През последните две години регулираната цена на електроенергията за домакинствата в България се повиши с около 16,7%, докато цената на топлинната енергия остана почти без промяна. Разходите за парно обаче могат да нараснат заради по-високите такси за дялово разпределение и подмяната на измервателните уреди. Покривните фотоволтаици, слънчевите колектори и енергийните общности предлагат възможности за по-малка зависимост от енергийните цени, но за част от решенията са необходими и законодателни промени.
На 1 юли 2026 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди новите цени на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители. Но крайната сметка, която плащат домакинствата, зависи не само от цената на енергията. При централното отопление например към нея се добавят разходите за дялово разпределение, а през следващите месеци много потребители ще трябва да подменят и измервателните си уреди. Затова си струва да погледнем какво всъщност и в каква посока се промени през последните две години.
С колко поскъпна токът за домакинствата от 2024 до 2026 г.?
През последните две години КЕВР увеличи регулираните цени на електроенергията четири пъти и това е един от изпитаните методи за поддържане на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Централата се подпомага чрез регулирания пазар на електроенергия в България по механизъм, при който част от произведения ток се изкупува по административно определени условия, вместо тя да разчита изцяло на свободния пазар.
| Дата | Ръст |
| 1 юли 2024 г. | +1,77% |
| 1 януари 2025 г. | +8,42% |
| 1 юли 2025 г. | +2,58% |
| 1 юли 2026 г. | +2,99% |
Натрупано за периода това означава увеличение от приблизително 16,7%. То не се дължи на една конкретна причина. При определянето на регулираните цени КЕВР отчита редица фактори, сред които разходите за производство и доставка на електроенергия, цените на електроенергията за регулирания пазар, разходите за електропреносната и електроразпределителните мрежи, както и механизмите за гарантиране на сигурността на електроенергийната система. Част от тези механизми подпомагат поддържането на конвенционални мощности в страната, включително стари и замърсяващи въглищни централи, което според редица експерти и природозащитни организации забавя прехода към по-чиста и демократично устроена енергийна система.
Как се промени цената на парното през последните две години?
За разлика от тока, при отоплението няма трайна тенденция на поскъпване.
| Дата | Промяна |
| 1 юли 2024 г. | −8,47% |
| 1 юли 2025 г. | +4,54% |
| 1 юли 2026 г. | +4,58% |
След значителното намаление през 2024 г. последваха две по-малки увеличения, които практически върнаха цените до нивото отпреди две години. Това означава, че ако сравним средните цени през юли 2024 г. и юли 2026 г., разликата е почти незабележима.
От какво се определя сметката за парно?
Много потребители приемат, че ако цената на парното почти не се е променила, разходите им ще останат същите. На практика това невинаги е така. Освен за самата топлинна енергия домакинствата плащат и за услугата дялово разпределение – отчет на уредите, изготвяне на изравнителните сметки и разпределяне на потреблението между отделните имоти.
През 2026 г. редица фирми за топлинно счетоводство увеличиха цените си. За клиентите на „Топлофикация София“ някои услуги поскъпват с между 30 и 40%, а при останалите дружества увеличенията са между 15 и 30%. Важно е да се отбележи, че тези такси представляват сравнително малка част от общата сметка за отопление, но те също влияят върху разходите на домакинствата.
Колко ще струва подмяната на уредите за парно и топла вода?
До 1 януари 2027 г. всички средства за дялово разпределение, които не позволяват дистанционно отчитане, трябва да бъдат подменени или преустроени в съответствие със Закона за енергетиката и европейските изисквания за енергийна ефективност. Макар новите уреди да улесняват отчитането и да позволяват по-често предоставяне на информация за потреблението, подмяната им ще натовари допълнително семейния бюджет.
Размерът на разхода зависи от броя и вида на уредите в жилището. Ако приемем, че в типичен тристаен апартамент има пет радиатора, оборудвани с индивидуални топлинни разпределители, и един водомер за топла вода, подмяната им с нови уреди с дистанционно отчитане би струвала ориентировъчно между 215 и 255 евро. При по-големи жилища с повече отоплителни тела или повече от един водомер разходът може да бъде и по-висок.
| Уред | Брой | Ориентировъчна цена1 |
| Топлинни разпределители | 5 | 140 – 170 € |
| Водомер за топла вода | 1 | 75 – 85 € |
| Общо | 215 – 255 € |
Колко ток харчи електрическият бойлер?
Докато цените на електроенергията се променят постепенно, всеки може да опита да намали сметката си чрез по-ниско потребление. Един от най-големите консуматори на електроенергия в много домакинства, които не са клиенти на топлофикация, е електрическият бойлер. Подгряването на битова гореща вода обикновено представлява между 15 и 25% от годишното потребление на електроенергия.
Бойлер с мощност 2 – 3 kW, който работи средно около два часа дневно, може да изразходва приблизително 120 – 180 kWh месечно, което се равнява на ориентировъчен разход от 16 до 24 евро при действащите цени в страната.
Как можем да намалим енергийните си разходи?
Въпреки че решенията на КЕВР и международните цени на изкопаемия газ са извън контрола на домакинствата, има начини хората да ограничат зависимостта си от тях.
Слънчева електроенергия
Покривните фотоволтаици позволяват част от необходимата електроенергия да бъде произведена на място, а все по-популярни стават и малките балконски системи за многофамилните жилищни сгради.
Слънчева топла вода
Соларните термални колектори използват слънчевата енергия директно за загряване на вода. През лятото те могат почти изцяло да покрият нуждите на едно домакинство от битова гореща вода и значително да намалят разходите за електричество.
Включване в енергийна общност
Освен чрез индивидуални инвестиции, домакинствата могат да намалят зависимостта си от цените на електроенергията и като се включат в енергийна общност. Това е сдружение на граждани, общини, микро- и малки предприятия или други организации, които заедно изграждат и управляват съоръжения за производство на възобновяема енергия.
В България вече действат четири енергийни общности, които показват, че моделът е приложим и у нас. Засега обаче законодателството не позволява произведената от тях електроенергия да се споделя между членовете на общността по начина, по който това се случва в редица други европейски държави. Това значително ограничава ползите за участниците и забавя развитието на този модел на производство и потребление.
Въпреки това създаването на нови енергийни общности има смисъл. Те могат да обединят гражданите, общините и местния бизнес около общи инвестиции във възобновяема енергия, да натрупат практически опит и да покажат, че съществува реален обществен интерес към този модел. Колкото повече успешни примери има, толкова по-силни ще бъдат аргументите за промени в законодателството, които да позволят споделянето на произведената електроенергия и по-справедливото разпределение на ползите в общността.
Какво следва?
През последните две години цената на електроенергията за домакинствата се повиши осезаемо, докато цената на топлинната енергия остана почти без промяна. В същото време обаче потребителите на централно отопление са изправени пред други разходи – по-високи такси за дялово разпределение и предстояща подмяна на измервателните уреди.
Това показва, че енергийните разходи на едно домакинство не зависят само от решенията на регулатора. Инвестициите в енергийна ефективност и собствено производство на възобновяема енергия са сред най-сигурните начини за намаляване на зависимостта от променящите се цени на пазара. За да бъдат тези решения достъпни за повече хора обаче, е необходима и по-благоприятна нормативна среда. Въпреки че европейското законодателство признава правото на гражданите да произвеждат, потребяват, съхраняват, споделят и продават електроенергия от възобновяеми източници, в България тези възможности все още са ограничени.
Домакинствата например практически не могат да отдават излишната електроенергия от малките си фотоволтаични системи към мрежата при ясни и достъпни условия или да я предоставят в полза на енергийно бедни домакинства. Членовете на енергийни общности пък не могат да споделят тока от централата, в която са инвестирали заедно. Макар че страната ни вече транспонира част от изискванията на европейските директиви, редица ключови механизми все още липсват или не работят ефективно. Затова наред с инвестициите в чиста енергия е необходимо и законодателството да създаде реални условия гражданите да участват активно в енергийния преход.
- Посочените суми са ориентировъчни и са изчислени на база публично обявени цени. Реалният разход може да се различава в зависимост от фирмата за дялово разпределение, вида на уредите и цената на монтажа. ︎
