Прессъобщение

София, 13 ноември 2026 г. – Вместо да инвестира приходите от въглеродни квоти в трайно намаляване на енергийните разходи и зависимостта от изкопаеми горива, България продължава да изплаща стотици милиони левове за компенсации на високите цени на електроенергията. Само през 2021–2025 г. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са постъпили над 9,27 млрд. лв. от продажбата на квоти за емисии на парникови газове. Въпреки огромния публичен ресурс остава неясно каква част от тези средства се използва за инвестиции, които биха намалили необходимостта от бъдещи компенсации, и каква се изразходва за временно облекчаване на последиците от високите цени.

Има риск държавата да финансира последиците от проблема, вместо да отстранява причините за него чрез инвестиции в енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии — каквато е една от основните цели на Европейската схема за търговия с емисии. Коалиция за климата – България настоява за пълна публична отчетност как са изразходвани средствата, каква част от тях е инвестирана в енергийна ефективност, възобновяема енергия и нисковъглеродни технологии и какъв е действителният ефект от тези инвестиции.

Как се използват приходите от въглеродни квоти?

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) задължава големите замърсители – сред които топлоелектрическите централи и промишлените предприятия – да притежават квоти, съответстващи на емисиите на парникови газове, които отделят. Значителна част от тези квоти се продават на търгове, а приходите постъпват в държавите членки на ЕС съгласно европейските правила. В България приходите от тези търгове се превеждат във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).

Европейското законодателство задължава държавите членки да използват приходите от търговете с въглеродни квоти или равностойна финансова сума за определени климатични и енергийни цели. Сред тях са повишаването на енергийната ефективност, развитието на възобновяемата енергия, декарбонизацията и адаптацията към климатичните промени. Така ЕСТЕ не само създава икономически стимул за намаляване на замърсяването, но и осигурява публичен ресурс за инвестиции в енергийна ефективност, възобновяема енергия и нисковъглеродни технологии. Такива инвестиции могат трайно да намалят енергийните разходи и зависимостта от изкопаеми горива.

В същото време държавата продължава да изразходва значителни публични средства за компенсации на високите цени на електроенергията. Според официална информация на МФ само през 2025 г. ФСЕС е получил допълнителни 241 млн. лв. бюджетни трансфери за изплащане на компенсации на небитови потребители за предходни периоди. Програмите за компенсиране продължават и през 2026 г.

Според годишния отчет за касовото изпълнение на ФСЕС за 2025 г. от общо 2 431 736 363 лв. разходи 2 428 964 050 лв. са отчетени като субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия. Годишният касов отчет обаче не съдържа разбивка, от която да се установи каква част от тази сума е изразходвана за компенсации на високите цени на електроенергията, каква — за подкрепа на производството и каква — за други цели.

На този фон остава открит въпросът каква част от приходите в размер на над 9,27 млрд. лв. от въглеродни квоти, постъпили във фонда през 2021–2025 г., е използвана за компенсации и други текущи плащания и каква е насочена към инвестиции, които намаляват необходимостта от подобна подкрепа в бъдеще. Необходима е съпоставима публична разбивка на разходите по години, предназначение и постигнати резултати, както настоява още през април 2023 г. Асоциация „Свободен енергиен пазар“.

Загубена полза

Ако през предходните години по-голям дял от наличните средства беше насочен към енергийна ефективност, възобновяема енергия и декарбонизация, днес потребността от някои компенсации би могла да бъде по-малка. За да се оцени действителната пропусната полза, са необходими данни за предназначението на разходите, направените инвестиции и постигнатите резултати — не само за общия размер на изплатената подкрепа.

Самото изплащане на компенсации не означава непременно нарушение на европейското законодателство. Същественият въпрос е каква част от приходите се използва за компенсации, доколко тези плащания отговарят на приложимите правила и какъв ресурс остава за инвестиции, които трайно намаляват енергийните разходи и зависимостта от изкопаеми горива. Това разпределение и неговите резултати трябва да бъдат публично отчетени.

ККБ предлага компетентните институции да публикуват ясно съпоставими данни не само за размера на приходите от квоти, постъпващи във ФСЕС по години, а също:

  • каква част от разходите е насочена към компенсации за увеличени цени на електроенергията и каква – към реални инвестиции в енергийния преход;
  • по какъв начин е отчетено изпълнението на изискванията на ЕС за климатично и енергийно предназначение на приходите.

Публичната отчетност трябва да обхваща не само изразходването на средствата, но и произхода им, включително вноските на енергийните предприятия във ФСЕС, както и последиците от тези плащания за възможностите им да инвестират в модернизация и дългосрочна енергийна сигурност.

Информацията за плащанията на ФСЕС трябва да бъде публично достъпна, навременна и достатъчно подробна, без да се налага гражданите да я изискват по реда на Закона за достъп до обществена информация. Така ще можем да оценим както краткосрочната подкрепа, така и дългосрочния обществен ефект. Новата Европейска рамка за устойчивост към изменението на климата, представена от Европейската комисия на 27 октомври 2026 г., подчертава необходимостта от изпреварващи мерки за намаляване на климатичните рискове. Тя е допълнителен аргумент за публичен разговор как енергийните и климатичните средства могат да дават дългосрочни резултати.

Източници и документи

За повече информация: Антоанета Йотова, тел. 0889586994, toniyotova@gmail.com

Коалиция за климата – България (ККБ) обединява граждански организации, експерти и представители на научната общност, които работят за ограничаване на климатичните промени, справедлив енергиен преход и защита на обществения интерес. Коалицията насърчава научно обосновани климатични политики и активно гражданско участие в решенията за устойчивото развитие на България. „БлуЛинк“ оказва комуникационна, експертна и логистична поддръжка на ККБ с подкрепата на Европейската климатична фондация.

Още по темата от членовете на ККБ:

„77 млн. евро премии за ТЕЦ „Бобов дол“ за общо производство на ток и топлина, докато централата отоплява себе си“ — „Грийнпийс“ – България, 12 ноември 2026 г.