Позиция на „Грийнпийс“ – България по Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти.

Без изненада, на 19 септември 2024 г. проектът за така наречения „Закон за регистрация на чуждестранните агенти“, предложен от ПП „Възраждане“, беше отхвърлен в Комисията по културата и медиите на 50-ото Народно събрание. Това обаче стана след серия от процедурни хватки, които изолираха граждани и неправителствени организации от участие в заседанието. След решението на комисията вносителите направиха заявки да внесат отново текстовете в следващото Народно събрание. Без значение дали това ще се случи, или не, реакция към подобни опити за дискредитиране на гражданското общество и отнемане на граждански свободи в България, е крайно необходима. Както в този момент, така и в близко бъдеще, когато ще ги видим отново. 

Във връзка с това, за да е наясно българското общество с истинското значение на тези посегателства, с настоящата позиция ние от „Грийнпийс“ – България държим да обобщим очевидното:

1. Така предложен, законопроектът на ПП „Възраждане“ няма нищо общо с „чуждестранните агенти“. Напротив, неговата същност и цел е единствено да пришие един позорен етикет върху всички физически и юридически лица в България, които законно, прозрачно, отчетно и напълно проследимо са получили субсидия, стипендия или каквато и да е друга финансова подкрепа от чужбина, надхвърляща сумата от 1000 лева на година. В този смисъл, очевидно обект на закона не са никакви „чуждестранни агенти“, а всички български граждани, организации и дори научни институции, които не разчитат на бюджетни средства от България или ЕС. Нашето предложение към вносителите в този смисъл е занапред да именуват съчинението си „Закон за произволно ограничаване на гражданските права и свободи“. Защото основен принцип на законотворчеството е законите да назовават ясно целите си. Всичко друго е подмяна. Скрит опит за репресия и ограничаване на граждански права.

2.  Така предложен, законопроектът на ПП „Възраждане“ представлява една опасна подмяна на понятието „чуждестранен агент“, и то в критично за България време. Зад това понятие стоят ясно дефинирани значения и моментът за изобретяване на нови съвсем не е подходящ. Войната в Украйна, едностранното обявяване на България за „враг“ от страна на Руската федерация и непрестанно ескалиращото напрежение в целия регион, са фактори, които засилват натиска към страната ни. Опити за външно влияние чрез удобни политици, хибридни атаки, пропаганден натиск и чрез вълните от дезинформация, които се превърнаха в норма за българската дигитална и медийна среда, са явления, поради които трябва да си даваме много ясна сметка какво точно означава „чуждестранен агент“. Защото чужди агенти в България по всяка вероятност има, но предложеният законопроект очевидно няма никакво намерение нито да ги изведе в регистър, нито да осветли скритите финансови потоци към тях, нито да разкрие методите, мрежите им за влияние или да им противодейства по някакъв начин.

3. Така предложен, законопроектът на ПП „Възраждане“ за произволно ограничаване на гражданските права и свободи няма нищо общо с прозрачността в гражданския сектор. В едно следващо предложение на подобни текстове би било подходящо вносителите да се запознаят със съществуващото законодателство в Република България, за да научат, че гражданският сектор е обект на регулация от редица закони и институции в страната, а по отношение на финансирането си е вероятно най-прозрачният сред всички други дейности в България. Обща практика е гражданските организации да обявяват донорите си и да предоставят информация за източниците си на финансиране. 

4. Така предложеният законопроект на ПП „Възраждане“, както и други подобни по-рано, разкриват едно крайно негативно явление в съвременната българска политика – употребата на законодателната дейност за чисто пропагандни, популистки цели, без каквато и да е умисъл за решаване на обществен проблем. Освен множество абсурди, бърз поглед в текстовете разкрива една пълна липса и нежелание за провеждане на реална политика. Вместо управление на процеси законът представлява лозунг и нищо друго. Семпъл и вероятно прилепчив за малка част от нашите съграждани, но лозунг, чиято цел е да разделя обществото и да му посочва измислени „врагове на народа“. 

5. Така предложеният законопроект на ПП „Възраждане“ разкрива едно плашещо непознаване на начина, по който функционират не само неправителствените организации, но и съвременните университети, научни институти и всички други субекти, които допринасят за развитието на България и нейното гражданско общество. Духът на законопроекта е крайно изолационистки. Пренебрегва утвърдени житейски реалности, като например тази, че гражданските движения по света, както и съвременната наука, работят в мрежи от данни, хора, научни институти, изследователски проекти и бюджети. Подобен закон, с други думи, би довел единствено до изолиране на българските наука, образование и гражданско общество от световните темпове на развитие. Наред с това би откъснал страната ни от глобалните процеси в теми от значение за целия свят – климатичните промени, развитието на изкуствения интелект, високите технологии, медицината и много други. 

6. Така предложеният законопроект на ПП „Възраждане“ говори за пълно непознаване на принципите на правовата държава. Още през 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че аналогичен закон, приет в Унгария, нарушава основни граждански права и свободи. Вследствие на това решение унгарският закон бе отменен. Законопроектът на ПП „Възраждане“ е дори по-репресивен, тъй като предвижда забрана за извършване на дейности от физически лица, счетени за свързани с подлежащите на регистрация организации. Това е явно погазване на демократичните процеси в българското общество и опит да се установят репресивни механизми на управление. Потъпкан е и законодателният процес. Проектът не е придружен от ясни мотиви, нито от оценка на въздействието и на съответствието му с Конституцията и законите в страната. Това вероятно е целенасочено, тъй като проектът очевидно противоречи на българското право. Наред с това, той е изпълнен с неясни понятия и изрази, което освен мерило на слабата нормотворческа подготовка на вносителите, създава реален риск от произвол и потъпкване на законността.

7. Така предложеният законопроект на ПП „Възраждане“, не на последно място, е антибългарски. Хиляди декари безценна българска природа, земеделски земи и населени места бяха погълнати от пожари или пометени от наводнения. И докато климатичната криза се ожесточава все повече, отнема човешки животи и нанася непоправими щети, безотговорни политици са решили, че проблемът на България са гражданските и природозащитните организации. Не серийните замърсители, не въглищните олигарси и другите виновници за климатичната криза, не лобистите срещу възобновяемата енергия, а обратно. В категорията „враг“ нелепият законопроект поставя именно онези организации, които работят от години за привеждане на мерки по смекчаване и адаптация към климатичните промени, за опазване на уникалното биоразнообразие на страната ни и за опазване на най-ценния ресурс в родината ни – българската природа. Освен сгрешена ценностна система, този законопроект показва пълно безразличие към истинските предизвикателства пред страната ни. 

Без съмнение, в тези сложни времена страната ни има нужда от усилена работа по неутрализиране на чуждестранните агенти, които работят за чужди интереси, противоположни на българските. В този смисъл използването на законодателния процес за лозунги и пропаганда, за дамгосване на въображаеми „врагове на народа“ и за прокарване на изолационистки, антибългарски регулации издава или пълна липса на юридическа грамотност, или по-лошо – връзки с онези мрежи за влияние у нас, които обслужват чужди интереси, противоположни на българските. Българското общество трябва да е наясно с тези реалности и да остане бдително към законодателните своеволия на своите избранници, които – видно от всички заявки – ще продължат и в следващото Народно събрание.