Три международни доклада, публикувани през ноември от академични и изследователски институции, обръщат внимание на огромната пропаст между реално планираните и необходимите мерки за намаляване на емисиите от изкопаеми горива и адаптация към климатичните промени.
В първия от тях – годишния доклад “Емисионна пропаст” (Emissions Gap) – Програмата на ООН за околната среда (UNEP) предупреждава, че досегашните ангажименти на страните по Парижкото споразумение вече са недостатъчни за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C. Ако амбициите на държавите не се увеличат, средната глобална температура ще достигне 2,5-2,9°C от прединдустриалните нива. Тъй като подобна констатация се повтаря вече в няколко годишни доклада, едно от неговите послания е, че новините за счупени температурни рекорди вече звучат като “развалена плоча” (англ. “broken record”).
Покачване на температурата с 2°C означава, че горещи вълни, случвали се веднъж на 50 години, ще се случват повече от 4 пъти за същия период. Засушаванията, случвали се веднъж на 10 години, ще се случват поне 2 пъти по-често. Ако и тази последна цел на Парижкото споразумение бъде пропусната, рисковете се увеличават значително с всеки допълнителен градус.
За да постигнем сегашната цел от 1.5°C, трябва да намалим емисиите си с минимум 42% до 2030 г., сочи докладът. По думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, прагът от 1.5°C е все още достижим, но само ако бъде “изскубнат отровния корен на климатичната криза – фосилните горива”. Според него Конференцията за климата (COP28) дава шанс светът да коригира курса си.
Източник: UNEP. (2023). Emissions Gap Report.
За съжаление правителствата планират не да намаляват, а да увеличават производството на въглища поне до 2030 г., а производството на нефт и газ – поне до 2050 г. Като цяло към тази тенденция дава и предварително разпространената от българското Министерство на енергетиката миналата седмица “Стратегия за устойчиво енергийно развитие”, в която е заложена работа на въглищните централи до около 2035 г. (все пак по-рано от приетата крайна дата 2038 г.). На фона на нереалистични идеи и срокове за АЕЦ и ВЕЦ, положително развитие има по отношение на ВЕИ енергията – според Стратегията слънцето и вятърът се считат за местни енергийни ресурси, което трябва да сложи край на разбирането, че такива са само лигнитните въглища. Вижте Становището на членовете на Коалиция за климата – България по предложения вариант на Стратегията.
Все пак има надежда, че глобалното търсене на фосилни горива ще спре да расте до 2030 г. Това сочи докладът “Производствена пропаст” (Production Gap).
Източник: : SEI, Climate Analytics, E3G, IISD, and UNEP. (2023). The Production Gap Report.
Пропаст и при адаптацията
“Дори международната общност да спре всички емисии на парникови газове днес, ще са необходими десетилетия за стабилизиране на климата”, казва изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен в увода на третият доклад, посветен на пропастта между нужната и реално случваща се адаптация (Adaptation Gap Report). Но вместо мерките за адаптация към климатичните рискове да се ускорят, адаптацията се забавя на всички фронтове – финансиранe, планиране и изпълнение. Финансовите нужди за мерки за адаптация само на развиващите се страни са оценени на 387 млрд. щатски долара годишно, но финансовите потоци към тях са намалели с 15% през последната отчетена 2021 г. Същевременно проучванията показват, че всеки милиард, инвестиран в адаптация към крайбрежни наводнения, намалява икономическите щети с 14 млрд.долара. А 16 милиарда , инвестирани годишно в селско стопанство, биха предотвратили гладуването или хроничния глад на около 78 милиона души при продоволствени кризи, предизвикани от климатичните промени.
Изображение на новината: Колаж от rwdd_studios и rawpixel.com във Freepik и Jaeyoon Jeong в Unsplash.