Водата означава живот. Хората разчитаме на водата, за да съществуваме, за да извършваме всяка своя дейност. Затова ни засягат толкова лично картините на пресъхнали реки и пясъчните брегове на полупразни водоеми.
През лятото на 2024 г. големите язовири в България са с 20% по-празни от миналото лято. Част от „Студен кладенец“ в Кърджали се превърна в пасище, оголените брегове на „Копринка“ предизвикаха притеснения за водните запаси в Централна България. Това се случва на фона на лято с няколко продължителни горещи вълни и тенденция за засушаване през последните три години.
По данни на Министерството на околната среда и водите, към края на август „Копринка“ е на едва 14% от общия си обем, „Жребчево“ е на 30%, а „Студен кладенец“ – на 55%. Язовирите в България се делят условно на три вида: за питейно-битово водоснабдяване, за напояване и за производство на енергия от водно-електрически централи. Техните нива варират в зависимост от притока на вода, необходимостта от напояване в земеделието и нуждата от водна енергия в енергийния микс.
Има обаче и язовири, които не са част от тази статистика. Те са винаги 100% пълни, защото служат за охлаждане в енергетиката и са ключов елемент в производството на енергия от въглища. Такива са язовир „Розов кладенец“ в Гълъбово и „Овчарица“ край ТЕЦ „Марица изток 2“.
В „Грийнпийс – България“ работим по темата отдавна. Докато въглищните централи в България произвеждаха необичайно много енергия през юли, в пика на горещата вълна в Югоизточна Европа, по време на най-сухия период от годината, нямаше как да не се върнем към „Неутолимата жажда на енергетиката“ – проучване от 2021 г., което направихме заедно с водещи учени в областта на климатичните науки от университета в Лайден, Нидерландия.
Това е новаторско проучване на въздействията от климатичните промени и производството на енергия върху наличието на водни ресурси за хората и екосистемите в басейна на река Марица, където се намира „сърцето на енергетиката в България“. Затова сега отново повдигаме темата, грижливо избягвана във всички дискусии за бъдещето на енергийната система на България.
Над 77% от водата, използвана за всички икономически дейности в България, отива за охлаждане в енергетиката. Това показват данните на Националния статистически институт за последните пет години. Освен въглищната индустрия, друг голям консуматор на вода за охлаждане е ядрената енергетика. Статистиката не показва по-подробна разбивка за всеки подотрасъл на енергетиката.
Порочният кръг на зависимостта от въглища
Нашето изследване се съсредоточи върху въглищната енергетика заради взаимовръзката между водите, енергията и климатичните промени. Водата е ключов ресурс за производството на електроенергия заради критичната ѝ роля в охлаждането на инсталациите.
В същото време при изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата се отделят парникови газове, чийто ефект предизвиква климатични промени и нарушения във водния цикъл. Въглищата са най-големият причинител на антропогенното изменение на климата по целия свят – при изгарянето им се генерира една трета от емисиите на CO2 от човешка дейност.
Когато човешките дейности и климатичните промени си взаимодействат, това довежда екологичните граници на речните екосистеми до ръба, нарушавайки един деликатен баланс.
Всичките ни запаси от прясна вода зависят от непрекъснатото функциониране на екосистемите. Оттам произлиза и жизнената необходимост те да са в добро здраве. Включително наличието на вода за охлаждане на въглищните централи, и следователно сигурността на този вид производство, зависи от доброто състояние на екосистемите.
Водата за въглища
За охлаждането в топлоелектрическите централи е нужен голям обем вода. Най-голямата електроцентрала в комплекса – ТЕЦ „Марица-изток 2“ – използва директно водоснабдяване на кондензаторите за шест от своите блокове. За другите два блока използва мокра охладителна кула, през която водата се изпарява при охлаждането. Централата разчита на близкия язовир „Овчарица“, който се намира на река Овчарица – най-големия приток на река Сазлийка, малък приток на река Марица. Поради голямата нужда от охлаждаща вода язовирът се захранва допълнително с вода от река Тунджа – най-големия приток на река Марица, през канала Ханово – Ботево – Скалица.
Язовир „Розов кладенец“ в Гълъбово служи за охлаждане на печално известния ТЕЦ „Брикел“ чрез директна връзка. Съоръжението осигурява водата за охлаждане на още две централи – ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово – Марица-изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, които ползват охладителни кули. „Розов кладенец“ също се пълни с води от река Сазлийка.
Според изводите в нашето изследване, продължаващата експлоатация на комплекса „Марица-изток“ в бъдеще може да предизвика сериозен воден недостиг – пряко в река Сазлийка, а в река Тунджа – чрез деривацията, която осигурява количеството вода, непрекъснато необходимо в наличност в язовир „Овчарица“.
Докато продължава функционирането на въглищни централи в Маришкия басейн, наличието на вода в двата резервоара за охлаждане е незаобиколим фактор за сигурността на технологичния процес.
Състоянието на екосистемата и натискът върху нея, причинен от извличането на вода за охлаждане, са още една причина България да планира изход от въглищната енергетика до 2030 г.
Виж какво означава река Марица в живота на хората
Цената на водата за охлаждане за екосистемата
Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали е значително и води до засилен натиск върху водните ресурси, категорични са резултатите от анализа в доклада „Неутолимата жажда на енергетиката“. Той представя резултатите от подробно проучване на промените в хидрологията на Маришкия басейн до 2050 г. въз основа на различни сценарии за потенциалните изменения на климата и развитието на въглищната енергетика.
Противно на твърденията, че водите на „Розов кладенец“ и „Овчарица“ не се губят, резервоарите имат редовна нужда от прясна вода. Повишената температура в резултат на охлаждането, както и големите повърхностни площи, водят до изпарения. Макар теоретично изпаренията да се връщат под формата на дъжд, няма гаранция, че валежите ще паднат в същия район.
Докладът оценява недостига на вода, до който води производството на енергия в комплекса „Марица-изток“, и съответните ползи за екосистемата при трансформация на енергийната система без въглища.
Сценарий с поетапно премахване на въглищата до 2035 г. предвижда намаляване на извличането на прясна вода от басейна на река Сазлийка с 332 млн. м3 за комплекса „Марица-изток“ за периода 2020 – 2030 г. Между 2030 и 2040 г. се предвижда намаляване с още 204 млн. м3. Извличането на прясна вода за охлаждане може да се намали допълнително или да се прекрати до 2030 г., ако електроцентралите на въглища затворят до края на това десетилетие.
Очертава се в периода до 2050 г. климатичните промени вече да започнат да оказват съществено влияние върху величините на средногодишния и особено на минималния отток, който се наблюдава през сухите месеци (август – октомври). Следователно при най-лошия климатичен сценарий се предвижда драстично намаляване на оттока, с висок потенциал за засушавания и воден дефицит, не само по отношение на енергопроизводството, но и за нуждите на градовете, селскостопанския и промишления сектор.
Потенциалният недостиг на вода в бъдеще и въздействието му върху човешките дейности и екосистемите в много голяма степен се определят от политическия избор на източници за производство на енергия през следващите години. Най-голямото облекчаване на водния недостиг се наблюдава, когато въглищата се заменят с източници като слънцето и вятъра, които имат незначителна нужда от вода за производството на енергия.