Пет от седем български партии, които ще влязат в 50-ия парламент, заявиха в предизборните си кампани, че ще искат ревизиране или отмяна на Зелената сделка. За нея беше казано, че е „свръхамбициозна“ по отношение на целта Европейския съюз (ЕС) да постигне климатична неутралност до 2050 г. (ГЕРБ, в рамките на публично събитие), че „ни прави неконкурентоспособни“ (БСП, в рамките на публично събитие), че е “необмислена” и водеща до „обедняването на милиони европейци и унищожаването на енергетиката“ (ИТН), че е „далавера“ (Величие) и „вреден проект“ (Възраждане).

Не е ясно от тези публични изяви кой аспект от Зелената сделка ще искат да предоговорят или отменят политиците и дали това включва ревизиране на цялостната посока и темпове за декарбонизация и проектоизменението на Закона за ограничаване на изменението на климата, което включва национална цел за климатична неутралност до 2050 г. Но пределно ясно е едно: за разлика от изборите през последните няколко години, по време на тези темата за климата и зелените политики присъстваше основно с обратен знак. „Изглежда партиите са решили, че народът ще хареса охулването на усилията за справяне с климатичните промени и катастрофата на биоразнообразието,“ смята Асен Ненов, еколог, съпредседател на Института за кръгова икономика и представител на Коалиция за климата.

Преди изборите за европейски и национален парламент Коалиция за климата – България се обърна към партиите с призив да използват предизборната кампания, за да изразят ясно тяхната визия за това как България и ЕС трябва да реагират на промените в климата. 

Причината е, че политическото говорене е в противоречие и с фактите за климата у нас, и с нагласите на хората. Според данните на НИМХ опасните метеорологични явления в България нас – горещи вълни, наводнения, засушавания, пожари – са се увеличили и ще продължат да нарастват отчетливо през следващите десетилетия. Североизточна България и житницата на страната – Добруджа – ще бъдат сред най-засегнатите от засушаване райони. Според услугата на „Коперник“ в областта на изменението на климата (C3S) на ЕС и Световната метеорологична организация (WMO) от 80-те години на миналия век Европа се затопля двойно по-бързо от всеки останал континент. Това означава, че гражданите на ЕС страдат много повече от екстремни проявления на климата. Същевременно доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) алармира, че адаптацията на ниво ЕС не е в съответствие с климатичните рискове.

Но макар че 89% от българите смятат климатичните промени за сериозен проблем, а 50% казват, че са изложени на климатични рискове (пожари, наводнения, замърсяване,т.н.), темата за климатичните промени сама по себе си (а не като набор от свързани политики в сферата на енергетиката, транспорта, отпадъците, т.н.) присъства само в програмите на ППДБ, ДПС и ИТН от представените в бъдещия парламент партии. Изменението на климата не се споменава нито веднъж в програмата на водещата сила ГЕРБ, докато миналата година програмата на партията споменава темата над 50 пъти.

Екологична умора и в Европейския парламент

И в Европейския парламент се задава нещо като „екологична умора“, пише The European Correspondent. Гласовете, които призовават за зелена „регулаторна почивка“, стават все по-силни и Зелената сделка губи инерция на фона на призивите за повече разходи за отбрана и икономическа конкурентоспособност спрямо Китай и Индия. 

Както се очакваше, засилва се ролята на десните формации, които се очаква да се противопоставят на Зелената сделка. Възможно е популистка дясна коалиция за първи път да се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата, пише политологът Антон Начев в „Климатека“. А десните формации дължат голяма част на популярността си на това, че яхват гнева на фермерите срещу Зелената сделка.

Дори в досегашния Европарламент едва малка част от депутатите предприеха действия в защита на климата, природата и качеството на въздуха в Европа. В бъдещия Европейски парламент се очаква те да са по-малко – първоначалните резултати показват отлив основно от Зелените/ECA и Renew Europe. Зелените попадат в групата на “Защитниците” (Protectors), а Renew Europe – в групата на “Отлагащите” (Procrastinators) зелените политики. Това сочи анализ на гласуването на партиите в ЕП в периода 2019-2024, правен от европейски екологични организации. 

Изображение: CAN Europe, 2024. “Водещи организации в областта на околната среда и климата оценяват работата на Европейския парламент за периода 2019-2024 г.”

За щастие, няма отлив от Социалдемократите, които са едновременно сред най-големите политически групи в ЕП и сред най-зелено гласуващите според горния анализ. 

Изображение: CAN Europe, 2024. “Водещи организации в областта на околната среда и климата оценяват работата на Европейския парламент за периода 2019-2024 г.”

И така, дали фермерите, желанието за индустриална конкуренция, превъоръжаването на европейския континент и твърдата десница ще бъдат четирите конника на климатичния апокалипсис, пита The Europеan Correspоndent? Не непременно.

Зелената сделка стъпва върху научни данни, които недвусмислено показват, че изгарянето на фосилните горива е в основата на промените в климата. А те могат да станат катастрофални, ако не променим изцяло начина, по който произвеждаме и потребяваме. И не, това не означава да спрем да се къпем, да пътуваме, или да започнем да ядем насекоми – каквито са част от най-устойчивите политически спекулации и измислици срещу Зелената сделка в Европа и у нас.

Провеждането на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата към ООН (IPCC) в България тази година е шанс да започнем сериозен, базиран на факти диалог за това какви са причините за изменението на климата, какви са решенията на проблема и откъде започват всички процеси, свързани със Зелената сделка – те започват от научните доклади на IPCC, а не от Брюксел.

Добре е част от този разговор да се фокусира върху ползите от Зелената сделка, които многократно надвишават цената за осъществяването ѝ. Това сочи анализ в 13 държави на CAN Europe. Годишните загуби, свързани с времето и климата, се оценяват на около 14 милиарда евро (C3S и WMO) и почти 60 милиарда евро (ЕАОС). И по-лошо: стотици хиляди може да бъдат жертвите в Европа само от горещи вълни до края на века, според ЕАОС.

Бездействието струва много повече и мнозинството от европейски и български граждани вече го знаят – според официалната статистика на ЕС. Добре е българските и европейски политически лидери да помнят това, когато поемат властта.

Изображение: Европейска комисия. Специално проучване “Евробарометър 538: Изменение на климата”, 2023 г.