Вероятно не сте чували за „Нептун Дийп“ (Neptun Deep), нали? Просто защото никой в България не говори достатъчно за това. Тук сме свикнали да разбираме пропуснатите възможности постфактум, особено когато опазването на здравето и природата се противопоставя на големи корпоративни интереси. 

„Нептун Дийп“ е грандоманска инициатива за офшорен добив на газ в Черно море в Румъния, разположена на километри от българските териториални води. Проектът, планиран от OMV и Romgaz, се състои от два кладенеца, „Домино“ и „Пеликан“, които трябва да бъдат пробити на морското дъно. Газът от тях след това ще бъде транспортиран до платформата Neptun Alpha. Тръбопровод с дължина около 160 километра ще свързва офшорната платформа с измервателната станция на сушата. Периметърът на „Нептун Дийп“ е с площ от 7 500 км2

Активисти от „Грийнпийс“ – Румъния са на мястото, където тръбата на Neptun Deep ще навлезе от Черно море във вътрешността на страната, Те показват със знака Х къде ще започне разрушаването, застъпват се за опазването на Черно море и призовават OMV и Romgaz да не го замърсяват.
© „Грийнпийс“ – Румъния

Както всеки проект за добив на изкопаеми горива от морското дъно и този е свързан с много опасности. Този път обаче те са доста повече дори от нормалното. Нека изброим само по-фрапиращите от тях:

Опасност от военни саботажи 

Изграждането на такъв високорисков енергиен проект в близост до украинските териториални води, в пълното с морски мини вследствие на руската военна агресия Черно море е не просто непремерен риск. То дава лесна цел за саботаж с катастрофален размер на все по-вражеска към ЕС държава – при това цел, която е невъзможно да бъде охранявана заради огромната площ, която заема. 

Смъртоносни за живота в Черно море инциденти

Инциденти в дълбоководни проекти като този в сондажа на блок „Пеликан“ имат смъртоносни последици, особено за дивата природа в Черно море. На дълбочина от почти 1000 метра до повърхността около 95% от добития газ би се разтворил във водата. Ако концентрацията на газа във водата е по-висока от 1 mg/l, до четвърт час той предизвиква тежки симптоми на отравяне при рибите като дезориентация и неподвижност. В рамките на един до два дни рибите могат да умрат. Така например авария в Азовско море през 1982 г. води до масово измиране на риби, включително и до смъртта на над 2000 делфина. Това е екзистенциална опасност не само за крехкото биоразнообразие в нашето море, а и за всички, които изкарват своето препитание с риболов. 

Фатален удар по туризма

Българските предприемачи могат да станат жертва и на фатален удар по туризма. Тръбопроводът ще излиза на 100 метра от къщите в местен курорт, но българското Черноморие е с доста по-голям туристически капацитет от румънското. Не си мислете, че ще пострадат само сравнително девствените плажове около Дуранкулак и Шабла. Моделите на теченията в морето показват, че тежко замърсяване от инцидент от платформата в рамките на две седмици би засегнало дори бреговете край Странджа.  

Фатални последици за климата

В плитки води, като например на сондажния участък „Домино“ и 160-километровия тръбопровод до брега, авариите могат да имат фатални последици за климата. В случай на изтичане газът бързо би се издигнал на повърхността и би изтекъл във въздуха, като част от него би се абсорбирал във водата. При подобно изтичане през септември 2022 г. от „Северен поток“ 1 и 2 около 115 000 тона газ са били изпуснати само в рамките на шест дни, което оказва въздействие върху климата и щети в размер на 15 милиона тона въглероден еквивалент. Подобен инцидент при проекта „Нептун Дийп“ бързо би причинил щети, еквивалентни на годишния климатичен натиск от платформата.

Нарушаване на защитени зони

Да не забравяме, че всичко това ще се случва и в относителна близост до биосферни ареали с изключителна важност не само за региона, но и за Европа –  като например делтата на р. Дунав. Циничният проект всъщност преминава директно и през две зони от Натура 2000. 

© „Грийнпийс“

Опасни строителни дейности

Рискът не е само от експлоатацията, той идва още по време на строежа, който ще продължи години – разкопките, монтажните и строителните работи, сондирането на кладенци, използването на кораби ще окажат негативно въздействие върху морските местообитания. Заради това с отворено писмо 76 австрийски учени призоваха за отменянето на мегапроекта.  

„Нептун Дийп“ всъщност е икономически и политически безсмислен проект с голям риск. ЕС се стреми да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива и да посрещне целите за климата, които е приела общността. Допълнителни гигантски газови проекти не са в този план. 

Нов задълбочен анализ показва, че съществуващите петролни и газови проекти в ЕС и неговите основни доставчици, заедно с вече договорените обеми, са достатъчни, за да отговорят на намаляващото европейско търсене, в сценарии, съобразени с ограничението за затопляне от 1,5°C от Парижкото споразумение. Анализът включва пълно спиране на вноса на руски нефт и газ. Изчисленията демонстрират, че търсенето на изкопаем газ в Европа ще спадне с 32% до 2030 г. До 2035 г. предлагането от съществуващи проекти и договори ще надвишава търсенето в ЕС, дори без да има нужда от допълнителен внос на LNG (изкопаемото гориво втечнен газ) или тръбопроводи. В същото време според оценките на самите инвеститори добивът на газ чрез „Нептун Дийп“ няма да успее да стартира преди 2027 г. 

Може би по тази причина инвеститорът напълно е захвърлил безопасната поддръжка на останалата газова инфраструктура в румънската част на Черно море. Критичното състояние на друга тежко корозирала и разпадаща се платформа наскоро беше разкрито от анонимен източник.

Още по-подозрително изглежда, че румънските институции, които са отговорни за управлението на водите, са взели решение да не изискват доклад за въздействието върху водните басейни за най-големия офшорен проект от десетилетия в страната им. Това повдига сериозни опасения, които България вече отбеляза с писмо относно трансграничната оценка за въздействието върху околната среда. Дори данни от анализите от по-улеснената процедура, на която е подложен проекта – като тези за екотоксичност и оценка на въздействието на заустването отпадъчните води – са скрити и граждани и организации в северната ни съседка не успяват да получат пълен достъп. 

България, разбира се, дори на теория няма икономическа или каквато и да е друга изгода от този проект, защото не е участник в него. За нас ще останат само тежките последствия за околната среда и живота в Черно море.