Пушещи комини на въглищни централи

Коментар на Апостол Дянков, ръководител на програма Климат и енергия във WWF България

Тази седмица беше важна за енергийния преход в България. Съдът на Европейския съюз, сезиран от екологичните организации „Грийнпийс-България“ и За Земята, постанови, че България нарушава европейското екологично законодателство, позволявайки най-голямата държавна топлоцентрала – ТЕЦ „Марица изток 2“, да изхвърля емисии на серен диоксид (SO2) значително над нормите. Съдебното решение е от изключително значение за здравето на българите, тъй като, според изчисленията на “Грийнпийс – България“, емисиите от въглищните централи в страната са довели до 3 160 допълнителни смъртни случая от замърсяване на въздуха в периода 2016-2020 г., а само разходите на здравната система възлизат на 11,8 млрд. евро за същия период.

В същото време, емисиите на въглероден диоксид (CO2) от въглищните централи, способстващи за промяната на климата, не само растат (за България те са нараснали с 23% през 2022 г. – най-високото процентно повишение в ЕС), но и се замитат под килима. Безпрецедентно разследване на българските органи и Европейската прокуратура сочи към мащабни измами с отчитането на въглеродни емисии в централите, свързани с Христо Ковачки. Според анализ на За Земята, измамата е в размер на най-малко 2 млн. тона CO2 и на стойност надвишаваща 74 млн. евро. Тя се е случвала с години пред погледа на контролните органи.

Днес се питаме: Какво точно се случва с реформата за декарбонизация и поетапен изход от въглищната енергетика? Втори месец така наречената „Реформа 40%“ (намаляване на CO2 емисиите от въглищни централи с 40%, съгласувано с Европейския съюз в Плана за възстановяване и устойчивост – ПВУ) продължава да бъде „на трупчета“, без да се случват преговори с Европейската комисия. Очаква се официално искане за преговори от България да бъде подадено всеки момент. Докато това не се случи и преговорите не доведат до резултат (който вероятно няма да бъде в полза на най-мръсните въглищни централи), реформата остава в сила, и България е длъжна да съкрати въглищните се емисии.

Междувременно, правителството все още не е финализирало и подало териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил (България остава единствената държава в ЕС без приети планове). Не е изготвена и Национална пътна карта за декарбонизация на българската икономика, също приета като реформа в рамките на ПВУ. Забавянето на тези планове и реформи вече струва на въглищните ни райони 100 милиона евро пропуснато финансиране от Фонда за справедлив преход, а ако то продължи може да бъдат загубени още 800 милиона евро европейски средства в рамките на тази година.

Тези средства са единствената реална надежда за преход и развитие на най-нуждаещите се въглищни градове на България, където няма други значими инвестиции. Те биха позволили преквалификация на работниците, създаване на нов малък и среден бизнес и подпомагане на отстраняването на екологичните щети от десетилетия мръсно производство на енергия от въглища. Аргументът, че приходи и печалби от продължаването на работата на самите централи ще компенсират подобни възможности са илюзорни.

Бъдещето на централите дори през настоящото десетилетие е далеч от сигурно, а България няма да продължи да печели от износ въглищен ток. Към март 2023 г. производството на електроенергия от лигнитни въглища в България вече не може дори да покрива разходите си. Например производствените разходи на държавната „Марица изток 2“ в момента надвишават с близо 30% средната пазарна цена, на която централата може да пласира електричеството си.

В съседна Гърция и Румъния се изграждат огромни мощности за производство и съхранение на възобновяема енергия. В България също се наблюдава бързо развитие – според Електроенергийният системен оператор (EСО), през 2022 г. са били присъединени 400 мегавата соларни мощности, а за 2023 г. се очакват нови 700 мегавата.

Хазартът, който политиците и институциите играят със съдбите на хората от въглищните региони и с тези, засегнати от отровния въздух и климатичната криза (а те често са едни и същи) е неморален и недопустим. Въглищният исполин е върху глинени крака и ако не го заменим с работещи алтернативи, ще се стовари върху всички нас.