Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

Как европейските климатични цели се постигат на национално ниво?

Калина Цолова е автор в Климатека и работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Каква е актуалната климатична политика на Европейския съюз?

Борбата с изменението на климата е в центъра на политиката на ЕС, като Европейският зелен пакт е пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика. С условието, че този преход ще бъде справедлив и приобщаващ за всички, Европа заяви позицията си да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. За тази цел, през 2021 г. бе представен пакетът “Подготвени за цел 55“, който е набор от законодателни предложения и изменения на съществуващото законодателство на ЕС, позволяващи на Съюза да намали своите нетни емисии на парникови газове и да постигне климатична неутралност.

В допълнение, през май 2022 г. Европейската комисия представи плана REPowerEU. Той се основава на изпълнението на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“, които са в подкрепа на амбициозната цел на ЕС за постигане на намаляване с най-малко 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и на климатична неутралност до 2050 г. в съответствие с Европейския зелен пакт. Механизмът за възстановяване и устойчивост, който беше създаден след кризата с COVID-19 като временен инструмент за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, е основният инструмент за финансиране на плана REPowerEU.

Какви действия предприемат държавите членки на ЕС?

Заложените цели на общоевропейско ниво могат да се осъществяват само чрез активните действия на държавите членки на ЕС. Затова през 2019 г. се въвеждат национални интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), които определят дългосрочните цели и мерки на държавите членки в 5 измерения: Енергийна ефективност, Енергиен пазар, Енергийна сигурност, Декарбонизация и Иновации и конкурентоспособност.

България е задължена да представи актуализирана версия на ИНПЕК до 30 юни 2024 г., която да отрази бележките и коментарите на Комисията от октомври 2020 г., както и по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка, Европейския закон за климата, Пакета „Готови за 55“, Плана RЕPowerEU и Плановете за възстановяване и устойчивост. Версията на Плана, публикувана на сайта на Европейската комисия през февруари 2024 г., дефинира амбициозните цели и мерки, свързани с:

  • процеса за трансформация на националния енергиен микс;
  • декарбонизация с устойчиво и достатъчно намаляване на емисиите в енергийния сектор чрез нови нисковъглеродни технологии и плавен преход към източници с ниски въглеродни емисии;
  • приемане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.
Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?
Фигура 1. Хронология на ИНПЕК. Източник: Авторът по данни от ЕК

Какви са политиките за домакинства в положение на енергийна бедност?

Намаляването на нивото на енергийна бедност е една от главните стъпки за осъществяване на успешен и справедлив енергиен преход в България. За тази цел през ноември 2023 г. бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който за първи път задава национални определения за “домакинство в положение на енергийна бедност” и “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия”. Законът залага и изготвянето на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цялостен пакет от мерки за постигане на цел до 2050 г.

Според дефиницията, “домакинство в положение на енергийна бедност” е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. По оценки на експерти, близо 40% от домакинствата в България попадат в обхвата при така зададеното определение.

Фигура 2: През ноември 2023 г. беше въведена дефиниция за дефиницията домакинство в положение на енергийна бедност. Източник

През декември 2023 г. е приета и Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Съгласно разпоредбите ѝ, оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се извършва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Създаването и поддържането на информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия следва да се осъществяват от национална отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план с акт на Министерския съвет.

Как мерките в ИНПЕК засягат българските домакинства в положение на енергийна бедност?

Към настоящия момент, в България се прилага мярка за подпомагане на най-уязвимите лица и семейства, отговарящи на определените критерии за доходи и имуществено състояние, като през отоплителния сезон на тези лица и семейства се предоставя целева помощ за отопление от системата за социално подпомагане. Помощта за отоплителния сезон 2023/2024 г. е в размер на 109,39 лв. месечно или 546,95 лв. за целия отоплителен период от ноември до март.

Освен тази мярка, ИНПЕК не предвижда конкретни цели за намаляване на енергийната бедност, като все още не е ясно определен брой на засегнатите. От съществено значение е да бъдат установени подходящи мерки и целеви инструменти, които да адресират нуждите на най-уязвимите домакинства, включително чрез Декарбонизационния фонд и Социалния климатичен фонд.

За първи път се представя предложение за създаване на Обсерватория за енергийна бедност, но без конкретни срокове и разписани дейности. Без отговор остава и въпросът коя ще бъде национално отговорна институция, определена за разработване на Национален социален климатичен план.

Какво предвижда актуализираният План по отношение на енергийната ефективност?

Прегледът на мерките, заложени в измерението “Енергийна ефективност” от 2020 г. насам показва, че изпълнението им буксува. Една от основните мерки в е създаването на Национален декарбонизационен фонд, чрез който да се въведе механизъм за финансиране на енергийна ефективност в сградния фонд. Все още липсват яснота и разпределение на средствата за Фонда, като така се създава предпоставка за пренебрегване на ключови, но сложни за управление сектори като жилищните сгради. 

Според оценката на организации от бранша, предвидените средства не са достатъчни за постигане на заложените цели в Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.

Допълнително не са взети предвид актуалните изменения в Директивата за енергийните характеристики на сгради на европейско ниво. Освен това от Плана отсъства методология за провеждането на националната политика за новите сгради с близко до нулево потребление на енергия. Задължителното изискване за нулеви емисии в новите сгради на публични органи от 2027 г. също не е споменато. 

Препоръчително е да се анализират всички политики и мерки, с оценка на потенциалния им ефект при моделиране на крайното енергопотребление и изготвяне на прогноза до 2030 г. Необходима е преоценка на политиката за ново строителство в жилищния сектор, като се насърчи използването на данни от Националния статистически институт и обследванията за енергийна ефективност.

Как Планът може да подобри енергийния комфорт в българските домакинства?

Предвид основните пропуски в актуалната версия на Плана, работата по актуализацията му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни, като се вземе предвид позицията на заинтересованите страни.

Следните препоръки са предоставени в рамките на експертни кръгли маси и публикувани писмени становища. 

Предложенията са насочени към повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната бедност в българските домакинства, като въвеждането им би могло да спомогне за постигането на по-комфортна и здравословна жилищна среда. 

  1. Формулиране на политики и мерки, насочени към намаляване на енергийната бедност до 2030 и 2050 г. чрез оценка на сегашното положение на засегнатите домакинства, поставяне на конкретна цел и определяне на индикатори за оценка.
  2. Извършване на анализ на социалните рискове и възможности, включително въздействията върху заетостта и уменията, свързани с климатичния и енергийния преход.
  3. Определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства.
  4. Приложение на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и залагане на по-високи темпове на енергийно обновяване на жилищните сгради.
  5. Конкретизация на финансовите ресурси за подпомагане на политиките за енергийна ефективност, за да се стимулират частните инвестиции на домакинствата и да се облекчи сегашната зависимост от изцяло грантово държавно финансиране.
  6. Въвеждане на стандарти за дълбочинно обновяване, които да гарантират определен висок процент енергийни спестявания, предвидени в актуализираната Директива за енергийните характеристики на сградите, която предстои да бъде приета през 2024 г.
  7. Разработване на мерки за ефективност и оптимизация на процесите като административни услуги на едно гише.
  8. Въвеждане на норми за интелигентни сгради чрез изграждане на системи за наблюдение на сградите, които могат да помогнат за намаляване на потреблението на енергия и оптимизиране на системите за отопление, охлаждане, осветление и вентилация. 
  9. Уточняване на възможностите за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за либерализация на електроенергийния пазар, с ясно определени източници на финансиране.
  10. Улесняване на достъпа до технологии за възобновяема енергия за гражданите с цел постигане на почти нулево потребление на енергия в жилищните сгради чрез стимули за домакинствата да инвестират във ВЕИ успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Залагането на гореописаните политики за енергийна ефективност в Плана е ключова възможност да се подобрят енергийните характеристики на жилищния сграден фонд, като се гарантират спестявания за уязвимите домакинства. Изпълнението им ще засили ангажиментите на България по отношение на Парижкото споразумение и Европейската зелена сделка, започвайкизаконодателни инициативи за промяна в нормативната уредба.


Източник заглавна снимка: Pixabay


В статията са използвани материали от следните публикации:

  1. Европейска Комисия, Актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., февруари 2024 г.
  2. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката 
  3. Постановление № 267 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия 
  4. Владимиров М., Рангелова К. и Цолова К. Отново на кръстопът. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
  5. Становище относно проекта за: Актуализация на “Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България” Изготвено от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект
  6. Европейска Комисия, Осъществяване на Европейския зелен пакт, 2023 г.
  7. Европейски съвет, Подготвени за цел 55 – Планът на ЕС за екологичен преход, 2023 г.
  8. Състояние на Енергийния съюз, 2023 г.
  9. Европейска Комисия, Чиста енергия за всички европейци, 2023 г.
  10. https://www.investor.bg/a/518-energetika/389889-nad-40-protsenta-ot-domakinstvata-u-nas-sa-energiyno-bedni-spored-ekspert

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.