Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате, пишат Апостол Дянков и Николай Петков във WWF и в Климатека. На 12 декември приключи 28-та Конференция за климата в Дубай, ОАЕ, известна като COP28 (Conference of the Parties). Тя беше най-голямата в историята, с над 90 000 делегати от почти всички държави по света. (Сред тях имаше и около 2400 представители на компании за изкопаеми горива, както и над 160 представители, които отричат климатичните промени). Безпрецедентна по размер беше и българската делегация – около 200 души от институциите, бизнеса, академичните и граждански среди – и тя беше домакин на редица събития, посветени на прехода от въглища към зелена енергия, иновациите в здравеопазването и ранното предупреждение при бедствия, децата и климата, т.н.
Този мащабен формат на COP е доказано неефективен за справяне с кризата и трябва да бъде намален, пише Капитал, позовавайки се на Financial Times. Причината е огромното изложение, което се провежда като част от тези срещи в т.нар. “зелена зона” с павилиони, бизнес презентации и активистки събития. То често окупира светлината на прожекторите. Други смятат, че именно “зелената зона” e двигателят и сърцето на COP.
Но какво все пак беше постигнато на COP28? Ето най-важното:
Споразумението между страните за пръв път в историята на климатичните срещи призова за изход от фосилните горива и освен това ги посочи като основна причина за климатичните промени. Според IPCC (почти) пълното прекратяване на употребата на изкопаеми горива е ключово за дългосрочно стабилизиране на климата.
За съжаление обаче, споразумението не правно обвързващ, нито посочва крайна дата за изход от въглища, газ и петрол. Това означава, че компаниите за изкопаеми горива може и да не предприемат мерки до 2050 г. А според последния доклад на IPCC глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да нарастват най-късно през 2025 г. — цел, която споразумението не поставя.
Заради тези недостатъци документът предизвика разнородни реакции. За едни то е „пълно с пропуски“, а за други – „исторически пробив”. Сред острите критици разбираемо е Алиансът на малките островни държави (AOSIS) – сред най-застрашените от климатичните промени поради реалната заплаха от покачване на морското равнище при неспазване на целта за 1,5°C.
Друг проблем с документа според Дянков е „лансирането на недоказани технологии за намаляване на емисиите, които отвличат внимание от реалните решения. Енергийната ефективност […] не се извежда на преден план, а енергийната бедност се споменава само веднъж и то, за да аргументира продължението на вредните фосилни субсидии”.
Ето някои от по-важните споразумения, постигнати в рамките на COP28: