Енергийната криза от есента на 2021 г. и усложнената ситуация след началото на войната в Украйна накараха някои политически лидери да променят нагласите си към Европейската зелена сделка и устойчивите източници на енергия. Тревогите за недостиг на природен газ през последните дни у нас и в Европа изместиха съображенията, свързани с климата. Припокриващите се кризи и промените в политическите нагласи обаче се отразяват на хората, а човешките усещания за климатичните промени, извън европейските кабинети – на полето, са различни.
На 14 юни 2022 г. две ключови комисии на Европейския парламент гласуваха против плана на Европейската комисия да даде устойчив етикет на природния газ и ядрената енергия и да ги вкара в Зелената таксономия на Европейския съюз. Създадена през 2018 г. (и в сила от юли 2020 г.), тя има за цел да обясни кои инвестиции са екологично устойчиви, в контекста на Европейската зелена сделка, като насърчи по-екологични избори сред инвеститорите и предотврати опити за т.нар. „грийнуошинг“. Малко по-късно обаче – на 6 юли, европейските депутати дадоха зелена светлина за природния газ и ядрената енергия. И така през пролетта и началото на лятото идеята на ЕК раздвои политическото и общественото мнение.
И все пак, голямата част от европейците не възприемат изкопаемия газ и ядрената енергия като източници на зелена енергия, показват данни от изследване по поръчка на организацията WWF от 27 юни. Изследването обхваща 8125 граждани от осем европейски държави: България, Румъния, Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия. Според резултатите, 29% от европейците са на мнение, че ЕС трябва да определи ядрената енергия като екологично устойчива, а 35% смятат същото за природния газ. За сравнение, слънчевата и вятърната енергия се ползват с подкрепата на съответно 92% и 88% от анкетираните.
Макар и не толкова категорично като в западноевропейските държави, българите също смятат, че газа и ядрената енергия нямат място в списъка с устойчивите енергийни източници, показва изследването. 42% от българите подкрепят газа като екологично устойчиво гориво, а 31% – ядрената енергетика. При широка подкрепа за вятърната и слънчевата енергия и у нас – съответно 87% и 92%.
Отвъд цифрите в изследванията и политическите решения обаче стоят лични човешки истории и преживявания на климатичните промени. И борби за бъдеще.
Между земеделието и екоактивизма
Албена Симеонова е биофермер и екоактивист – „петдесет на петдесет между двете“, както сама казва. Тя е председател на УС на Българска Асоциация Биопродукти в София. Едно от знаковите лица на Зелено движение, депутат 45-то и 46-то Народно събрание, и зелен кандидат на последните европейски избори от листата на Демократична България.
Към района на днешния природен парк „Персина“ я тегли родовата памет. Баба ѝ е от сефарадските евреи, които имали голяма общност в Никопол. Дядо ѝ бил собственик на 800 дка лозя по Никополското плато преди колективизацията на земята. Прекарва там детските си години, преди дядо ѝ да бъде затворен в лагера в Белене, а баща ѝ интерниран в Кърджали.
Още от 1989 г. Симеонова има ясно изразена позиция срещу ядрената енергия и строителството на ядрената централа в Белене. Тогава е част от група активисти в ядрото на Комитет за еколого-икономическо развитие на Свищов. Става част от основателите и на „Екогласност“.
Разказва как с годините са се променили нагласите на хората в района към този проблем. Към 1990 г. около 90% от тях били за построяването на АЕЦ „Белене“, но след като „много приказки се били изговорили сред различни групи – ловци, земеделци, преподаватели, студенти…“, постепенно масовото мнение започнало да се променя. Симеонова с гордост отбелязва факта, че на проведения през 2013 г. национален референдум над половин милион българи (почти 38% от гласувалите) били против развитието на ядрена енергетика чрез изграждане на АЕЦ „Белене“.
Сега обаче темата придобива европейски измерения – заради несигурността в доставките на енергийни източници и желанието на европейските политици да бъдат енергийно независими от Русия. Според Албена Симеонова ядреното лоби сред европейските депутати е много мощно. Това включва и българските социалисти, които гласуват в противоречие с другите членове на ПЕС. Тежестта на европейските зелени е много малка, а все още има и много колебаещи се. Когато на 6 юли европейските депутати дадоха зелена светлина на природния газ и ядрената енергия в Таксономията на ЕС, само двама от българските депутати гласуваха против.
Пътят на България
Решението на европейските депутати не е изненадващо. То обаче не е и финално и преговори тепърва предстоят. Това коментира Христо Панчев в разговор, проведен докато той все още беше съветник на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов (преди да започне управлението на служебното правителство на 2 август 2022 г.). Панчев е доктор по информационни науки и автор на статии в сайта „Климатека“.
Ядрената енергия и природният газ трябва да се разглеждат отделно, а не в пакет – така България по-скоро би подкрепила приемането на ядрената енергия като преходен начин за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050, но не и газа, коментира Панчев в средата на юли 2022 г. Това е в наш интерес, тъй като страната ни произвежда голям дял от електроенергията си от АЕЦ, което ще продължи и в следващите години.
Решението дали газът и мирният атом ще са част от Таксономията няма да отмени Зелената сделка, необходимостта от реформи в посока към декарбонизация на икономиката и енергетиката ни, допълни още Панчев. Остава в сила и простият факт, че най-бързият начин за енергийна независимост и климатична неутралност е икономията на енергия и енергийната ефективност.
Панчев обърна внимание и на „оптимистичната ресурсна теория на България“, която винаги активно се разгръща в периоди на по-високи цени на природния газ на световните пазари. Българската индустрия за добив на петрол и газ съществува от втората половина на XX век, но до момента реалните добиви в страната все се разминават с грандиозните очаквания. Според него все още съществуват „газови специалисти“, които конюнктурно застават зад нови сондажи, в които се инвестират средства и скоро след това „пресъхват“. Подвеждаща е идеята, че след като в Румъния и Турция има големи добиви, то по аналогия това трябва да се случва и у нас, смята Панчев. „Да стигнем румънците по добив на петрол е мантра още от средата на миналия век.“
Според него потенциалният добив на шистов газ е напълно неразумно начинание за Добруджа. От една страна фракингът е забранена технология в ЕС, а от друга – това е опасно заради водните хоризонти под земята, наред с други причини. Панчев дава за пример Полша, която беше сочена най-перспективната страна в Източна Европа по отношение на залежите от шистов газ, но въпреки това, след проучвания, страната отказа да тръгне по този път.
Климатичните промени през погледа на двама “необикновени селяни“
Албена Симеонова се завръща в района на Никопол в края на миналия век, когато държавата ѝ възстановява 200 дка лозя. През 2002 г. тя засажда ново лозе, но едва десетина години по-късно започва реално да развива качествено земеделие. Определя този период като „безвремието на царя и неговите царедворци“. В момента е работодател на няколко семейства от Любеново, закупила е помещение в съседното село Въбел, където планира да изгради собствена винарска изба с дегустационна за туристи. Сериозно се притеснява от климатичните промени, които „на полето се усещат най-яростно“.
Спомня си студените и продължителни зими в Никопол като дете, когато имало до два метра сняг. Когато се завръща в Любеново през 1998 г., зимите били все още нормални, но след 2005 г. осезаемо се усетило затопляне. Заради засушаването повечето конвенционални земеделци използват все повече торове и пестициди, за да не падат добивите. Но така пък се изтощават по-бързо почвите. Симеонова е биопроизводител и добивите ѝ са по-ниски, а разходите – по-високи. Вече избягва да сее грах, и отдавна не сее соя.
Проф. Иван Чалъков е социолог, изследовател на иновациите и предприемачеството, с интереси в колонизирането на Космоса. Ръководи Академичен център “Жан Моне“ към Пловдивския университет, където основен фокус е изследването на политиките на ЕС и как ключовите ценности на съюза се прилагат във всекидневието на хората.
По време на пандемията от COVID-19 проф. Чалъков прекарва голяма част от времето си в родното с. Садово в близост до Сунгурларе. Заради климатичните промени той вече спокойно може да отглежда смокини, като с носталгия си спомня за студените снежни зими преди половин век. Безводието вече се очертава като проблем и в Източна Стара планина. Според него старите дъбови гори вече не могат да се възпроизвеждат от издънки, а и пожарите напоследък много зачестяват.
Той подкрепя решението на европейските депутати за включване на АЕЦ и природния газ в Таксономията на ЕС и изтъква редица предимства на ядрената енергетика, сред които факта, че „само тя ще даде шанс на хората да овладеят трайно Космоса“. Там се намират ценни ресурси, сред които редките метали, които са изключително нужни за бъдещето на зеления преход, особено за запазване на електрическата енергия чрез различни батерии, обяснява проф. Чалъков. Вторачването в планетата като единствен възможен източник на ресурси за него е стратегическа грешка в мисленето на повечето зелени активисти – „еколозите обръщат гръб на Космоса, както ние българите на морето“.
Като екоактивист Албена Симеонова основава „Фондация за околна среда и земеделие“, която се бори за по-чиста природа в района на Никопол. Това включва дейности срещу изграждането на АЕЦ „Белене“, наред с подкрепа на биопроизводителите, грижа за пчелите, кампания за по-чист Дунав, както и борба срещу незаконния улов на риба в реката. След създаването на природен парк „Персина“ през 2000 г. има промяната на отношението на местните хора към дивата природа в района. Островните архипелази между Никопол, Белене и Свищов вече са обект на туристически интерес, което създава алтернативно препитание за местните рибари.
На дневен ред е съвместната им акция с биопроизводители от крайдунавските територии на Румъния, с които са подали жалба до Европейската комисия срещу начина на изграждане на хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци „Радиана“ край Козлодуй. Страховете им са, че не се спазват строителните правила и това ще отрови безвъзвратно целия крайдунавски регион. Тя припомня, че зоната около „големия гьол на Белене“ е сеизмична, като се връща назад към 1977 г. и жертвите на земетресението в съседен Свищов.
Проф. Чалъков вярва, че ядрената енергия става е все по-безопасна, като съществуват стотици потенциални способи за производство – например при ториевите реактори в Индия процеса на ядрен разпад спира след определена температура, което е съвсем безопасна технология, но за съжаление залежите на торий на Земята са пренебрежимо малко.
Трябва обаче да се внимава. Професорът прави сравнение между овладяването на огъня и използването на мирния атом. Акцентира на факта, че човечеството продължава да се развива, но ако не внимаваме и най-простата технология може да доведе до опасни последствия, какъвто пример дава с големия пожар в Котел през XIX век, предизвикан от игра с огън на няколко дечица. Безопасното използване на ядрена енергия е възможно само в социално стабилни общества, които са твърде малко. Друга опасност крият мащабите на един ядрен реактор, защото по-малките такива спокойно могат да се превърнат в преносими ядрени бомби.
За него устойчивото зелено бъдеще на Европа се крие в правилния баланс между АЕЦ, ВЕИ и соларните технологии при наличието на достатъчно на брой батерии, които да складират енергията при неблагоприятни климатични условия. Климатичните промени той вижда като заплаха за глобалната сигурност, но и като мотиватор за космическите предприемачи да намерят алтернативни възможности за живот в Космоса по примера на първите мореплаватели, стартирали Великите географски открития.
Трябва да се стимулира изграждането на енергийно независими сгради, познати като „пасивни къщи“, както и да се работи за усъвършенстване на съществуващите технологии в стремеж те да бъдат по-ефективни. Ролята на обикновените европейци е ключова за зелената трансформация и промените трябва да стават отдолу-нагоре.
Време за действие
Преди смяната на правителството, като част от екипа на вицепремиера по климатични политики, Христо Панчев активно участваше в усилията да се възобнови работата на Консултативния съвет за европейската зелена сделка. Съвещателният орган към Министерския съвет се събра на първо заседание на 5 юли, като бяха определени тематични комисии, които да подпомагат публичните политики в сферата на климатичните промени. Целта е да има максимално широк кръг заинтересовани страни, които през механизма на публичните обсъждания да предлагат конкретни действия на държавната администрация.
Според Панчев отдавна е минало времето на чудене дали има климатични промени или не. Дошъл е момент да се действа и то бързо. В кабинета на служебното правителство на България министър-председател по климатични политики няма. Дали ще е така и в следващото редовно правителство и дали ще „боксува“ работата по проблемите на климата и Зелената сделка, предстои да видим.
Според изследването от юни, проведено по поръчка на WWF на европейско ниво, войната в Украйна е повлияла на мненията на гражданите относно енергийния преход. 60% от анкетираните вярват, че в този контекст ЕС трябва да ускори плановете си за намаляване зависимостта от изкопаеми горива. И все пак, за много от обикновените хора Таксономията на ЕС и Зелената сделка звучат някак далечно “по брюкселски”.
Във времена на криза всеки гледа да оцелява (на лично или държавно ниво), но за справяне с климатичните промени са необходими общи идеи и действия, които да започнат веднага.
Повече по темата в „Евромегдан“
Текстът е изготвен в рамките на проект “Насърчаване на промени в българското законодателство в областта на климата“, който се осъществява с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Материалът Климатичните промени отвъд политиките е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.