На фона на националните протести правителството и депутатите от управляващата коалиция стартираха блиц за актуализация на енергийното законодателство, в съответствие с директивите и изискванията по Европейската зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 

Приети на първо четене и в процес на консултация в комисиите на Народно събрание са закони за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закона за енергетиката (ЗЕ). 

Силно политизираното и създаващо дълбоко разделение, излизането на битовите потребители на либерализирания пазар на електроенергия през 2026 г., регламентирано от ЗЕ, засенчва други важни реформи с далеч по-голям потенциал за устойчив и справедлив енергиен преход. Те включват закъснялото приемане на дефиниция за енергийна бедност. Приемането на такава дефиниция ще позволи по-доброто насочване на програмни инструменти и инвестиционни средства за енергийно-бедни и уязвими домакинства. Така те ще имат подобрен достъп до инвестиции за дълбоко саниране на домове и закупуване на ефективни уреди като климатици и термопомпи, което ще намали както емисиите и замърсяването на въздуха от топлофикациите и дървата за огрев, така и сметките. 

За съжаление, предложените в ЗЕ текстове не вменяват ясни роли на Министерството на труда и социалната политика и други институции по отношение на прилагането на политиката за енергийна бедност, както и не регламентират създаването на целенасочена национална стратегия или програма, която най-ефективно може да адресира проблема.

Регламентираните както от ЗЕ, така и от ЗЕВИ граждански енергийни общности и активни потребители, също са стъпка в правилната посока. Макар че предложените текстове изпълняват проформа европейските изисквания, те са непълни и недостатъчни за правилното и работещо функциониране на енергийни общности в България.

Липсва яснота как общностите ще могат да се регистрират и продават своята енергия. Липсва и гъвкавост, която да позволи те да работят и в затворени мрежи. Необходимо е да се уреди подробно ролята на общностите като доставчик на енергия за членовете си, както и да се обезпечи процесно и технологично възможността да се приложи виртуално нетно отчитане за членовете на общността.

Обсъжданията на законопроектите продължават, но притеснението на много от заинтересованите страни е, че след получаване на одобрение от Европейската комисия и освобождаване на плащанията по ПВУ, процесът по създаването на подзаконовата нормативна уредба и необходимите правила, отново ще забуксува, поради някои общи и неуточнени текстове в двата закона.

Не на последно място, на заден пплан за момента остава актуализацията на Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), който трябва да свърже климатичните и енергийни политики.