Позициите на основните политически сили по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството. Представяме ви ги благодарение на допитване, което инициира „Горичка”, заедно с експерти от Фондация „БлуЛинк”WWF-България и в партньорство с Коалиция за климата – България. Основна цел на кампанията, озаглавена „Климатичен вот 2022“, е да провокира размисъл сред политиците по сложните теми, свързани с изменението на климата, както и да ги подтикне да се образоват по тях. „Наясно сме, че въпросите, поставени в „Климатичния вот“, са трудни и изискват участието на експерти от различни области в политическите партии. Целта на кампанията е да накара политиците да се замислят, и тя беше постигната”, пояснява учредителят на „Горичка” Магдалена Малеева.

В серия от публикации на нашия уебсайт под шапката на „Климатичен вот 2022“ ви представяме отговорите на политическите партии, които се отзоваха на поканата ни да отговорят на пет въпроса, свързани с тази важна за всички нас тема. Ето какво ни отговориха от централата на БСП:

1. Във Вашата партия/коалиция споделяте ли необходимостта спешно да се работи за управление на рисковете, свързани с климатичните промени, и бихте ли подкрепили позиция „заместник министър-председател по климатичните политики” в следващо правителство на България?
Синтетичен въпрос, който съдържа поне два под-въпроса, но със сигурност предполага и поне два отговора. Докладът от м. февруари тази година на Междуправителствената експертна работна група по климатичните промени към ООН представя обезпокоителна, драматична ситуация по отношение на динамиката на климатичните промени. Всички негативни климатични фактори, много по-бързо от оценката на предишния доклад оказват глобално негативно въздействие върху природата, икономиките, обществата и населението. Ето защо необходимостта да се работи спешно за управление на рисковете от климатичните промени няма алтернатива и среща нашата пълна подкрепа.

В същото време, налице е вече и глобалният феномен, на т.нар. от нас в “БСП за България” “климатичен капан” – необходимостта от спешни, радикални, бързи противодействия на климатичните промени се сблъсква с непоносимостта и цената им за цели общества и региони, особено развиващите се и изостанали такива, като самото това противоречие подкопава глобалното съгласие около неотложността на спешните климатични реакции и със самото това забавя като цяло ефективността на действията и на политическо, и на социално ниво.

Ето защо основната тежест за нас в тези процеси, в ситуация на пълна необходимост от спешни мерки за управление и реакция от последствията от климатични промени, ще бъде насочена към устойчивостта, поносимостта, справедливата цена и реално възможните стъпки, които държат сметка за това как обществата, икономиките и отделния човек може да понесе съответни политически, управленски и технологични решения.

По отношение на вторият подвъпрос, позицията на БСП за България е следната – за краткия период на управление на предишната коалиция, пълното съгласие около това в Коалиционното споразумение да фиксираме длъжността “вице-премиер по климата” за съжаление не допринесе с нищо за подобряване на ситуацията. Чисто номиналният подход, подходът “от горе надолу”, не сработи по отношение на решаване на конкретната проблематика. Очевидно трябва да бъде извървян един относително дълъг и отговорен, съдържателен период, в който в три аспекта – аналитичен, нормативен и административен бъде обхваната цялостната проблематика на предизвикателствата и последствията от климатичните промени, в който “медала”, позицията Вице-премиер по Климатичните промени ще бъде финалния щрих. Това означава, съобразно изброените по-горе три аспекта, на първо ниво това са стратегическите, експертни и аналитични документи, които трябва да очертаят посоките и тенденциите за климатичния преход, на второ ниво – тяхното законодателно и нормативно обезпечаване и междусекторно координиране и на трето, създаването вече на съответната администрация.

Това е подход различен от досегашния, това е подход от съдържанието към формата, “от долу нагоре”, най-малкото поради факта, че както екологичната политика, така и климатичните политики са “хоризонтални” по своята същност, всеобхващащи за всеки един сектор и дейност.

2. Според Вас трябва ли България да има цел за климатична неутралност на национално ниво (например, такава цел да се заложи в Закона за ограничаване на изменението на климата, в стратегически документ като дългосрочна Стратегия за декарбонизация, в Политическо споразумение между парламентарно представените партии)?
Отговорът на този въпрос е пряко свързан с отговорите по първия въпрос. Съвременната ситуация много ясно показва как цели “стълбове”, “колони” на постигнато международно и европейско съгласие по принципите, параметрите и сроковете на Зеления преход, Зелената сделка биват подкоповани при глобалните кризи в сигурността, финансите и икономиката. Това е още едно от проявленията на процеса “климатичен капан”, така както го щрихирахме по-горе. В политически план детронирането на постигнатите консесусни цели в Зелената трансформация подкопават доверието в този процес на цели общества. При положение, че са заложени и правнообвързващи механизми с конкретни срокове, нива и индикатори, то тогава негативния ефект от тяхното отстъпление кумулативно става още по-голям.

Ето защо нашият отговор на този въпрос е, че правно обвързващи цели за климатична неутралност на национално ниво могат да бъдат залагани и постигани само след много адекватен и обективен анализ на текущата ситуация в технологично, икономическо и социално отношение, като за поставените цели, срокове и индикатори водещ бъде принципа на социална поносимост, поносимост за бизнеса, справедливост и адекватност на интервенциите. Това се постига чрез водещата роля на механизма на устойчивото развитие, чието единство на екологични, икономически и социални императиви е водещ принцип за БСП за България при управление на процесите, свързани с климатичните промени и Зеления преход.

3. Имате ли визия за реализирането на справедлив енергиен преход в България и конкретно кога смятате, че трябва да бъдат затворени последните въглищни централи в България (2026 г., 2030 г., 2035 г., 2038 г.)?
Справедливият енергиен преход в България е устойчивото управление на енергийните процеси. Това е комплексен, многофакторен подход, който оценява реално енергийната инфраструктура и мощности на България, взема предвид енергийната интензивност на българската икономика и индустрия, структурата на енергийното потребление от населението и промишлеността, оценява конкуретните предимства на българското енергийно производство, както и неговите минуси, нивото на енергийна ефективност и стратегическите задачи за поетапна декарбонизация. Този конгломерат, в който е заключен отоговорът за това как е възможен справедлив енергиен преход може да има много отговори и всеки един от тях да бъде верен.

За нас, от БСП за България това означава няколко неща:
– Устойчив енергиен микс, в който комбинацията на базовите и допълващи енергийни мощности работят в максимален принос за осигуряване на енергия на ниски и конкурентни цени за бизнеса и населението, с висока енергийна сигурност и независимост.
развитие на нови ядрени мощности (част от предишното Коалиционно споразумение)
пълна диверсификация при доставките на природен газ, като водещи принципи са икономическите и от гледна точка на сигурността параметри (всички опции на масата в полза на потребителите)
развитие на ВЕИ източници, както от населението, така и от индустрията за създаване на възможност на динамичен и оптимален енергиен микс
акцент върху балансиращите националната енергийна система мощности, различни технологии и по-специално ВЕЦ с акцент националните обекти на НЕК – ВЕЦ Яденица, разширение на ПАВЕЦ Чаира и др.
Максимално удължаване живота на въглищните централи при пълно спазване на екологичните норми и стандарти чрез редица съвременни и иновативни технологии, които да удължат живота на същите
Финансиране на иновативни и пилотни технологии, базирани на използването на водород
Структурно нов подход при мерките за енергийна ефективност и намаляване на енергийната интензивност, целящи мащабното им прилагане във всяка една сфера
Справедлива, разходоориентирана и прецизна политика за подпомагане на бизнеса и хората съобразно техния принос към електроенергийната система, начин на потребление, степен на енергийна интензивност, ниво на доходи
Стимулиране на модела “произвеждащи потребители”
Ясна дефиниция и правила за енергийна бедност
Най-големият противник на устойчивата енергетика са политизацията, имагинерните цели, боравенето с “мантри” без смисъл, съдържание и конкретика. Ето защо след приемането от ЕК на ядрената енергия и газа за “зелени” технологии – тоест възприемането им като устойчиви за инвестиции за определен период от време (а това е безспорно периода на жизнения цикъл за всяка една от технологиите), както и преосмислянето от редица европейски държави на въглищното производство, всяка произволна, без сериозен анализ цел, година, срок по-скоро компрометира, отколкото да подпомага енергийния преход и енергийната сигурност

4. Как предлагате да се постигнат в България целите на Европейския съюз в земеделието и животновъдството – за 50% намаляване използването на торове, пестициди, антибиотици и 25% дял на биоземеделието?
Антропогенният натиск върху природата е съизмерим и дори още по значим по отношение на земеделието и производството на храни. Тук “климатичният капан” се проявява в контрадикторното отношение между т.нар. хранителна сигурност, нарастващото население на планетата, нуждите от производство на все повече храна и свръхинтензивността в производството на земеделски култури и храни, от една страна, и опазването на биоразнообразието, природата като цяло, състоянието на почвите, влиянието върху климата и възможността за екологично и био-производство от друга.

Заедно с опустиняването, обезлесяването, почвената деградация и редица други процеси, сме изправени пред изключително сложни и трудни решения, които изискват многофакторен и мултидсциплинарен подход. Почвите са вид природно местообитания, за което рядко си даваме сметка.

Една от стратегиите в рамките на Зелената сделка – Стратегията от фермата до трапезата дава рамката и посоката, в която европейските държави биха могли да преобразят този сектор, както и прякото позитивно въздействие за наляване на емисиите в този сектор. Целите да се намалят с 50% използването на изкуствени торове, да се намалят с 50% използваните пестициди, да се намали използването на антибиотици в животновъдството, 25% дял на биоземделието до 2030 г., както и цели за намаляването на отпадъците от храна са съществени, стратегически цели, които националните държави следва да осмислят.

За нас от БСП за България, устойчивото решаване на проблемите в сектора и обвързаността им с климатичните промени, минава през:
– Използване на методите на интегрирана растителна защита, съвременна наука, внедряване на биологични средства за растителна защита.
– Приоритетно използване на агроекологични инструменти – ротация и сеитбооборот на култури, използване на покривни култури, органични торове за растителна защита, “зелено торене” – азот фиксиращи култури,
– За нас прилагането на принципите на кръговата икономика в земеделското производство с цел облекчаване на антропогенния натиск и увеличаването на климатичните рискове е едно от възможните решение, по-конкретно в случая:
– преодоляване на свръхпроизводството на храни
– умерена консумация и промяна на потребителската култура по отношение на феномена на разхищение на храни
– пътят от Фермата до трапезата е важен, но не по-малко важен е пътя от Трапезата до фермата, тоест, утилизацията на остатъчните хранителни продукти, остатъци от храни, зелени отпадъци от градовете, връщането на органична маса в полза на природата и почвата
– подпомагане на фосфорния, калиевия и азотен баланс – не само този на микроелементите
– значимо намаляване на индустриалното използване на храните – освен традиционните технически култури, все повече зърнени култури (царевица, соя) стават суровна за производството на индустриални продукти
– нормативно въвеждане на принципа замърсителя плаща в земеделското производство чрез законови и фискални инструменти.
– намаляване използването на антибиотици в животновъдството до пълната им забрана чрез предхождащи инвестиции в създаването на природосъобразни условия на живот за животните

5. Как смятате, че трябва да се постигнат националните цели за електрическа мобилност – 100 хил. електромобила и 10 хил. зарядни станции?
Предложеният от БСП за България и възприет от всички в предишното коалиционно споразумение проект за Национален механизъм за електрическа мобилност на държавната администрация и общините, който съдържаше оценка на съществуващия автопарк, оценка на нуждите от мобилност и поетапната замяна на ДВГ с електрически така и не видя бял свят.

Този проект на практика олицетворява разбирането ни, че освен комплексен подход, в основата на изпълнението на тази цел някой трябва да бъде пръв, да даде пример, “да натисне копчето”.

Да, това може да бъде постигнато чрез тази програма или механизъм – именно “електрификацията” на държавните и общински мобилни активи, успоредно с изграждането на инфраструктура от зарядни мощности на администрацията, не само може да изпълни националната цел, а и да бъде добрия пример за цялото общество и начало на нов подход.
В политически план подобно послание изважда политическата класа от статуса и “само да говори и нищо да не прави”.

Вижте още отговорите на:
„Продължаваме промяната“
Демократична България
„Възраждане“

The post Климатичен вот: БСП first appeared on Горичка.