През последните единадесет месеца наблюдаваме безпрецедентно високи температури. Само през последните няколко месеца рекордна гореща вълна изпепели голяма част от Азия, а екстремни температури връхлетяха Сахел – две събития, които ясно показват последствията от промените в климата.
Същевременно, нови мащабни планове за офшорен добив на газ в Румъния и България се развиват с пълна сила. Ако тези планове бъдат осъществени, е много вероятно това да доведе до забавяне на енергийния преход в Румъния и у нас , както и да се подкопаят усилията на Европейския съюз за справяне с климатичната криза.
В България OMV Petrom, румънското дъщерно дружество на австрийския гигант в производството на енергия от изкопаеми горива OMV, иска да възобнови проучванията в офшорното газово находище Хан Аспарух. Този проект би могъл да доведе до добив на 13 млрд. куб. м изкопаем газ годишно между 2030 г. и 2040 г. и 8 млрд. куб. м годишно след това, до 2050 г. За да направи това обаче, компанията първо трябва да регистрира геоложко откритие преди лицензът, издаден през 2012 г. да е изтекъл в края на тази година.
След оттеглянето на TotalEnergies от проекта по-рано тази година, и след като Repsol го напусна четири години по-рано, OMV Petrom в момента е единственият акционер в проекта. Както Bankwatch преди време съобщи, българското правителство има намерение да придобие собствен дял, засега без успех.
Междувременно, в желанието си да придвижат газовия проект, българските власти изглежда се опитват да избързат с процедурата. Според скорошен доклад се планира “обединяване на лицензите за откритие и добив в едно споразумение” в опит да се съкрати периодът между откритието и добива. Планира се също така и да се съкрати времето, което е необходимо за извършване и обжалване на оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС). *
Според министъра на енергетиката на Румъния споразумението постигнато от Съвета на Европейския съюз през март, в което държавите-членки на ЕС се призовават да продължат координираните мерки за намаляване на потреблението на газ до април 2025 г., е “по-скоро препоръка”. Той потвърди, че намеренията в Букурещ са да се увеличи потреблението на изкопаем газ, а за да се гарантира нарастването на търсенето, румънските власти в момента са се заели с изграждането на нова газова инфраструктура – от електроцентрали до разпределителни системи.
Макар че OMV Petrom все още очаква от съответните органи ключовото екологично разрешение, (което може да бъде издадено всеки момент), за да продължи напред с Neptun Deep, бъдещето и на двата проекта за изкопаем газ в България и Румъния остава неясно. В България, където потреблението на изкопаем газ в момента е 3 млрд. куб. м годишно, всеки нов добив на изкопаем газ би довел до значително увеличение на вътрешното потребление или на износа.
Същевременно в Европа няма голям интерес към дългосрочни сделки за внос на газ след 2035 г. Всъщност, ако ЕС изпълни изцяло плана REPowerEU, с който цели да откаже Европа от вноса на газ от Русия, общото търсене на газ ще намалее наполовина до 2030 г. Ето защо, като се имат предвид очакваните инвестиции в размер на 4 млрд. евро във всеки един от проектите, и двете начинания представляват не само риск за климата, но и икономически риск поради вероятното недостатъчно търсене на целия добит газ.
Въздействие върху околната среда
В средата на май българското министерство на околната среда проведе трансгранично обществено обсъждане относно проекта Neptun Deep. Представители на местната общност, на неправителствени организации и официални лица от двете държави бяха поканени в крайбрежния град Каварна, за да обсъдят последиците от проекта за добив на газ. Въпреки това дискусията бе доминирана предимно от представителите на OMV Petrom, а участието на местните власти бе слабо. Представители на гражданския сектор, включително и на Bankwatch, изразиха притесненията си относно въздействието на проекта върху климата, употребата на токсични химикали и риска от аварии. Но тези опасения до голяма степен бяха пренебрегнати от представителите на OMV Petrom, според които Neptun Deep не би имал значителни трансгранични въздействия. От своя страна, българските власти също изразиха съгласието си с предложените мерки.
И все пак, и двете находища – Хан Аспарух и Neptun Deep представляват пряка заплаха за действията на ЕС в областта на климата. Оценката на въздействието върху околната среда на Neptun Deep съдържа нелепото твърдение, че добивът на изкопаем газ може да генерира „отрицателни емисии”. Това твърдение обаче се основава на предположението, че добитият газ ще замени въглищата в енергийния микс, както и че оперативния капацитет на Румъния за добив на въглища е три пъти по-висок отколкото е реално.
В действителност климатичният отпечатък на Neptun Deep за прогнозирания 20-годишен период на експлоатация, включително свързаната с него тръбопроводна инфраструктура, може да достигне зашеметяващите 209 – 277 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (tCO2e) най-вече от изгарянето на газ. Това се равнява на около 10 милиона tCOE2e годишно, което надвишава сегашните годишни емисии от румънската въглищна индустрия (8,6 метрични тона през 2022 г., които постепенно намаляват). Тези заключения, които са взети от скорошен доклад, изготвен по поръчка на Грийнпийс Румъния, пораждат сериозни опасения относно точността на прогнозните данни за Neptun Deep.
От няколко години насам гражданското общество предупреждава за двата проекта, цената, която те ще костват по отношение промените в климата и пораженията, които ще нанесат на морското биоразнообразие. След като законът за офшорните зони бе одобрен в Румъния през 2022 г., с който се позволяват инвестициите в Neptun Deep, природозащитните групи изпратиха отворени писма до румънския парламент и многократно са отправяли предупреждения във връзка с проекта.
В края на март, активисти на Грийнпийс организираха акция пред централата на OMV Petrom с искане да се прекрати проектът Neptun Deep. Месец по-рано Грийнпийс заведе дело срещу компаниите, които стоят зад Neptun Deep и местната агенция за опазване на околната среда, която е одобрила наземната инфраструктура на проекта, за това, че не са оценили пълния мащаб на последиците върху околната среда.
И това не е мнението само на активистите и неправителствените организации. Преди точно три години Международната агенция по енергетика предупреди, че ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии до средата на века, не бива да се допускат повече проучвания и добив на нефт и изкопаем газ. В противен случай значително се увеличава рискът от пълен климатичен хаос. А в неотдавнашен доклад ОИСР заключи, че Румъния не бива да одобрява нови проучвания за нефт и газ, тъй като намаляващото търсене на газ в Европа след 2030 г. би могло да доведе до финансов риск за новите проекти. И все пак политиците в Румъния и България, подобно на търсещата печалби индустрия на изкопаемите горива, очевидно гледат в другата посока.
Зелена светлина от Европа
Ако бъдат реализирани, проектите Neptun Deep и Хан Аспарух ще затвърдят зависимостта на България и Румъния от изкопаеми горива за много по-дълго време, отколкото светът може да си го позволи. Докато румънското правителство планира да използва повечето от добития от Neptun Deep газ за вътрешна употреба, има планове за износ на изкопаем газ от Черно море към съседни държави, най-вероятно Унгария и Австрия. Под претекст, че е необходим за енергийната сигурност, износът на изкопаем газ може да доведе до задълбочаване на зависимостта от този скъп и замърсяващ изкопаем газ из целия регион.
А още по-лошота е, че, Neptun Deep е подкрепен финансово с европейски средства. Макар че самият добив няма да е пряко финансиран от ЕС, поддържащата инфраструктура – а именно тръбопровод, който ще свързва сондажната платформа с националната мрежа, без който проектът не може да функционира – вече е получил над 230 милиона евро от Модернизационния фонд на Европейския съюз и от Европейската инвестиционна банка.
Европейските лидери многократно са говорили за необходимостта от това светът да прекрати финансовата помощ за изкопаеми горива. Това беше и един от приоритетите на ЕС по време на климатичната среща на върха на ООН в Дубай през ноември 2023 г. Само месец по-рано обаче тогавашният унгарски президент Каталин Новак потвърди намеренията на Будапеща за внос на изкопаем газ от Neptun Deep и призова ЕС да го финансира.
Затъването на публични средства в каквито и да било проекти за изкопаеми горива на практика е забиване на нож в гърба на Европейската зелена сделка. Политиците и институциите на ЕС не бива да подкрепят нито Neptun Deep, нито Хан Аспарух. Вместо това, те трябва да назоват тези проекти с истинските им имена – унищожителни за климата.
Засега важните решения предстои да се вземат на национално равнище. Румънското и българското правителство трябва да признаят, че добивът на повече изкопаем газ е в разрез с обществения интерес, и незабавно да оттеглят подкрепата си за тези проекти, които влошават глобалното затопляне. Наред с това, тези, които взимат решения трябва да приоритизират устойчивата енергия като инвестират в развитието на електропреносни мрежи, възобновяеми енергийни източници и в енергийна ефективност.
* – Към момента на писане на статията. Понастоящем тези промени отпаднаха след наложено вето от Президента на Република България.
The post Офшорните газови находища: апетитите за добив на газ нарастват редом с промените в климата appeared first on За Земята.