Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места
Знаете ли, че градинката до дома ви, дворчето, балконът, первазът отвън, покривът или зелената площ, с която разполагате, могат да станат прохладен оазис през лятото и целогодишно убежище за насекоми и други животинки,
застрашени от изчезване? Климатът се промени – вече почти няма дълги студени зими с месеци снежна покривка, няма и прохладни лета, а биоразнообразието търпи големи щети заради това. В световен мащаб изчезват насекоми – пчелите, пеперудите и бръмбарите са сред най-застрашените видове. В Европа броят на насекомите е намалял със 70% от средата на 60-те години. Птиците и малките бозайници са пряко зависими от тях – следователно и те са под сериозна заплаха. Градовете прегряват през летните горещини и се превръщат в топлинни острови. Затова все повече се подвига въпросът как да се охладят със зелени зони и как да бъдат спасени видовете.
Какво представлява градината, с която може да се противодейства на климатичните промени? Терминът „климатична градина“ е утвърден на Запад. Става дума затова, че всеки може да допринесе за каузата, като създаде своя или обща градина, която да бъде като оазис в жегата и да се превърне в истинска, жива екосистема, в биотоп, който ще подобри значително качеството на живот. С обединени усилия наистина може да се постигне много. Най-лесно е за тези, които притежават къща с двор, но много от правилата важат и в градски условия, където повечето хора живеят в блокове или пък разполагат с много малка градинка. В Западна Европа се прилагат множество мерки в градските паркове и в защитените зони, а природозащитните организации учат хората на този начин на мислене.
Кои са най-важните правила за създаването на климатична градина, пълна с природа?
Залесявайте, вместо да изсичате
Дърветата са изключително важни за климата. Те поемат въглероден диоксид и произвеждат кислород, предпазват от горещини. Средно едно дърво, независимо от вида си, може да абсорбира 24,62 кг CO 2 . Под сянката му е значително по-хладно, отколкото под чадър или навес. Това е така, защото дърветата отделят влага от листата си, която понижава температурата около тях.
За да се предпазим от летните горещини, които се очаква да стават все по- сериозни, е важно в градините да има дървета. Те понижават температурата и в близките сгради, когато хвърлят сянка върху тях.
Затова е важно да не сечем, а да залесяваме.
За жалост, в България се наблюдава точно обратното – масово изсичане и липса на компенсиращо залесяване.
Според българското законодателство не е позволено да се изсичат стари дървета, дори и те да са в частна собственост. Може само с писмено разрешение и в изброени от закона случаи. Това обаче масово не се контролира. Не се спазва и нормата първо да се компенсира бъдещото изсичане с равностойна растителност.
Друг много положителен ефект на дърветата е свойството на дълбоките корени да издърпват подпочвената вода по-близо до повърхността. Така се намалява сушата и се влияе положително на другите растения в градината.
Дърветата започват да играят много важна роля в земеделието. Агролесовъдството прилага практиката на засаждане на дървета между земеделските култури, за да ги снабдява с подпочвена вода и да ги пази от слънцето. Класическото селско стопанство представлява декари монокултури, масово в България се премахват и синорите. Съчетано с пестицидите, това има унищожителен ефект за флората и фауната.
Оставете тревата да избуява през април и май и забравете за хербицидите
В България се води безмислена борба с тревата – през пролетта тя масово се коси или директно се наръсва с препарати, съдържащи глифозат. Само че тревата също има положителен ефект за подпочвените води, има охлаждащ ефект и поема въглерод, като не позволява на земята да се напича през горещото лято.
Но може би най-важното й значение е това на ключов хабитат. Некосената трева е дом за множество видове насекоми – те живеят в нея и се изхранват от нея.
Насекомите, макар и до голяма степен ненавиждани, са изключително важни за природата. Без тях е под заплаха из хранването на човечеството. За жалост те са в голяма опасност. Масово се наблюдава изчезването на пеперуди и пчели – много важни опрашители. Това се дължи на унищожаването на техните местообитания, на използването на хербициди и инсектициди и промените в климата – кратките зими и горещите и сухи лета.
Всеки обаче може да помогне. Най-важно е спирането на използването на исектициди, пестициди и хербициди. Глифозатът – най-използваният химикал за убиването на плевели, е вреден не само за природата, но и за здравето на
хората. В България препаратите с глифозат се ползват масово и се продават навсякъде. В Западна Европа в много държави употребата им е забранена в населените места, а Европейската комисия е под силен натиск да забрани
изцяло употребата на пестицида.
Друга мода, освен пестицидите, е отглеждането на райграс. Той обаче не е добро решение за градина, в която се опазва биоразнообразието. Готовите промишлени тревни смеси са монокултури. За предпочитане са естествените диви видове, които цъфтят през пролетта. Цъфтящите тревисти растения са особено важни за многообразието на насекомите. Те осигуряват храна за пчелите и пеперудите през три от сезоните.
Да не се коси тревата е особено важно през пролетта. Дори през този период да стане много висока, през лятото тя сама пада на земята и прави ниска зелена покривка. Разбира се, където се движат хора, може да се окоси – например за да се създаде пътека. Или пък в градските паркове, където играят деца и има опасност от кърлежи. Но няма нужда да се коси всичко наведнъж, при това много ниско – добре е да бъдат оставяни диви участъци – там, където хората не стъпват. Важно е опазването на биоразнообразието на ниската растителност. Ниското косене и прекомерното торене убиват много диви видове трева и цветя, и остават само устойчивите, които обаче не са оптимални за членестоногите. Нужно е и зимно време да остава трева, защото в нея зимуват различни видове животни и насекоми. Важен вид е копривата – тя служи за храна на молци и пеперуди.
Създайте естествена мозайка от хабитати
Изолацията, причинена от голямото разстояние между подходящи местообитания, е една от причините животните да са подложени на по-голям стрес от отрицателните ефекти на климатичните промени. Дворове, градини и паркове трябва да позволяват свързаност на хабитатите.
Например катериците трябва да успяват да се движат от дърво на дърво. Сухоземните животни, които не могат да се катерят, трябва да се движат от двор в двор, без да имат прегради, които да ги затрудняват и да ги превръщат в затворници. Таралежи, костенурки, крастави жаби, земеровки и полевки не бива да са изолирани в нечий двор – за целта могат да се направят малки тунели в оградите.
В една гостоприемна градина е добре да има растителност на три нива – високо, средно и ниско. Средното ниво – това са храстите и ниските дървета. Те са особено важни за застрашените съсели – малки нощни гризачи, някои от които се движат само по клони и никога не слизат на земята за отидат до друго гористо място. Ако бъде направен „път“ от храсти от дърво до дърво, то това би им дало шанс да оцелеят. Има птици, които харесват ниска трева – като скорците.
Има и насекоми, които се нуждаят от гола почва, за да снасят в нея яйца. Разнообразието подпомага всички отделни животински групи.
Декоративните и екзотичните растения, както и земеделските култури, не са лоши от гледна точка на климата, но е важно да се даде шанс на местната растителност. Според това за коя част на България става дума, това са различни видове растения.
В равнинните части на страната растат габър, дъб, топола, явор, липа, орех и конски кестен. За планинските региони – бук, ела, смърч, бор, тис, ясен, дъб, габър, бреза и чинар. За местата, близо до водеми или с влажна почва, са подходящи върба, ясен, бряст и елша. Това означава, че ако посадите някой от тези видове в градината си, според това в каква местност живеете, вие ще допринесете значително за опазването на биоразнообразието. За бързото залесяване са подходящи тополите и брезите. Другите видове са по-бавно растящи, но хвърлят по-голяма сянка поради големия си ръст.
В България растат видове, които не са с местен произход – акацията, айлантът и черницата. От гледна точна на залесяването те са много подходящи – растат бързо, не се нуждаят от поддръжка, издържат на горещини, студ и мръсен въздух. Акацията произлиза от Северна Америка. На места в Европа се счита за инвазивен вид. За инвазивен вид е смятан и айлантът, който произлиза от Азия. Считането им за вредни води често до тяхното целенасочено премахване. Това е нужно, ако тези видове превземат определени хабитати в защитени зони, най-вече олиготрофните ливади. Тези два вида обаче се развиват предимно в населените места, често топлинни острови, където те оцеляват въпреки замърсяването. В България не се срещат далече от селищата, пътищата и релсите. Има ботаници, които са срещу инвазивните видове и ги смятат за вредни, защото разширяването на ареала им е естествен процес. В България проблемът е по-скоро, че хората са отговорни за изчезването на местните растителни видове.
И акацията, и айлантът са харесвани от пчелите. Кората на старите акации е използвана като хралупа от различни видове прилепи. Това ги прави важни актьори в опазването на урбанизираното биоразнообразие. Същото важи и за черницата. Разбира се, по-добре е да се използват местни видове в залесяването – ако имате акации, айланти и черници в градината, засадете и местни дървесни видове, за да има баланс. Едно е сигурно – по-добре някакво
дърво, отколкото никакво.
Българските градинари предпочитат овощните дървета, защото дават плод. Те също са ценни за климата и за биоразнообразието – една овощна градина може да е дом на 3000 до 5000 вида растения и животни. Овощните дървета често има неместен произход и е важно да интегрираме местни видове в личния си биотоп. Индикатори за добри овощни градини са птици като кукумявката, врабчетата и мухоловките, както и гущерите и паяците. Уникално устойчива, изискваща малко грижи и бързо растяща е и вишната, която дава и вкусни плодове. Плодовете и ядките са източник на храна за много насекоми, птици и бозайници и е хубаво да се остава реколта и за тях, на дървото и на земята.
Цъфтящите растения са важни за опазването на насекомите. За тази цел е важно да се садят различни видове, които да цъфтят в различни части от годината. Насекомите трябва да имат достъп до нектар от ранна пролет до ранна есен. Даже хората само с балкони или растения на перваза могат да подпомогнат биоразнообразието, като отглеждат ранно и късноцъфтящи цветя, до които насекомите имат достъп. Добър подобен ефект може да бъде постигнат и със зелен покрив.
Отлично решение за охлаждане на фасадите са пълзящите растения – различните видове лиани, хмел, бръшлян и катерещи се по сградите растения. Освен това те има филтриращ ефект спрямо праховите частици.
Съобразяване с дивата фауна
Разнообразната растителност е важна за птиците, много от които са в опасност като насекомите. Птиците се нуждаят от място за гнездене, храна и вода. Важно е в градината да има стари дървета, с голяма корона и с хралупи. Ако няма хралупи, добро решение са къщичките за птици, най-добре няколко. Налични гнезда не бива да се разрушават. Ако имате късмет и предоставите добри условия, ще можете да наблюдавате и редки за България видове като папуняк, гривяк, авлига или черен кълвач.
За пойните птички са важни гъстите храсти и тревистите растения, които произвеждат семки. За гнездене са полезни роза, бръшлян, бъз, дрян, трънка, и офика.
В тези храсти пойните птички могат да си свиват гнезда, които са защитени от гъстите клони и тръни. За семоядните видове са полезни магарешки бодил, хеноподий, лайка, мак, иглика и смил. Леска, кестен, конски кестен, дъб и орех се харесват на врани и гарвани, заради ядките им.
Скалите, камъните и мъртвата дървесина са важни микрохабитати. Купчина едри камъни, поставени на сянка, са идеално убежище за крастави жаби и земеровки. Камъни на слънце са дом за гущери, змии и змиегущери. Тези животни са ценни за всяка градина, защото поддържат броя на други животни, които биха могли да нанесат щети на растителността в големи количества.
Прилепите са една от жертвите от човешката дейност. Всички видове прилепи в Европа са защитени от закона. Те спят и зимуват в хралупи на стари дървета, в стари сгради, предимно на таваните и в пещери. Ако в процепите или тавана на къщата ви има прилепи, не бива да бъдат обезпокоявани. Съществуват и специални къщички за прилепи, които могат да бъдат поставяни на дървета или върху стени на блокове и сгради. Където има прилепи, могат да бъдат срещнати и бързолети – птици, приличащи на лястовици. Тези животни се хранят с вредни за човека насекоми и трябва да бъдат опазвани.
Опазвайте почвата
Почвата е изключително важен въглероден резервоар. Българските практики често пречат на това нейно свойство. Например тя масово се циментира или асфалтира. Това създава горещи топлинни острови. Според научно проучване зелените площи в европейските градове могат да намалят температурата до 2,9°C. Учените също докладват, че е нужно дървесната покривка от площта му да е поне 16%, за да спадне температурата с един градус.
Освен това не позволява на дъждовната вода да прониква. Добре е да се правят пътеки от павета с разстояние между тях, за да прониква дъждът.
Тенденция Западна Европа е събирането на дъждовна вода в специални варели и използването й за поливане.
Образуването на хумус е ключов фактор. Ако един двор се плеви или коси с отстраняване на тревата, не се образуват органичните съединения, които съхраняват въглерода. Ерозията деградира оголената почва и води до
образуването на прах.
В здравата естествена почва има няколко органични слоя, които пазят от пресушаване, от наводнения и свлачища, и правят почвата плодородна. За тази цел е хубаво да се оставя част от шумата на дърветата и сухата трева, вместо да бъдат горени, каквато е практиката в България.
Не отстранявайте всичката мъртва дървесина
Дърветата продължават да вършат климатичната си роля дори когато животът им свърши. Част от мъртвата дървесина трябва да остава в „гората“, защото съдържа голямо количество въглерод, който много бавно бива освобождаван в атмосферата, за разлика от изгарянето. Дънерите са важни местообитания и важен източник на храна за множество видове насекоми. Важни са бръмбарите, като сечко, рогач и полски ковач, чиито ларви живеят в мъртвата дървесина, както и дърводелските пчели. За да подпомогнем тяхното опазване, можем да поставим легнали дънери в сенчестите и влажни места на градината. Купчини с клони могат да служат за подслон на гущери, таралежи и др. И всичко това може да изглежда красиво.
Практика в западните страни е поставянето на хотели за насекоми. Това са сглобки направени от клечки, сламки, тухли и други подобни материали. Вътре насекомите могат да зимуват.
Резултатите няма да закъснеят
Всяка обезлесена и занемарена площ може да се бъде променена, стига да има желание и грижа за нея. Не се колебайте да започнете промяната й още сега – тя ще ви се отблагодари. Пролет е и сега е моментът за засаждане. За да можете в близкото бъдеще да се наслаждавате на зеленина, прохлада и песен на птички.
В статията са използвани материали от:
https://www.fortomorrow.eu/en/blog/co2-tree
https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/pollinators-15-2020/bg/
https://www.botanicalife.org/articles/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7
%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-
%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8
https://www.thelancet.com/journals/lanonc/article/PIIS1470-2045(15)70134-8/fulltext
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7069279/#:~:text=Insects%20in%20Europe
%20have%20decreased,1960s%20and%20in%202015%E2%80%932019
https://www.europarl.europa.eu/topics/en/article/20170711STO79506/climate-
change-better-using-eu-forests-as-carbon-
sinks#:~:text=EU%20forests%20absorb%20the%20equivalent,close%20to%2070%
%20in%20Finland
https://www.weforum.org/stories/2021/09/decaying-forest-wood-carbon-climate-
change-co2/
https://www.klimawiese.de/artenvielfalt-einer-streuobstwiese-diese-tiere-leben-im-
liebenwalder-naturgarten/#:~:text=Bei%20der%20Streuobstwiese%20handelt%20es,also%20ein%
20Garant%20f%C3%BCr%20Artenvielfalt
https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/08/26/4375305_i_durvetata_v_chastnite_imoti_s
a_zashtiteni_ot_sech_no/cf39d3889a8a689de3304b4ec90eb091/
https://umweltinstitut.org/landwirtschaft/mitmachaktionen/dein-klimagarten-
kostenloser-ratgeber/
https://www.washingtonpost.com/home/2025/03/27/supporting-local-butterfly-
populations-climate-
change/?utm_source=instagram&utm_medium=social&utm_campaign=wp_climate&
crl8_id=1e81684c-3923-4f5a-8314-9fc3ab6c583d
https://www.aza.org/annual-reports
https://umweltanwaltschaft.gv.at/de/publikationen/publikationen-wien/33-natur-ist-
genau-meins-tipps-fuer-meine-persoenliche-gruenoase
https://www.faz.net/aktuell/wissen/thema/bienensterben
https://www.faz.net/aktuell/wirtschaft/wohnen/garten/baumexpertin-im-interview-
welche-baumarten-sich-fuer-die-stadt-eignen-110340684.html
https://citizens-initiative.europa.eu/initiatives/details/2017/000002_bg
https://portals.iucn.org/library/node/47296
The post Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата appeared first on Горичка.