Има ли кой да накара замърсителите да плащат? Как тецове на „Ковачки“ избегнаха глоби за близо 5 млн. лева

За шест години над половината от санкциите, наложени на три въглищни централи, падат в съда

Черните пушеци и плътната пелена от сажди са запазена марка на ТЕЦ „Брикел“. Въглищната централа в град Гълъбово е една от най-старите и най-лошо поддържаните в България – емблема на замърсяването на въздуха и убийствената безотговорност. С чести аварии, счупени прозорци и ръждиви елементи, с документирани нарушения на собственото си разрешително за работа, ТЕЦ „Брикел“ трудно постига изправно състояние. Как тогава, въпреки над 1 млн. лева наложени санкции, продължава да замърсява и плаща само 6500 лв. глоби за цели шест години?

Вече десетилетие „Грийнпийс“ – България следи работата на ТЕЦ „Брикел“ и останалите централи от Въглищната империя на „Ковачки“. След множество сигнали, изследвания, съдебни дела и разговори с хората, които живеят под комините на тези архаични инсталации, събрахме много парчета от пъзела на очевидната безнаказаност на замърсителите. 

Използвахме Закона за достъп до обществена информация, за да съберем данни за три централи: ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ за периода 2018-2023 г. Анализът е базиран на информацията, предоставена от Министерството на околната среда и водите, както и на Регионалните инспекции по околната среда в Стара Загора и в София, чиито са правомощията да упражняват контрол върху тези тецове. Заключенията са красноречиви.

Повече от половината глоби падат в съда

След установени нарушения през този шестгодишен период, контролните органи са наложили общо 198 глоби на трите централи. От тях 108 са отменени от съда, а други 44 са намалени от съда. 

Най-честите мотиви за отмяна на глобите са пропуски в процедурата по установяване на нарушенията от страна на контролните органи. Част от санкциите на ТЕЦ „Брикел“ съдът отменя, защото са издадени от зам.-директора на Регионалната инспекция в Стара Загора вместо от директора, както изисква законът. Други наказателни постановления падат, защото в тях не са попълнени всички необходими данни. В трети съдът приема, че няма достатъчно доказателства, че констатираните нарушения наистина са извършени. Тези примери повдигат въпроса за качеството на контрола в системата за опазване на околната среда в България. Ако процедурите за проверка не се спазват и документите за тях не се оформят достатъчно прилежно, какво пречи на замърсителите да нарушават законите и разрешителните си?

Статистиката показва и други любопитни тенденции. Например, районният съд в Гълъбово директно отменя глобите на ТЕЦ „Брикел“, като за период от шест години потвърждава една-единствена глоба от общо от 61 приключени дела. Съдът в Кюстендил като последна инстанция пък отменя значително по-малко от наложените глоби на ТЕЦ „Бобов дол“, но в почти половината случаи размерът на санкциите е намален.

Глобите не предотвратяват ново замърсяване

Очевидна е тенденцията наложените санкции да не изпълняват функцията си да преустановят системните нарушения и да предотвратят извършването на нови. Продължаващите сигнали от местни жители и снимков материал на черни пушеци от сградите и комините на централите са ясно доказателство, че цената на платените глоби е значително по-изгодна сделка от инвестиции в поддръжка и ремонт на инсталациите. 

Драстична е разликата и в размера на наложените глоби и реално платените санкции на трите централи. За шест години те са над 6,7 млн. лева, а в хазната са постъпили по-малко от 2 млн. лева. 

От тях едва 6500 лв. са платени от ТЕЦ „Брикел“. Тази сума е шокиращо малка на фона на наказанията, които контролният орган е определил – общо над 1 млн. лева за шест години. Доста по-високи са изплатените суми за глобите на ТЕЦ „Република“ и ТЕЦ „Бобов дол“ – съответно близо 240 000 лева и 1,6 млн. лева. Макар платените глоби на ТЕЦ „Бобов дол“ да звучат по-солидно, те са под 40% от наложените санкции за замърсяването на околната среда.

Въпреки всичко се наблюдава ясно териториално разграничение. РИОСВ-София проявява значителна строгост в размера на налаганите санкции в сравнение с РИОСВ-Стара Загора в контрола ѝ върху ТЕЦ „Брикел“. Например, средната стойност на наложените санкции за неразрешени емисии във въздуха за периода 2018 – 2023 г. на ТЕЦ „Бобов дол“ възлиза на 104 000 лева за глоба, а за ТЕЦ „Брикел“ – на едва 15 000 лева. Другото любопитно е, че след като съдът в Гълъбово отменя санкциите на първа инстанция, РИОСВ-Стара Загора оспорва много малка част от тези решения на по-горна инстанция. Така контролният орган пропуска да защити първоначалните си становища и ТЕЦ „Брикел“ се разминава с глобите благодарение на решенията на първоинстанционния съд и въздържането от обжалване от страна на контролния орган. 

Непречистени емисии: има ги в ТЕЦ „Бобов дол“, няма ги в ТЕЦ „Брикел“

Едно от най-честите нарушения на централите, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, са непречистените емисии – коктейл от отпадни газове, който излиза или от комини без пречиствателни съоръжения, или безразборно от различни дупки в сградите на старите и лошо поддържани инсталации, т.нар. неорганизирани емисии. Този вид замърсяване съдържа много високи концентрации серен диоксид и прах от горенето на въглищата, тъй като отпадните газове не преминават през пречиствателните съоръжения. В закона и в разрешителните на тецовете това е уредено, като е посочено, че отпадните газове се изпускат в атмосферата през комините, т.е. не от всеки отвор на сградата. Непречистени газове могат да се изхвърлят през високите комини на тецовете в ограничени и точно определени периоди от експлоатацията на централите.

Това са и нарушенията, за които най-често сигнализират граждани на Зеления телефон на екоинспекциите – те са видими и с просто око и могат да бъдат документирани. 

Какво се случва обаче с глобите за замърсяването на въздуха? ТЕЦ „Брикел“ е глобена за такива нарушения общо 44 пъти, като 40 от санкциите са отменени от съда, по четири все още текат дела. За Районния съд в Гълъбово не е достатъчно неорганизираните емисии да се констатират визуално от служители на екоинспекцията. Според съда наличието на неорганизирани емисии не е доказано по безспорен начин, защото липсват измервания, които да докажат, че виденият от контролните органи дим всъщност съдържа вредни емисии. Гълъбовският съд твърди също така, че ако има доказателства, че дим излиза от комина на инсталацията, то не може да има и неорганизирани емисии. 

На ТЕЦ „Република“ в Перник са наложени 22 глоби за неорганизирани емисии, от които 18 са отменени от съда. Две санкции са намалени, една е потвърдена, а друга влиза в сила, без да е обжалвана. 

Много по-различна е статистиката при ТЕЦ „Бобов дол“: от 27 наложени глоби 7 са отменени от съда, а 17 са потвърдени, макар че по 10 от тях размерите са намалени. Делата по още две продължават. Прави впечатление разликата в практиката на съдилищата по отношение на визуалните доказателства за непречистени емисии – докато в Кюстендилска област, където е ТЕЦ „Бобов дол“, е достатъчно да видят черните пушеци, в Старозагорско, регионът на ТЕЦ „Брикел“, те не са достатъчно убедителни.

Замърсяването на водите – доказателствена мисия невъзможна

При изгарянето на въглища се използва и много вода. Има много документирани случаи на изхвърляне на непречистени отпадни води, включително наситени с въглищни сажди. Повечето пъти обаче се оказва непосилно да се докаже кой е замърсителят.

За периода 2018-2023 г. ТЕЦ „Брикел“ има общо шест глоби за замърсяване на водите на близката река Сазлийка, приток на река Марица. Четири са отменени, по две все още няма окончателни решения. За съда е невъзможно да се определи източникът на замърсяване, защото то е в стара подземна канализационна система, която не е само на територията на ТЕЦ „Брикел“. Това е обяснението защо няма как да се налагат глоби, т.е. няма как замърсяването на водите да се предотврати.

ТЕЦ „Република“ е получила девет глоби за такива нарушения, от които седем са отхвърлени. От двете влезли в сила едната не е обжалвана, а другата е с намален размер. 

Коренно различна е статистиката за ТЕЦ „Бобов дол“ и за замърсяването на водите. От 15 глоби за такива нарушения 12 са потвърдени, две от които с намален размер, още една не е обжалвана. Все пак има и две глоби, отменени от съда. 

Един такъв случай от 2018 г. на залпово изпускане на въглищна пепел от ТЕЦ „Бобов дол“ в малката река Разметаница, приток на река Джерман, е документиран и в публикацията на „Грийнпийс“ – България „Мръсното завещание на въглищата“.

Санкциите, които ТЕЦ „Брикел“ избира да плати

На фона на минималния брой влезли в сила глоби на ТЕЦ „Брикел“, прави впечатление, че от централата пропускат да обжалват цели две, свързани с отчитането на парниковите газове, като двете суми по 2000 лв. дори са платени. Още една санкция от 2500 лв. е потвърдена от съда и платена от централата. ТЕЦ „Бобов дол“ има 3000 лева глоба, свързана с отчитането на парниковите газове, като от централата на са я обжалвали. Глоба от 5000 лева за такова нарушение на ТЕЦ „Република“ е обжалвана и отменена от съда. Отчитането на емисиите от въглероден диоксид е свързано с квотите, които въглищните централи имат задължение да закупуват заради въздействието си върху климата. Тези квоти са значителна част от разходите на тецовете. 

Важно е да се отбележи, че глобите са за пропуските да уведомят контролния орган за използването на горива, различни от предвидените в разрешителното за емисии на парникови газове. За тях предвидените в закона санкции са между 1000 лева и 10 000 лева.Самото изгаряне на неразрешени горива е нарушение на разрешителното и подлежи на значително по-висока глоба – от 10 000 лева до 500 000 лева.

Групата централи, свързвани с Христо Ковачки, включително и трите, разглеждани тук, се оказаха в центъра на скандал с предполагаеми измами за милиони в началото на 2023 г. Тогава Европейската прокуратура извърши претърсвания в компаниите. Анализ на Екологично сдружение „За Земята“ изчисли спестените разходи за квоти на 75 млн. евро за петте години между 2017 г. и 2022 г. Това показва какъв голям икономически интерес може да стои зад подобни счетоводни нарушения. 

Не става само с въглища

За да спестят разходи за въглеродни квоти, централите от империята на „Ковачки“ се обърнаха към алтернативни горива, за които няма изискване за плащане на емисиите или се плаща по-малко. Първоначално започнаха да горят отпадъци, но след яростното обществено недоволство към тази практика през 2018-2019 г. публично се отказаха от това гориво и в годишните им отчети остана само биомасата, най-често слама.

През 2019 г. ТЕЦ „Бобов дол“ получи разрешение да гори 19,5% биомаса и 0,5% отпадъци, а през 2021 на ТЕЦ „Брикел“ бе разрешено биомасата да бъде до 20% от общото гориво. ТЕЦ „Република“ в Перник получи разрешение да гори биомаса едва през 2024 г. 

И трите централи системно изгарят неразрешени горива или не спазват наложените ограничения. Преди да получат разрешения, тецовете изгарят големи количества алтернативни горива в нарушение на закона, а след това често надвишават разрешените количества. Контролните органи не успяват да предприемат адекватни мерки за прекратяване на продължаващото нарушение. А то спестява десетки милиони годишно на въглищните тецове, които буквално се задъхват икономически в самия край на експлоатационния си живот.

Превишение на позволеното количество биомаса е установено десет пъти в ТЕЦ „Брикел“. Само за пет от тях обаче са съставени глоби, четири от които са отменени от съда, за една все още няма решение. ТЕЦ „Република“ има седем глоби за такива нарушения, от които четири са отменени. От трите влезли в сила, една е потвърдена от съда, другата е намалена, а третата не е обжалвана от централата. Седем са санкциите на ТЕЦ „Бобов дол“ за този вид нарушение. Две от тях са отменени, три са намалени и една е потвърдена от съда. Една от глобите не е обжалвана от централата. 

Фалстарт при принудителното спиране на ТЕЦ „Брикел“

През лятото на 2022 г. РИОСВ-Стара Загора задължи ТЕЦ „Брикел“ да спре работа поради риск за човешкото здраве и околната среда. Причина за това бяха нарушения при експлоатацията на централата, между които неорганизирани емисии, превишаване на нормите за вредни вещества и на разрешените количества биомаса. В бърз порядък съдилищата разрешиха тецът да продължи работа, докато тече делото по наложената забрана, за да се не се увреди икономическият интерес на централата. 

Първият рунд на съдебното производство по наложената забрана приключи едва през януари 2025 г. Административният съд в Стара Загора отмени заповедта на екоинспекцията поради липса на доказателства за риска от вреда за човешкото и здраве и околната среда. На РИОСВ са наложени и съдебни разноски в размер на 18 000 лв. За момента няма публична информация дали РИОСВ Стара Загора ще обжалва съдебното решение. Този изход от делото затвърждава извода за безсилие на контролните органи пред очевидните нарушения, които въглищните централи превръщат в практика.

А сега накъде?

Тази статистика е тревожен сигнал за множество системни проблеми. Какво може да се направи обаче, за да живеем с чист въздух, здравословна околна среда и справедливост? Има задачи за всички:

За Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – да въведе протоколи за извършване на проверки на големи инсталации, да се погрижи за обучението на служителите в РИОСВ и за подкрепа към тях в изпълнение на служебните им задължения в сложни ситуации.

За Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) – да спазват изискванията за попълване на документацията от проверки и да отстояват констатациите си за нарушения с всички възможни инструменти. 

За нас, гражданите – да подаваме сигнали за замърсяване и нередности до контролните органи МОСВ и РИОСВ. Това е най-сигурният сигнал, че действията и бездействията на институциите няма да останат незабелязани. 

За Министерския съвет и Народното събрание – да приемат план с ясни стъпки за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните мощности до 2030 г., като започне от най-старите и най-замърсяващите.