Бежанският лагер в град Сюруч, Турция, недалеч от границата със Сирия.
Снимка: Христо Панчев
Все по-трудните, а на места и невъзможните условия за живот, обусловени от климатичните промени, карат големи групи от хора да изоставят земите си и да търсят нови територии. При задълбочаваща се промяна в климата този феномен има всички условия да предизвика невиждан хаос и да задейства поредица от негативни процеси с дълбоки икономически, политически и социални последствия.
Според доклад на международната организация Център за наблюдение на вътрешното разселване, през 2014 година повече от 19,3 млн. души от 100 страни са били принудени да напуснат домовете си заради природни бедствия. (IDMC,2015:8). И ако в историята на цивилизацията природните явления често са били причина за разселване на огромни групи хора, то интензитетът на ефектите от променящия се климат сега превръща тази мобилност в нещо много по-динамично и трудно за управление.
Първите климатични бежанци вече се появиха. В САЩ например, такива са жителите на градчето Newtok в западна Аляска, което на практика потъва. Като резултат от промяната в климата вечно замръзналата почва започва да се топи, местната река се разширява и разлива, а проблемът с ерозията създава реална опасност за хората. Според доклад на американската армия от 2009 година, в следващото десетилетие щетите върху територията ще са изключително тежки. Жителите на Нюток вече се изселват в други по-безопасни райони, а според Програмата за техническа помощ срещу ерозията в Аляска (AVETA), цената на евакуирането само на това градче ще бъде между 80 млн. и 130 млн. долара (U.S. Army Corps of Engineers, 2009: 5-5). Сметнато на човек, това означава разход достигащ до 370 000 долара на човек за всеки от 354-те жители на Newtok.
Случаят с Нюток обаче не е единствен. Само в Аляска 162 населени места са поставени в рискови групи на три нива: за приоритетна намеса – 26 (тук попада и Нюток); в условия на наблюдение – 69; с минимална ерозия – 83 населени места (U.S. Army Corps of Engineers, 2009: 4-1). Социалните и икономическите предизвикателства с климатичните бежанци от тези райони ще поставят на изпитание икономиката и социалната организация на САЩ. Какво обаче би се случило с общества, които нямат нито ресурсите, нито подготовката за справяне с подобни проблеми?
За разлика от случая с Нюток, обитателите на потъващи островни държави няма къде да избягат. Такъв е примерът с Кирибати в Тихия океан. Части от кораловите острови, на които е разположена държавата вече са под вода, а покачването на морското ниво скоро ще погълне и останалите. Поради тази причина от март 2012 година страната преговаря да закупи земя от архипелага Фиджи и да прехвърли населението си, възлизащо на около 103 000 жители. (Алексиева, 2012: 88). На риск от изчезване са изложени много островни държави. Такива са Маршаловите острови, остров Тувалу – също в Тихия океан, а също Малдивите и Сейшелите в Индийския океан. Гъсто населени части от Европа също са под заплаха.
Засегнати са всички континенти. По-голямата част от световното човечество (3,2 млрд. души) живее на брега или в близост до брега – площ, възлизаща на едва 10% от земната повърхност. (Hinrichsen, 1999). Заплаха за малка част от тези територии може да тласне милиони бежанци към други, все още стабилни територии, които не страдат пряко от промените в климата. Така проблемът от регионален се превръща в глобален. Вълните от бежанци могат да изправят пред изпитание институциите, националната сигурност, икономиката и начина на организация на всяка страна приемник в дадения регион. Недостиг на храна, вода и ресурси, ескалация на напрежението, икономическо сътресение и блокаж на институциите са възможната прелюдия към пълния хаос, който ще трансформира цели региони, постепенно превръщайки се в глобално явление.
И докато истории за потъващи острови и ерозия в Аляска вероятно звучат абстрактно за много хора, вече може да се окаже, че проблемът с климатичните бежанци е в основата на най-голямата бежанска вълна в Европа след Втората световна война. Много изследвания потвърждават, че хаосът в Сирия, възходът на „Ислямска държава” и масовата миграция, всъщност са процеси, катализирани от рекордните засушавания в Сирия в периода 2007–2011 година. (De Châtel, 2014).
Изследване, публикувано от Националната академия на науките на Великобритания посочва, че екстремната суша, в съчетание с лошо управление и неустойчиви селскостопански политики, довеждат до сериозен продължителен срив в реколтата и до масова миграция от селските към урбанизираните райони на страната. Тези процеси увеличават политическата нестабилност, която ескалира в масови протести срещу управлението на Башар ал-Асад през 2011 година. Изследването посочва още, че наблюдаваните през последното столетие тенденции във валежите, температурите и атмосферното налягане, подкрепени от данни от климатични модели, водят до прогнозата, че антропогенните влияния върху климата са увеличили вероятността от силни и трайни засушавания в този регион. Повтарянето на три-годишното засушаване от 2007-2010 сега е до три пъти по-вероятно, отколкото при въздействието само на природни сили. (Kelley et al, 2015).
По този повод Francesco Femia – директор на базирания във Вашингтон Center for Climate and Security, в интервю за списание TIME казва, че сушата от онзи период е причина за изселването на два милиона сирийци. „Тази вътрешна миграция може да е допринесла за социалните вълнения, които доведоха до гражданската война, която беше причина за бежанските потоци към Европа. А това, което се случи в Сирия е вероятно да се разиграе другаде”. (Baker, 7.09.2015).
Влошаване на селскостопанските добиви, нарастващ брой на наводнени ниски и крайбрежни райони, както и опустиняващи в следствие на засушаването територии, прави достъпа до жизнено пространство и плодородни участъци все по-конкурентен, а това неизменно води до ескалация на напрежението. Изследване, публикувано от Академията на науките на САЩ показва, че дългосрочните колебания в честотата на военни конфликти и промяна в броя на населението, следват цикли на температурна промяна. В момента, в който дългосрочната промяна в температурата започне да действа негативно на добивите от селско стопанство започват да настъпват серия от социални проблеми, включващи повишаване на цените, военни конфликти, настъпва глад, а като резултат населението намалява. Тези открития предполагат, че навсякъде по света в последните векове редуването на война и мир, ценовите цикли и вариациите в броя на населението са били диктувани основно от дългосрочните промени в климата. (Zhang et al, 2007).
В момента всички доказателства сочат, че се намираме на прага на дългосрочна температурна промяна. На много места по света суша или наводнения унищожават реколтата, плодородните площи намаляват и големи групи от хора мигрират хаотично, за да търсят препитание. Гладът и липсата на ресурси довеждат до ръст на престъпността. Социалните конфликти се изострят и често се решават с насилие. Повече хора се борят за все по-оскъдните плодородни земи и напрежението расте. Оръжието става основен инструмент за решаване на противоречията. Когато липсва социална организация, а държавата е твърде слаба, за да овладее тези процеси и да приложи мерки по адаптация към промяната в климата – социалните конфликти се задълбочават. Хаосът и намаляващите приходи обаче още повече затрудняват институциите да гарантират сигурност и да провеждат правилни политики. В допълнение, тези процеси създават още по-големи косвени рискове за природата и климата, което допълнително ограничава възможностите за адаптация и смекчаване.
В Сомалия например, липсата на държавен контрол позволява на въоръжените банди да използват малкото ресурси на страната, така както те преценят – без да се съобразяват с последствията за местното население или за околната среда. Там производството и износът на дървени въглища са източник на сериозни доходи, но липсата на контрол води до масово обезлесяване и до промяна в екосистемата. (Kolmannskog, 2009: 5). Резултатът е още по-големи засушавания, по-ниски добиви от примитивното земеделие, пълно безправие за обикновените хора и още по-голяма неприкосновеност за въоръжените престъпници.
Наличието на работещи институции е повод за успокоение, но привидно. Дори обществата със завидна обществена организация нямат гаранции за сигурност. Richerson и Boyd в изследване за социалната промяна и естествения подбор, насочват към схващането, че в хода на социо-културната еволюция ние сме създали културни механизми и институции, чрез които да избягваме конфликтите между индивидите и техните своеобразни „племена”, съществуващи в рамките на обществото. Това постижение в човешката еволюция ограничава дребните индивидуални ползи на ниско ниво за сметка на по-големи предимства, които получаваме благодарение на функциониращата обществена система. Макар и устойчиви при определени критични ситуации, тези дълго изграждани културни връзки могат лесно да се скъсат поради фактори като загуба на доверие в институциите и корупция. (Richerson & Boyd, 2000).
При продължително задълбочаване на негативните ефекти от промяната в климата, социо-културните постижения на познатия ни тип цивилизация няма да са достатъчни, за да задържат общото над личното, а разделение и конфликти ще се появят на най-неочаквани места. В състояние на хаос индивидуалните интереси, водени от първични инстинкти за оцеляване, ще се обособяват на племенен тип, тъй като общите системи просто няма да работят. Нестабилността и липсата на този социо-културен опит, който имат старите общества, ще генерира още повече конфликти, а спиралата надолу може да се окаже катастрофална за съвременната цивилизация.
На фона на всичко това е парадоксално, че терминът „климатични бежанци” остава извън международната правна рамка. На практика хората, бягащи от потъващ остров или от опустиняваща територия, нямат онова право на защита, каквото гарантира Конвенцията за бежанците от 1951 година – като защита от преследване по политически причини, раса, религиозна, национална или социална принадлежност. Темата е сложна, тъй като е трудно да се изясни дали определена група бяга заради промяната в климата или в търсене на по-добри възможности.
Ясно е обаче, че са нужни спешни решения по този въпрос. Войната в Сирия ясно показа, че един локален проблем, предизвикан от съчетание между промяна в климата, лоша организация и ескалираща вътрешна миграция, може за няколко години да прерасне в трудно за решаване глобално предизвикателство, пък било то и отлично дефинирано в международните конвенции. С други думи – адекватна реакция по отношение на вътрешните климатични бежанци тогава, можеше да предотврати разпадането на страната, страданието на милиони, сътресенията в Европа и дори глобалния възход на популистката реторика.
Източници:
Алексиева, Ирина. Климатичните промени. Ефекти и комуникация. Тип-топ прес, 2012: 183.
Baker, Aryn. How Climate Change is Behind the Surge of Migrants to Europe. Time, Sept.7, 2015:http://time.com/4024210/climate-change-migrants/
De Châtel, Francesca. The Role of Drought and Climate Change in the Syrian Uprising: Untangling the Triggers of the Revolution. Middle Eastern Studies, 50:4, 2014: 521-535.
Hinrichsen, Don. The Coastal Population Explosion. In: Foster, Nancy and Biliana Cicin-Sain, Robert Knecht. Trends and Future Challenges for U.S. National Ocean and Coastal Policy. DIANE Publishing, 1999: 27-29.
IDMC (Internal Displacement Monitoring Centre). Global Estimates 2015. People displaced by disasters. IDMC, July 2015: 106.
Kelley, Colin P. and Shahrzad Mohtadi, Mark A. Cane, Richard Seager, Yochanan Kushnir. Climate change in the Fertile Crescent and implications of the recent Syrian drought. Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), vol.112, no.11, March 2015: 3241-3246.
Kolmannskog, Vikram. New Issues in Refugee Research. Climate change, disaster, displacement and migration: initial evidence from Africa. Research Paper No. 180. United Nation High Commissioner for Refugees, UNHCR, Dec 2009: 16.
Richerson, Peter and Robert Boyd. Evolution: The Darwinian Theory of Social Change. In: Paradigms of Social Change: Modernization, Development, Transformation, Evolution. Campus Verlag, 2000: 257-282.
U.S. Army Corps of Engineers, Alaska District. Alaska Baseline Erosion Assessment. March 2009.
Zhang, David and Peter Brecke, Harry Lee, Yuan-Qing He, Jane Zhang. Global Climate Change, War, and Population Decline in Recent Human History. Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA, vol.104, no.49, Dec. 2007: 19214-19219.
