Анализът на енергийния експерт Петко Ковачев, създаден по поръчка на Екологично сдружение “За Земята” има за цел да разбере как Планът за възстановяване и устойчивост (НПВУ) можеше да помогне в борбата с енергийната бедност и да сравни добрите пожелания с практиката. За съжаление и този стратегически документ има редица слабости, които често забелязваме и в други подобни — отчитане на дейност, вместо на резултат, разпиляна отговорност, слабости както при подготовката, така и при изпълнението.
Проблеми на етап Подготовка на НПВУ:
Основният извод на доклада е, че проблемът “енергийна бедност” не е бил добре разбран и разработен още в периода на подготовка на плана. Пропускът е компенсиран частично с по-късното добавяне на главата REPowerEU, но забавеното ѝ одобрение доведе до кратки срокове за прилагане. Това постави под съмнение тяхната ефективност и качество.
И докато темата с енергийната бедност е неразбрана, тази с транспортната бедност липсва — в НПВУ отсъства каквато и да е връзка между двете, не се предлагат решения било чрез реформи или чрез финансиране на конкретни проекти. Неглижирането е озадачаващо, имайки предвид, че по начални официални оценки над половината от българите могат да бъдат определени като транспортно уязвими.
Проблеми на етап Изпълнение на НПВУ:
Въпреки че създаването на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност е заложено още преди години в Закона за енергетиката, реална работа по нея започва едва след включването ѝ в Плана за възстановяване и устойчивост. Това закъснение не е единичен пропуск, а част от по-широка тенденция на формални, а не функционални решения.
Пример за това е реформата, свързана с финансирането на енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници чрез сметките за енергия – в законодателните текстове подкрепата за ВЕИ отпада, а на практика липсва както работеща схема за изпълнение, така и информационна кампания, която да обясни на хората какво се случва.
Същата формалност прозира и в създаването на мрежата от центрове за „обслужване на едно гише“. Вместо истинско улеснение за гражданите, разделянето на вече съществуващите 27 Областни информационни центъра на „пилотни“ и „останалите“ – и то със задна дата – засилва усещането за процес, който се случва повече на хартия, отколкото в реалността. Остава неясно дали и кога ще се правят периодични оценки на дейността на тези звена.
Най-голямата тревога идва от начина, по който се създава Националният фонд за декарбонизация. В края на 2025 година, за едва 14 календарни дни, се приемат законодателните текстове за фонда – без обществено участие, без реално включване на опозицията, без необходимото време за дебат. Отпада изискването за приемане на правилата на под-фондовете, а изборът на управител е отложен за 30 април 2026 година. В същото време се говори за създаване на информационна система за енергийно бедните и уязвимите домакинства, но без яснота кой ще я управлява, в какъв срок ще бъде готова и какъв точно ще бъде нейният обхват. Така вместо ясна пътна карта, получаваме поредната поредица от недовършени реформи и обещания, които тепърва ще чакат своето практическо изпълнение.
7 ПРЕПОРЪКИ за преодоляване на проблемите:
- При довършването на реформата по създаването на Националния фонд за декарбонизация да се проведат консултации с гражданските организации, които работят активно по темата енергийна ефективност и ВЕИ за домакинствата, както и за възможните финансови инструменти за ефективното им прилагане.
- Да се довърши реформата за Насърчаване на проекти за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници чрез сметките за енергия, и да започне нейното практическо приложение.
- Да се приключи либерализацията на пазара на енергия (електрическа енергия и газ), като се приемат и започне прилагането на възможните „защитни мрежи“ за енергийно бедните и уязвимите домакинства.
- Правителството да изготви и приеме десетгодишен план за ударни инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ за гражданите, като предвиди необходимите законови промени и допълнения и мобилизира всички възможни финансови инструменти.
- Да се дефинира правно понятието „транспортна бедност“ в законов акт.
- При разработването на следващата многогодишна финансова рамка за европейските средства за България, правителството да включи адекватни предложения за инвестиции и реформи, целящи намаляването на енергийната и транспортната бедност.
- Необходим е цялостен държавен подход, който да включва финансовия принос на ЕС, но не се ограничава само до него, за намаляване на енергийната и транспортната бедност.
Можете да се запознаете с пълния текст на доклада и презентацията по него на https://www.zazemiata.org/resources/energiina-bednost-v-npvu/
The post Възможно ли е да направим електроенергията по-достъпна за домакинствата?: Ключови изводи от доклада “Енергийната бедност в НПВУ – големият отсъстващ” appeared first on За Земята.