Днес е Световният ден за отбелязване и популяризиране на „Икономика на поничката“.
През 2017 г. икономистът Кейт Роуърт представя иновативна концепция в книгата си „Икономика на поничката: Седем начина да мислим като икономисти от 21-ви век“.
В основата на този модел стои поничката – визуално представяне на икономическа система, която се стреми да намери баланса между социалното благосъстояние и екологичната устойчивост.
Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 44
Вътрешният пръстен на поничката включва основни жизнени нужди като достатъчно количество вода, санитарни условия, достъп до енергия, достъп до образование и здравеопазване, прилични жилища, минимален доход и достойна работа, равенство между половете и други. Тя е базирана на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-точно социалните им приоритети, така че всички правителства са съгласни, че всеки на света има право на тези основни неща в центъра.
Външният пръстен представлява екологичните граници. Между 1950-2010г, населението на света се е увеличило почти 3 пъти, световният БВП скочил над 7 пъти, използването на прясна вода се е е утроило, потреблението на енергия е скочило 4 пъти, а употребата на различни видове торове е нараснала над 10 пъти.
Този рязък скок в човешката дейност оказва силен ефект върху системите на природата.
През 2009 г. Йохан Рокстрьом и още 28 международно признати учени определят 9-те процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява поколения напред. Преминаването им увеличава риска от създаване на внезапни и необратими промени в околната среда.
По средата е безопасното пространсто за човечеството, което оставя възможност за иновации, регенеративна и разпределяща икономика, но в баланс с планетарните граници.
Ето как изглежда графиката за света за 2017 г, където вече 4 планетарни граници са превишени и не малка част от населението изпада в критични лишения, за да оцелее.
Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 51
Традиционният линеен икономически модел често се свързва със свръхпотребление, изчерпване на ресурсите и влошаване на състоянието на околната среда и е неперспективен в дългосрочен план.
Моделът на икономиката на поничката се противопоставя на него, като насърчава кръговата икономика, при която ресурсите се използват ефективно, отпадъците се свеждат до минимум, а благосъстоянието както на хората, така и на планетата е приоритет.
Чрез „Икономика на поничката“ Кейт Роуърт предлага седем ключови принципа за преосмисляне на подхода към икономиката през XXI век. Тези принципи ни насърчават да ценим ресурсите на Земята, да даваме приоритет на благосъстоянието на всички и да се откажем от идеята, че постоянният растеж е единственото мерило за успех. От грижата за човешките нужди до насърчаването на регенерацията, тези принципи помагат да се оформи икономическо мислене, което има за цел да създаде устойчив и справедлив свят за всички. Те служат като пътна карта за намиране на правилния баланс в рамките на модела Doughnut.
Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 26-27
Концепцията на този икономически модел се прилага в различни точки по света като част от градското планиране, примери има от Амстердам, Копанхаген, Брюксел и други. Можете да прочетете повече на официалната страница на Doughnut Economics Action Lab (DEAL).
Как принципите на Икономика на поничката могат да се преведат и приложат на локално ниво и в България? Разгледайте събитията посветени на тази концепция тази седмица на страницата на Институт Кръгова Икономика(ИКИ).
The post Днес е Световният ден на „Икономика на поничката“ appeared first on За Земята.