Климатека

Нови фондове и инициативи, но емисиите продължават да растат Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Вече една седмица в Белем се…

Топлите зими, суши и липса на храна приближават мечките до хората. Причината не е агресия, а адаптивен отговор за оцеляване Павел Василев е автор на Климатека. Учи магистратура “Биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия, защитил е дипломната работа на тема “Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарк в Цитау”. Научните му интереси са в областите зоология и ботаника…

Новият му меморандум разбуни научната общност с послания, които някои определят като подвеждащи и дори контрапродуктивни преди COP30. Димитър Иванов има над 20 години международен опит в областта на метеорологията, хидрологията и климатологията, натрупан в двете агенции на ООН – Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Световната метеорологична организация (СМО). В СМО (2009–2021 г.) заема редица ръководни постове, сред които регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология и директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията.…

Мразовитите дни у нас настъпват с до две седмици по-късно. Това дава шанс за по-добри добиви и втори посев Карта: В червено са районите, където първите студове настъпват по-късно спрямо края на XX век, а в синьо – местата, където застудяването идва по-рано. Данни от климатичните анализи показват ясно изместване на първите студове в България – в повечето райони на територията на страната температурите под нулата в наши дни настъпват с 5 до 15 дни по-късно спрямо края на XX…

Как сушата, топлите зими и екстремните промени поставят под заплаха пчелите и пчеларството у нас Загубите на пчелни семейства през зимата в някои райони достигат до 70% – в Плевенско и дори 100% в Русенско, основно заради „гладна смърт“ и объркан зимен цикъл. Сушата през 2025 г. – една от най-тежките – намалява хранителната база на пчелите и води до по-слаб медодобив. Между 600 и 800 вида диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна. Разминаването между…