Изчисление на емисиите 

Емисиите на метан най-често биват изчислявани, а не пряко измервани (Фиг. 5). Това води до съществена разлика между докладваните от държавите емисии и тези от преки измервания чрез измервания с наземни камери, летателни апарати и спътници.

Фигура 5. Оценка на антропогенните емисии на метан в Европа през май 2018 г. Източник.

Емисиите, докладвани от Американската агенция за опазване на околната среда, са с 66% по-ниски от реалните, установява научно проучване от 2015 г.  

Емисиите на метан в САЩ от нефтения и газовия сектор за 4,5 пъти по–високи от националните данни на страната, показват резултатите със самолет от директни измервания в ключови райони с добив на енергия в САЩ от 2024 г. по проекта MethaneAIR на Фонда за защита на околната среда (Environmental Defence Fund (EDF)) (Фиг. 6).

Фигура 6. Разлика между официалните данни на САЩ и измерените от наблюдения  с летателни апарати на емисиите на метан. Източник: methanesat.org 

В рамките на същата инициатива е установено, че изтичането на метан в атмосферата, главно от течове в инфраструктурата, е около 1,6%, което е 8 пъти по-голямо от целта на енергийната индустрия от 0,2 % (Фиг. 7).

Фигура 7. Изтичане на метан от различни енергодобивни райони на САЩ. Източник: methanesat.org 

Анализ на екип от университета във Варшава от тази година установява, че емисиите на метан нарастват за периода 2019-2024 според спътникови наблюдения, което е в противоречие с данните от данните от док IPCC за периода 1990-2021 г., които показват намаление на емисиите.

Общите емисии на метан в света, свързани с енергетиката, са с около 80 % по-високи от тези, докладвани от държавите пред Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), според доклада “Глобален тракер на метана за 2025 г.” на Международната агенция по енергетика.

Изтичането на метан от енергийната инфраструктура има огромен принос за емисиите. Т.нар. супер-емитери, при които изтичат 100 кг на час или повече метан, съставляват 12% от общите емисии на метан в енергийния сектор. Тези събития са особено коварни, тъй като вместо метанът, който се съдържа в изкопаемия газ или нефта да бъде изгорен с краен продукт CO2 в атмосферата, директно се натрупва газ с много по-силното затоплящо действие.

Крайната цел на държавите трябва да бъде към климатична неутралност, докато все още се използва това изкопаемо гориво и е необходимо да бъдат приложени мерки за намаляване на изтичанията на метан.

Откъде идват емисиите в сектор енергетиката и как да ги намалим?

Енергийният сектор – включително нефт, природен газ, въглища и биоенергия – е отговорен за над 35% от емисиите на метан от човешката дейност (около 120 милиона тона метан годишно) и при него са налични едни от най-добрите възможности за намаляване на тези емисии, според доклада “Глобален тракер на метана за 2025 г.”. Вече съществуват решения, които намаляват емисиите на метан от изкопаемите горива (с около 35 милиона тона годишно) за 70% от общите емисии в сектора, до почти нулеви стойности, и те могат да бъдат внедрени още сега при малки или дори отрицателни разходи. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване на емисиите са по-малки от пазарната стойност на допълнително уловения метан и после продаден или използван.

Засега едва около 5% от световния добив на нефт и газ отговаря на стандарт за емисии (течове) на метан, близки до нулата (това са около 3 милиона барела на ден нефт и 130 милиарда кубически метра природен газ). Малко държави или компании са формулирали реални планове за изпълнение на тези ангажименти, а още по-малко са демонстрирали проверимо намаляване на емисиите.

При въглищата емисиите могат да бъдат намалени чрез оползотворяване на метана от въглищните мини или чрез забрана за използване на технологии за изгаряне на факел или окисляване.

Някои мерки за намаляване на емисиите на метан имат високи първоначални разходи и в много случаи не съществува път за доставка на уловения газ до пазарите, което налага инвестиране в нова инфраструктура или средства за транспортиране на газ. Много варианти за намаляване на емисиите могат да се изплатят в рамките на една година. 

Голям проблем според доклада са и изоставените съоръжения. Те често отделят повече метан, отколкото някои от най-големите производители на изкопаеми горива. В света има около 8 милиона изоставени наземни петролни и газови кладенци, както и голям брой изоставени въглищни мини. Повечето правилно запушени кладенци изпускат незначителни количества метан. Но кладенци, които не са били изведени от експлоатация по подходящ начин или които имат отвори, могат да продължат да отделят метан в продължение на много години. Такива съоръжения за съжаление съществуват и в България.

В световен мащаб емисиите отг. изоставените въглищни за 2024 мини се оценяват на  близо 5 млн. тона метан, а изоставените петролни и газови кладенци – на малко над 3 млн. тона. В комбинация тези източници са четвъртият по големина емитер на метан от изкопаеми горива в света.

Законодателни мерки в Европа и у нас

Доскоро проблемът с метана беше напълно неглижиран, като едва през последните няколко години започнаха да се предприемат политически мерки по въпроса. Световното споразумение за намаление на емисиите на метан беше подписано през 2021 г. по време на конференцията COP26 в Глазгоу от голяма част от държавите в света, включително и ЕС (и България). Той цели 30% понижаване на емисиите на метан до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.  За ЕС законодателният пакет “Готови за 55” изисква намаление на емисиите от всички парникови газове с 55% до 2030 г.

Тези мерки обаче са твърде консервативни. За изпълнение на своята цел за Парижкото споразумение, която да е съвместима за ограничаване на затоплянето да 1,5 °C, е необходимо емисиите на метан да бъдат намалени със 75% до 2030 г. Дори при пълно изпълнение на всички обявени досега мерки намалението ще бъде не повече от 50%, по данни/анализи на CAN Europe.

Европа играе голяма роля, предвид, че в ЕС се внасят 90% от изкопаемия газ и петрол, който той потреблява.

Важна стъпка в правилната посока в ЕС беше приемането на Европейският регламент за намаление на емисиите на метан от май 2024 г. Мерките по пакета са комплексни, но те най-общо включват изисквания за мониторинг, докладване и проверка (MRV) на емисиите на метан за изкопаемия сектор; правила за откриване и отстраняване на течове (LDAR) по инфраструктурата и забрана за рутинно изпускане на газове и изгаряне на факли (BRVF) (когато за газопреносната мрежа е по-изгодно директно да изпусне или изгори, отколкото да се достави до потребителя използвания газ). Всичките посочени мерки важат и за България. За съжаление обаче, регламентът не е достатъчно амбициозен и отлага част от необходимите действия напред във времето. На първо място, липсва обща цел за намаляване на емисиите на метан (например с 50% за ЕС), а мерките за ограничаване на емисиите не обхващат емисиите от внос, при тях само трябва да се осъществява мониторинг. Също така нефтохимическия сектор не е засегнат. А ако се следва планираното прилагане на пакета, мерките няма да влязат в сила навреме за изпълнение на целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. Не само това, но ЕС и съответно България вече изостават в прилагането му. 

Съществува и риск за отслабване на регламента още преди това обаче. Понастоящем в Европейската комисия текат разговори за “опростяване” на регулацията, което засяга вноса на втечнен изкопаем газ от САЩ и най-вероятно ще означава допълнително отслабване на мерките.

У нас, въпреки, че емисиите на метан са намалели през последните десетилетия, това намаление не се дължи изцяло на екологични политики, а главно на деиндустриализацията и намалението на населението на страната след 1989 г. 

За България засега няма яснота кога ще започне прилагането на гореизброените мерки в енергийната система в България. А за съжаление практиката на гражданския сектор досега показва липса на прозрачност и ограничаване възможностите за граждански мониторинг – като например налагането на забрана на започнало наземно заснемане на изтичания на метан в газопреносната мрежа на България през 2022 г. от екип на За Земята и Clean Air Task Force, след множество идентични заснемания из страни от ЕС.

Като цяло светът остава далече от изпълнение на своите климатични цели, в това число и за емисиите на метан, чието намаление обаче ще бъде критично за ограничаване на глобалното затопляне до безопасно равнище и стабилизиране на климата.

В публикацията са използвани материали от:

The post Колко метан всъщност се отделя от сектора на енергетиката? appeared first on За Земята.