В разгара на опитите за дерегулация на новите ГМО на европейски ниво, привличаме вниманието ви към миналогодишен брифинг, изготвен от „Приятели на Земята Европа“ (Friends of the Earth Europe), който развенчава някои от токсичните митове, свързани с употребата на пестициди.

Първият мит засяга схващането, че не можем да произвеждаме достатъчно храна в световен мащаб без да използваме пестициди. Според научните експерти употребата на пестициди в земеделието не е необходима, за да бъдат изхранени всички хора на Земята, а производсвени системи като агроекологията и биологичното земеделие могат при някои култури да генерират добиви, сходни с индустриалните производствени системи, същевременно без да причиняват такива нива на замърсяване на почвата и водите. Вече произвеждаме повече от достатъчно храна в световен мащаб, за да изхраним цялото настоящо, и дори още по-голямо,население. В света няма недостиг на храна, а проблем с неравномерното разпределение и криза на неравенството, която отнема достъпа на хората до здравословни и питателни храни.

В центъра на трансформацията на нашата хранителна система трябва да стои въпросът за какво се ползва и дали се използва по предназначение произведената храна. Над 60 % от земеделската земя се използва за производство на фураж за животни, много от които се отглеждат в промишлени мегаферми. Земеделската земя в Европа се използва също и за производство на култури, които след това се изгарят за енергия, като 12% от зърнените култури като пшеница или царевица се използват за промишлеността и биогоривата. Не на последно място, хранителната система на Европа е изключително разточителна, като през 2021 г. е изхвърлена почти толкова храна, колкото е внесена. Всичко това представлява огромен източник на парникови емисии, задълбочаващи климатичната криза.

Вторият мит се състои в твърдението, че не същесвуват алтернативи на пестицидите. Но такива вече са на лице – интегрирано управление на вредителите, диверсификация на културите, засаждане на култури, които са адаптирани към местната среда, сеитбооборот, използване на естествени препарати и много други методи за насърчаване на полезните организми – а и тепърва ще се откриват нови алтернативи. Проучване, което моделира въздействието на преминаването към агроекология в Европа, установи, че това би намалило емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор с 40%, би увеличило биологичното разнообразие и би защитило природните ресурси. Други ползи на съществуващите алтернативи според различни проучвания са по-високата възвръщаемост, както и по-справедливи доходи.

Третият мит е свързан с цената на храната. Лобито на агроиндустрията твърди, че храната без пестициди ще струва по-скъпо, но предпочита да пренебрегва скритите разходи за обществото, свързани с употребата на пестициди: разходите за почистване на замърсените водни запаси, загубата на биоразнообразие, въздействието върху здравето и последиците за климата, а това са само някои от тях. Данъкоплатците, земеделските производители и бъдещите поколения неизбежно плащат и ще продължават да плащат тези скрити разходи по един или друг начин. В неотдавнашно проучване на BASIC се изчислява, че в Европа разходите, които пряко се дължат на пестицидите (и са поети от обществото), възлизат на 2,3 млрд. евро през 2017 г., което е два пъти повече от нетните печалби, пряко реализирани от индустрията (близо 0,9 млрд. евро през същата година). В дългосрочен план тези скрити разходи (наричани още външни ефекти) застрашават цялото ни снабдяване с храни.

Митът, според който намаляването на употребата на пестициди в Европа ще доведе до внос на повече храни, също е развенчан. Независими проучвания показват, че всъщност Европа може да се превърне от нетен вносител в нетен износител на храни, ако предприеме широк преход към агроекология, включващ цялата хранителна верига – от системите за селскостопанско производство до начина на хранене, включително намаляване на хранителните отпадъци.

Последният мит се състои в твърдението на агробизнес корпорациите и техните лобита, че новото поколение генетично модифицирани култури (нови ГМО или т.нар. „нови геномни техники“) могат да помогнат на земеделските стопани да намалят употребата на пестициди и торове. Но въз основа на наличните данни от досега съществуващите ГМО е малко вероятно новите генетично модифицирани култури да намалят употребата на пестициди. Нов доклад на Foodwatch показва, че новите ГМО представляват опасно отклоняване на вниманието от действително устойчивите решения. Спешно е необходимо да преминем от корпоративен модел на земеделие към агроекология.

Цялата публикация за токсичните митове относно пестицидите.

The post Защо пестицидите не са решение на проблема с продоволствената сигурност? appeared first on За Земята.