Климатичен скептицизъм, дезинформация, политически и икономически натиск или автентични притеснения стоят зад анти-ВЕИ реториката

Елица Капушева е автор в Климатека. Тя е социален и културен антрополог, с научни интереси са в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и пресечните точки между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения. В момента е докторант към Катедра “Етнология” в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, където изследва нови форми на солидарност в контекста на климатичните промени.

  • През последните 4 години в над 20 населени места в страната местни общности протестират срещу вятърни и соларни паркове.
  • Критиците срещу ВЕИ се съмняват в тяхната цена, способността да отговорят на нарастващите енергийни нужди и въздействието им върху околната среда.
  • Анти-ВЕИ движенията се зараждат в усложнена информационна среда – подхранват се от опасения, митове и координирана дезинформация.
  • Освен притеснения свързани с околната среда и биоразнообразието, големите ВЕИ инвестиции отварят стари рани свързани с достъпа до земя на местните общности.
  • Политическите актьори участват в появата на местни опозиции, като умело се възползват от разочарованието на местните и чувството за несправедливост.
  • Прозрачно планиране и включване на местните ще понижат скептицизма срещу ВЕИ и ще ограничат популисткото влияние по въпросите за зелената енергетика.

Успоредно с усилията възобновяемата енергия да стане по-голям дял от енергийния микс и да достига по-лесно до домовете ни, наблюдаваме нарастваща съпротива срещу ВЕИ. Мобилизацията на такъв тип местни опозиционни движения се обяснява с климатичен скептицизъм, дезинформация или липса на достоверна информация, със силното влияние на политически и икономически интереси или с крайно десен популизъм. Тези фактори са определящи, но показват само част от пълната картина. 

Социалните науки живо се интересуват от появата на съмнения и противопоставяне срещу възобновяемата енергия и къде те се наместват в по-общите процеси на обществено отхвърляне на зелени политики. Находките от работата на терен показват, че източник на конфликт са неадресирани опасения свързани с опазването на околната среда и биоразнообразието, както и социални и исторически напрежения, характерни за местни общности, засегнати от ВЕИ проекти. 

Тази статия разглежда примери за казуси на противопоставяне срещу ВЕИ, както от България, така и от други държави и търси отговори на въпросите: Къде се коренят опасенията на хората? Къде се позиционират тези съмнения между митовете за ВЕИ и реалните рискове от бързото развитие на ВЕИ инфраструктура? И не на последно място, какви са другите интереси, които усилват такива притеснения и ги моделират в своя полза?

ВЕИ – устойчивост между митове и реални рискове

Възлагат се толкова надежди на ВЕИ като най-обещаваща устойчива и нисковъглеродна алтернатива, че у много хора изниква въпросът: къде е уловката? С разширяването на обхвата на ВЕИ инфраструктурите те настъпват в нови екосистеми, които досега не са били директно повлияни от производството на енергия. От своя страна това буди въпроса: какъв е техният екологичен отпечатък?

Лобистите от фосилната индустрия се възползват от появата на такива притеснения, като намират нови начини и канали за внушение на съмнения, които звучат логично и дори научнообосновано (напр. анализ на употребата на нашумелия сериал “Човек на земята” като платформа на фосилната пропаганда).

Между желанието за устойчивост, природосъобразност и чиста енергия и притесненията, свързани с това какво знаем и не знаем за тези технологии, избуяват различни митове и дезинформационни твърдения. 

Анти-ВЕИ митовете могат да бъдат разделени на 3 групи, свързани с: 
1. Истинската или скритата цена на ВЕИ
2. Неблагоприятни екологични и здравословни последици
3. Дългосрочна енергийна неефективност

Учени и природозащитни организации от години полагат системни усилия да оборват тези митове паралелно с появата им. Задълбочени и обосновани позиции са достъпни и на български език, например поредицата от статии на Грийнпийс, където в контекст се разглеждат упреците за икономическата и енергийната несъстоятелност на ВЕИ. 

В последните години ставаме свидетели на прокарването на дезинформационни тези, включително от най-високи политически нива, които разчитат на поляризацията на общественото мнение и на възхода на консервативни политически възгледи, за да подсилват съмненията към възобновяемата енергия.

Най-ефективни са тезите, които касаят прякото добруване на хората, тоест такива вещаещи риск за здравето и околната среда. 

Най-утвърдените опасения, които можем да откроим като свързващата червена нишка в анти-ВЕИ движението и които намират силен отзвук сред местни движения, са именно притесненията за негативния екологичен отпечатък върху земята, околната среда и биоразнообразието.

Гробища за птици ли са вятърните паркове?

Митът за “гробищата за птици” под вятърните перки се появява, защото популациите на птици и прилепи са сред най-засегнатите видове от трансформацията на големи площи във вятърни паркове. Основните рискове са повишена смъртност, вследствие на сблъсъци с вятърните турбини и промяна на миграционните модели. 

Въпросите за негативните последици от ветрогенераторите върху птиците, както и цялостния ефект на инфраструктури поддържащи вятърните турбини върху наземните и подводните екосистеми, е област на изследване за много орнитолози и еколози. Научният консенсус е недвусмислен: на фона на останалите антропогенни фактори, причиняващи смъртност сред популациите на птици (домашни котки, сблъсъци с прозорци на сгради, сблъсъци с електропроводи и др.) делът на общата смъртност, вследствие на сблъсък с вятърните турбини, е незначителен.

Фиг. 1: Статистика за най-честите причинители на смърт на птици в САЩ, тази графика не включва случаите на електрически удар или отравяне. Източник: Statista

Задължителен елемент при инсталиране и поддържане на вятърен парк трябва да бъде систематичният орнитологичен и екологичен мониторинг в района, за да се осигурят условия за развитие на вятърна енергия, ориентирана към опазването на местообитанията и биоразнообразието. 

Вече има изследователски пробиви, които водят до реално интегриране на такива стратегии. Един такъв подход е ограничаването на работата на единични или групи турбини впериоди на висок риск от сблъсъци, например в сезони на миграция. На много места вече се използват технологии за умно разпознаване, което кара турбините да се изключват автоматично, когато има обект в близост. 

Друг пример е въвеждането на т.нар. “черни перки”. Изследване на екип от Норвежкия институт за изследване на природата потвърждава, че монтирането на боядисани в черно перки на ветрогенераторите водидо спад на смъртността при птиците с 71,9%. Това дава ясен визуален сигнал на птиците, че във въздушното пространство има бариера. 

Фиг. 2 Вятърна турбина в парка „Смола“ (Smøla vindpark, Норвегия) с боядисано черно крило. Източник. 

И в България има такива действащи проекти за наблюдение и интервенция. Инициативата Интегрирана система за защита на птиците провежда целогодишен мониторинг в защитена зона “Калиакра”, на чиято територия се намират 114 турбини. За периода 2018-2024 г. намерените мъртви птици са общо 136, като установеният брой сблъсъци и съответно жертви намалява с въвеждането на система за ранно предупреждение.

Фиг. 2 Обобщени данни от годишните доклади на Система за ранно предупреждение за защита на птиците в ЗЗ “Калиакра” за периода 2018-2024 г., изготвени от проф. Павел Зехтинджиев и екип. Източник: Мария Трифонова

Опустошаващи ли са слънчевите панели?

Докато вятърните перки “опустошават” небето, то най-разпространеното опасение за фотоволтаиците е, че опустошават земята. Притесненията са сходни, а именно че инсталацията на фотоволтаици ще доведе до загуба на естествени местообитания, загуба на биоразнообразие и ерозия на почвата. 

Самите фотоволтаични конструкции не нарушават съществено земята, тъй като инсталацията им не е обвързана с наливане на бетон или друг вид фундамент. Но изчистването и подготовката на даден терен за изграждането на мащабни соларни инфраструктури, особено върху обработваема земеделска земя, пасища и най-вече върху досега недостъпни и неизползвани земи, може да окаже въздействие върху биоразнообразието, например заради фрагментация на екосистемата, премахване на растителност, разрушаване на почвения слой и други.

Въздействието на соларните паркове върху околната среда обаче пряко зависи от местоположението и вида на досегашната човешка дейност върху дадената територия. Изследвания показват, че докато инсталацията на фотоволтаици може да има негативен ефект, например в райони обитавани от застрашени видове, то в градска среда соларните съоръжения могат да имат положителни последици за биологичното разнообразие, например за завръщането на повече опрашители.

Тези екологични притеснения се адресират с подобряване и адаптиране на технологиите и дизайна, като например изграждането на агриволтаици, познати още като “еко-волтаици” – соларни съоръжения насочени към подобряване на условията за земеделие и животновъдство. 

Фиг. 3 Ековолтаичен подход – повдигнатите панели позволяват ползването на площта за пасище и осигуряват сянка, с което подпомагат охлаждането на почвата и осигуряват прохлада на пасящите животни. Източник: Vincent Delsuc

Друг важен акцент в посока природосъобразното развитие на слънчевата енергия е използването на фотоволтаици катоначин за рекултивация на вече неизползваеми индустриални терени като рудници, фабрики или депа за отпадъци. Този подход е особено подходящ за места със силно замърсяване, защото позволява рекултивация с много нисък риск за здравето на хората. Освен това такива места обичайно вече са оборудвани с нужната спомагателна инфраструктура – пътища и електропреносна мрежа. 

Колко са зелени водните електроцентрали?

По данни на Международната организация за хидроенергия, към 2024 г. хидроенергията остава най-големият източник на електроенергия от ВЕИ в света, като осигурява 14,3% от електроснабдяването и поддържа стабилността на електроенергийната мрежа в над 150 държави. 

Заради скрития въглероден отпечатък и екологичните последствия върху речните екосистеми има сериозни съмнения доколко водните електроцентрали (ВЕЦ) наистина са зелен и устойчив източник на енергия. 

Строежите на язовири, язовирни стени и други съоръжения фрагментират реките. Това блокира потока на вода и нарушава движението на седименти, хранителни вещества и животни. Колкото повече физически бариери има по течението на една река, толкова повече негативни ефекти се натрупват върху цялата речна система.

В Европа натискът на водноелектрическите централи върху речните екосистеми е особено голям, защото континентът има най-фрагментираната речна мрежа. През 2019 г. WWF – заедно с други организации за защита на речните екосистеми – извършва мащабно картографиране на водните електроцентрали и техните последици. По данни от доклада в Европа има 21,387 ВЕЦ, като 21% от тях се намират в защитени територии. 

Опозицията срещу водноелектрическите централи има малко допирни точки с тази срещу вятърната и слънчевата енергия. Дори кампаниите срещу ВЕЦ в повечето случаи призовават към енергия от вятър и слънце. И обратното: анти-ВЕИ наративите, които регулярно се завъртат срещу енергията от вятър и слънце, в повечето случаи не изразяват съмнения, свързвани природосъобразността на ВЕЦ-овете.

Има сериозна международна мобилизация на “пазителите на реките”, включително и на Балканите, които се застъпват за опазването на речните местообитания и се борят срещу по-нататъшно развитие на водноелектрически централи. 

Макар тези движения да са насочени към различен тип енергия, те показват нещо общо: че съпротивата срещу ВЕИ рядко е просто „за“ или „против“ технология, а отразява по-дълбоки конфликти около природата, земята и начина, по който се вземат решения.

“Зелена окупация”: къде се позиционират ВЕИ в сложните еко-социални отношения 

Освен резултат от съчетанието митове, опасения и дезинформация, анти-ВЕИ движенията могат да бъдат и реакция срещу изземване на ресурси, липса на глас и натрупани социални напрежения.

Зелената енергия като нова битка за земя и контрол

Провлака в Теуантепек в южно Мексико е районът с най-голяма концентрация на наземни вятърни паркове на планетата и като такъв е център за обследване на “съжителството” между местните хора и вятърната инфраструктура.

За местни босове, политици и земевладелци държавната политика на Мексико за ВЕИ превръща вятъра, а оттам и земята, в ценен ресурс, стабилен доход и политическо преимущество. 

За фермерите обаче този преход поставя под въпрос препитанието им, без да имат особено възможности да се противопоставят. Или са принуждавани да изразят публично одобрение, като тази принуда възпроизвежда както стари, така и нови форми на насилие и натиск.

Процесите в Теуантепек изваждат на показ конфликти свързани справата и достъпа до земя на коренното население. Някои местни общности отъждествяват инвестициите и развитието на вятърни паркове снова колонизация или т.нар. грийнграбинг на земите, за които са се борили с поколения. 

Какво е Грийнграбинг? 
Грийграбинг е термин за зелено присвояване на земя и е игра на думи, аналогична на грийнуошинг. Част е от широкия дебат за насилственото присвояване на земя, включително и чрез обществен натиск, политическа или икономическа принуда. 
При грийнграбинга отнемането на достъп и право до земя на местни общности и коренно население от страна на компании се аргументира със “зелени” съображения и решения като екологично земеделие, производство на зелена енергия или еко туризъм. Тези проекти не са задължително по-екологични, но използват “зеленото” като параван, за печалба.

Как историческите травми оформят съпротивата?

Ако ви се струва, че Мексико е твърде далеч от българската действителност, то нека обърнем поглед към Гърция, която често се дава за пример за добри практики в развитието на ВЕИ. 

Изследване от района на Тесалия и на остров Хиос показва, че жителите на двата региона виждат в мащабните ВЕИ инициативи повторение на нашествията и окупацията по време на Османската империя и Втората световна война. По-възрастните жители преживяват инвестициите на немски фирми във ВЕИ, като завръщане на Германия, за да се възползва от ресурсите им. В този случай земеделската съпротива към ВЕИ се подхранва от колективни спомени за историческа несправедливост.

Историите от Мексико и Гърция обаче не са единични случаи. В цяла Европа анти-ВЕИ активизмът се засилва. В политически план този процес е част от по-широка промяна в настроенията за разграничение от Европейския зелен пакт.

За какво се борят българските анти-ВЕИ протести?

Тази тенденция може да се проследи и у нас, където през последните години рязко зачестяват случаите на местни инициативи срещу вятърни и соларни проекти. 

Ветрино: от локален протест до национален символ

Протестите добили най-голяма публичност на национално ниво са тези във Ветрино от 2022 г. срещу изграждането на проекта “Добротич уинд”. След продължителни протести, през лятото на 2022 г. община Ветрино налага пълен мораториум – временна забрана – върху изграждането на ветрогенератори. Това решение постави родното анти-ВЕИ движение на европейската карта, защото Ветрино се оказа първата община в Европа, обявила се срещу ВЕИ. 

През следващата година съдът обяви решението за мораториум за нищожно и изграждането на “Добротич уинд”, макар и в по-малък от първоначално предвидения мащаб, е вече в ход, но опозицията не стихва. 

От здравни страхове към политически наративи

В началото, протестите се заявяват срещу ветрогенераторите заради неблагоприятнитепоследици за здравето на хората, живеещи в близост. Тезите на протеста обаче се променят от твърдения, че нискочестотния шум причинява болести към аргументи срещу Европейския зелен пакт, които са част от по-голям анти-европейски наратив. 

Говорителите на протеста са местни, които не крият свързаността си с Исторически парк и сдружение “Човек, природа и живот” – и двете организации са много ясно партийно обвързани. Днес трибуна на анти-ВЕИ идеите в региона е мрежа от онлайн платформи и профили в социалните мрежи с много широк обхват както на местно ниво, така и на национално ниво и с продължаваща партийна обвързаност. 

Разрастване на съпротивата: къде и срещу какво се протестира

След прецедента Ветрино и в много други населени места из страната се мобилизират подобни протестни движения. Картата (Фиг. 4) показва в кои населени места са се организирали протести, подписки и/или местни инициативи против изграждането на съоръжения за ВЕИ от 2022 г. насам. Най-много са тези в Добруджа, където се концентрира недоволството срещу вятърната енергия, а в югозападна България повече се протестира срещу фотоволтаици. 

Фиг. 4 Карта с населените места, в които е имало протести срещу ВЕИ в периода 2022-2026 г., номерацията не отговаря на хронологията на протестите.

Общи модели: инвеститори, лозунги и местни коалиции

Между отделните мобилизации има много прилики, но има и някои различия. Основната разлика е степента на партийна обвързаност на участниците в различните протести, както и местния политически контекст. 

Общото между тези мобилизации е, че става въпрос за проекти на чужди инвеститори. Другите ярки прилики се откриват в лозунгите и начина на организация. 

По плакатите на протестиращите се чете: “Не на соларните пустини!”, “Земята иска да диша”, “Добруджа е наш дом, не я подарявайте”, “Не на турбините в плодородни земи”, “Перките убиват”, “Не засаждайте плодородна земя с панели”. 

В много от местата протестите са подкрепени от местни сдружения, например протестите срещу ветрогенератори в Шумен от зимата на 2025 г. са подкрепени от сдружението “Чиста природа”, а тези от тази година в Сухиндол срещу фотоволтаична централа – от “Ти решаваш Сухиндол”. 

Фиг. 5 Илюстрация към статия в сайта “Красиво ветрино”, една от водещите местни платформи, която през последните години е двигател на информационния поток от анти-ВЕИ новини. Източник: Красиво Ветрино

В редица населени места – редом до такива местни еко-сдружения, се формират и граждански инициативи, които придвижват исканията на протеста към местното управление. В някои протести активно участие взимат регионални пчеларски сдружения или ловно-рибарски дружинки. 

Анти-ВЕИ протестите в България не са еднозначно „за“ или „против“ зелената енергия, а и важен сигнал за дълбок дефицит на доверие в начина, по който се планира преходът.

Кой и как използва тези конфликти?

Безспорно най-бързият начин едно местно движение срещу ВЕИ да добие видимост и национална публичност е, когато получи партийна подкрепа. Вече е редовна практика, не само в България, местни партийни структури и известни политически фигури категорично да се заявяват на страната на протестиращите и да използват влиянието си, за да усилят исканията на протеста или за да разпространяват още дезинформация. 

Това са все партии и политически актьори, които се припознават с крайно-десни, консервативни идеи и се позиционират като опонент на “зелената диктатура”. Ето защо сме склонни да възприемаме опозицията срещу ВЕИ най-вече като резултат и инструмент на крайно-дясна популистката реторика. 

5 извода за ролята на популизма в анти-ВЕИ протестите
Изследване в Германия (2025) върху 7 случая на анти-ВЕИ протести показва:
– Местните съпротиви рядко са просто резултат от популизъм – те по-често изразяват притеснения за управление, справедливост и разпределение на ресурси
– Популистките наративи се зараждат локално и отразяват разочарование от непрозрачни решения
– Селските райони реагират по-силно заради връзката със земята и общността
– Политически актьори „прихващат“ тези движения и ги използват за собствен дневен ред
– Това задълбочава разделението между градски и селски общности

Тези наблюдения звучат изненадващо познато и в българския контекст. 

Между прехода и недоверието: какво липсва?

Бумът на местни съпротиви срещу ВЕИ е следващият етап на развитие на недоверието, че зеленият преход ще бъде истински икономически справедлив. 

Анти-ВЕИ движенията са симптом за огромна празнина в комуникацията относно планирането и изграждането на ВЕИ централи. Това създава информационен вакуум, който усилва вече съществуващите разочарования сред местните. Това е плодородна почва за намесата на политически и икономически интереси. Изследователите на тези анти-ВЕИ феномени призовават към сериозно отношение към тези опасения. Прозрачното планиране и прякото участие на местните общности е от ключово значение за укрепването на общественото доверие във възобновяема енергия и дългосрочната устойчивост на ВЕИ проектите.

Заглавна снимка: Парк за вятърна и слънчева енергия във Виетнам/ Източник: Quang Nguyen Vinh

В публикацията са използвани материали от: