пък стана причина на 12 януари парламентът почти единодушно да се съгласи да предоговори НПВУ и да запази въглищата до 2038 г.

Същевременно многобройните анализи, изготвени в рамките на Комисията за енергиен преход показват (КЕП), че въглищната енергетика няма да бъде конкурентоспособна още през 2025-2026 година и сроковете за реформи са наистина кратки.

“През 2025 -2030 г. се очакват много сериозни промени в енергийния сектор и у нас, и в съседните държави. Профилът на целия регион се променя, което налага спешност. Ние си говорим за това вече 3 години и правим планове, които не се осъществяват.” Това каза Мария Трифонова, член на КЕП и енергиен анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, по време на дебат за декарбонизацията, организиран от WWF България в Дома на Европа по-рано през деня.

Другата истина е, че българските ТЕЦ от години работят на загуба и някои дължат милиони на хазната, но общата нагласа на местната власт, бизнеса и учените в Маришкия въглищен басейн е, че въглищната енергетика трябва да се запази до 2038 г.

Извеждането от експлоатация на минните комплекси и ТЕЦ в България е част от цялостната дългосрочна политика на ЕС за постигане на климатична неутралност с цел намаляване на негативните ефекти от човешката дейност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства обаче следва да включва създаване на нови работни места за местните общности, рекултивация на терени и цялостна визия за територията, за да се избегнат икономическите сътресения.

Исторически минно-зависимите територии понякога затварят внезапно и непланирано — както ще се случи и с българските ТЕЦ, ако не успеем да усвоим средствата от ФСП.  За да се избегне това, ЕС е подсигурил държавите със значителни ресурси.

За преминаване към нисковъглеродна икономика България може да получи над 15 милиарда лева от ЕС. В допълнение, всяка година България получава няколко милиарда лева от продажбата на квоти за въглеродни емисии. Това е възможност изцяло да се модернизира българската икономика.

България е напълно способна да изведе въглищните централи от електроенергийната система до 2030 г. или 2038 г. Това може да се случи без значително увеличение на цените на тока и дори без строителството на нови ядрени мощности или централи на природен газ. Това са някои от основните изводи от анализ на Центъра за изследване на демокрацията.

Тогава какво спира прехода към нисковъглеродна икономика и води до взаимни обвинения между различните участници в процеса?

Липса на качествен диалог и напрежение въпреки десетките срещи

Работата по териториалните планове започва още през декември 2020 г., но и до днес всички заинтересовани страни се оплакват от липсата на качествен диалог по темата. А включването на гражданите и останалите заинтересовани страни е изключително важно, за да могат те да припознаят и създадат дългосрочната визия, пише градският и социален изследовател Божидар Иванов в Климатека.

„Работещите в комплекса „Марица изток“ действително нямат информация за предстоящите промени и нямам отговор защо. Едно от водещите задания по териториалния план беше да се проведе широка обществена кампания. За моя изненада това не се случи”, казва в интервю за Divident.eu през юли изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, д-р Румяна Грозева. 

Първата среща за обсъждане на териториалните планове е проведена още през 2020 г. На нея са поканени общини, бизнес асоциации, НПО и академични организации. Но хората, живеещи във въглищните региони, остават слабо информирани за това какво ги очаква, какво трябва да съдържат плановете и какво се изисква от тях като участници. Това пише неправителствената организация Bankwatch в серия анализи на процеса по създаване на плановете. Например публичните власти в по-малките градове като Гълъбово и Раднево са очаквали консултантите да напишат плановете за техния регион и те да съдържат конкретни инвестиционни намерения, докато посочените и до днес в плановете инвестиционни намерения са само индикативни. Това е още една причина за напрежението сред заетите в сектора. Бизнесът също няма конкретика на какво европейско финансиране може да разчита и за какъв тип дейности и смята дискусионните срещи за неконструктивни.

Изработката на плановете се ръководи от международни експерти, представители на министерства и енергийни експерти, сред които учени, бизнесмени и бивши ръководители в енергийния сектор, включително на въглищни електроцентрали, които искат запазване на въглищната индустрия. Често обаче ръководителите на процеса не публикуват чернови на плановете и не дават обратна връзка за това дали препоръките на заинтересованите страни са взети предвид. Участниците в процеса трябва да  разчитат на личните си контакти за информация.

ВСЕКИ ПОДОЗИРА ВСЕКИ

Липсата на реално участие и качествен диалог за целите на справедливия преход затвърждават опасенията на хората, че териториалните планове ще облагодетелстват само някои. И докато едни подозират властта и гражданските организации в сервилност към ЕС или корупционни връзки с ВЕИ сектора, други подозират властта за корупционни връзки с въглищните олигарси, които се стремят да получат европейско финансиране, без искрено да се ангажират с мерки за декарбонизация. 

ЕК е категорична, че за да получи средства за плавен изход от въглищната енергетика, България трябва да покаже конкретни ангажименти и графици за декарбонизация. Но графиците водят до национални протести. Липсата на графици пък създава неяснота за бизнеса и общините за това кога на какво финансиране за какви дейности може да разчитат. ЕК също има график за одобрение на плановете и всеки ден забавяне носи реален риск от загуба на всички средства от ФСП. В този контекст всяко действие на иснституциите изглежда рисково и погрешно — прилича по-скоро на руска рулетка, отколкото на преговори за преход.

Лъч надежда след протестите?

На протеста в София на 19 септември изглежда диалогът е бил възстановен и Министерски съвет се е ангажирал до края на септември да даде ясен план за действие. Правителството се ангажира също до края на октомври да създаде и Държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ (КВР) във въглищния регион Стара Загора, което освен да решава реалните проблеми с рекултивацията на огромните нарушени от въгледобива територии, ще служи за „преливник за заетостта“ за освободени работници в централите и мините.

Може би това ще бъде началото на постигане на реален консенсус за това, че въглищата трябва да останат в миналото далеч преди заветната 2038 г., но по справедлив начин за всички заети и свързани със сектора. Или за пореден път ще се върнем към пътя на конфронтацията, който не предлага изход.