Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате, пишат Апостол Дянков и Николай Петков във WWF и в Климатека. На 12 декември приключи 28-та Конференция за климата в Дубай, ОАЕ, известна като COP28 (Conference of the Parties). Тя беше най-голямата в историята, с над 90 000 делегати от почти всички държави по света. (Сред тях имаше и около 2400 представители на компании за изкопаеми горива, както и над 160 представители, които отричат климатичните промени). Безпрецедентна по размер беше и българската делегация – около 200 души от институциите, бизнеса, академичните и граждански среди – и тя беше домакин на редица събития, посветени на прехода от въглища към зелена енергия, иновациите в здравеопазването и ранното предупреждение при бедствия, децата и климата, т.н. 

Този мащабен формат на COP е доказано неефективен за справяне с кризата и трябва да бъде намален, пише Капитал, позовавайки се на Financial Times. Причината е огромното изложение, което се провежда като част от тези срещи в т.нар. “зелена зона” с павилиони, бизнес презентации и активистки събития. То често окупира светлината на прожекторите. Други смятат, че именно “зелената зона” e двигателят и сърцето на COP.

Но какво все пак беше постигнато на COP28? Ето най-важното: 

Споразумението между страните за пръв път в историята на климатичните срещи призова за изход от фосилните горива и освен това ги посочи като основна причина за климатичните промени. Според IPCC (почти) пълното прекратяване на употребата на изкопаеми горива е ключово за дългосрочно стабилизиране на климата. 

За съжаление обаче, споразумението не правно обвързващ, нито посочва крайна дата за изход от въглища, газ и петрол. Това означава, че компаниите за изкопаеми горива може и да не предприемат мерки до 2050 г. А според последния доклад на IPCC глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да нарастват най-късно през 2025 г. — цел, която споразумението не поставя. 

Заради тези недостатъци документът предизвика разнородни реакции. За едни то е „пълно с пропуски“, а за други – „исторически пробив”. Сред острите критици разбираемо е Алиансът на малките островни държави (AOSIS) – сред най-застрашените от климатичните промени поради реалната заплаха от покачване на морското равнище при неспазване на целта за 1,5°C.

Друг проблем с документа според Дянков е лансирането на недоказани технологии за намаляване на емисиите, които отвличат внимание от реалните решения. Енергийната ефективност […] не се извежда на преден план, а енергийната бедност се споменава само веднъж и то, за да аргументира продължението на вредните фосилни субсидии”.

Ето някои от по-важните споразумения, постигнати в рамките на COP28:

  • Призив за изход от изкопаемите горива в рамките на сегашното десетилетие.
  • Харта за декарбонизация на петролната и газовата промишленост (подписана от 50 петролни и газови компании). Хартата обхваща над 40% от производството на петрол. Споразумението е доброволно.
  • Призив за утрояване на ВЕИ и ускоряване на мерките за енергийна ефективност до 2030 г. (подписано от 130 държави, вкл. България).
  • Декларация за утрояване на ядрената енергия до 2050 г. (подписана от над 23 държави, сред които България). 
  • Призив за поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива.
  • Призив за съществено намаляване на емисиите от невъглеродни парникови газове, сред които метан, до 2030 г.
  • Призив за придържане към целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива чрез Национално определени цели за намаляване на емисиите. (На този етап нито една държава не си е поставила достатъчно амбициозни цели. Според доклад на Програмата на ООН за околната среда досегашните ангажименти на страните по Парижкото споразумение вече са недостатъчни).
  • Признаване на факта, че според науката глобалните емисии трябва да бъдат намалени с 43% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. и да бъдат достигнати нетни нулеви емисии до 2050 г., за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°C. 
  • Призив за доброволно финансиране на Фонд “Загуби и щети”, предназначен за страните, най-уязвими на климатични бедствия  (наводнения, урагани, т.н). До края на конференцията бяха заявени над 792 милиона щатски долара за фонда (но по оценка на експерти са необходими над 387 милиарда долара годишно).
  • България обеща да предостави 100 000 евро на Зеления климатичен фонд на ООН – капиталов фонд за развиващите се държави за финансиране на проекти за смекчаване на и адаптация към климатичните промени 
  • Беше подписана декларация за предприемане на мерки за защита на здравето от климатичните промени (от 143 държави, сред които България). COP28 за първи път организира ден, посветен на здравето.
  • България и УНИЦЕФ организираха дискусия за климатичните права на децата и младежите. България е сред първите държави, подписали Декларацията за децата, младежите и действията по климата.
  • Министрите на околната среда на България и Украйна подписаха меморандум за сътрудничество в областта на опазването на околната среда.
  • България се включи в инициативата на САЩ Net-Zero Government Initiative – Leading Bу Example, като обеща държавните и общински институции у нас да станат въглеродно неутрални до 2050 г. Президентството е първата административна сграда в триъгълника на властта в София, която прави стъпки в тази посока, но го пази това в тайна. Научете повече за този парадокс в тази статия и видео на “Грийнпийс”: