На 31 юли 2024 година Коалиция за климата – България, със съорганизатори “БлуЛинк”, “Климатека” и “Горичка” проведе  сателитно събитие в рамките на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), озаглавено „Защо е важно научните съвети за климата да функционират по най-високите научни стандарти на IPCC?“. Основната  цел на събитието беше да насърчи създаването в България на силен и независим консултативен орган за климата по примера на вече действащи съвети в Европа и по света, като се представят различните подходи за сформирането и дейността на такива съвети.

Събитието откриха Апостол Дянков, началник отдел “Координация на климатични политики” в Министерството на околната среда и водите /вдясно на снимката/ и Павел Антонов, PhD, Управляващ редактор на"БлуЛинк". Във встъпителната си презентация Пламен Пеев, PhD, старши експерт по климатични политики във Фондация „БлуЛинк“, представи  различните подходи за формиране на консултативни органи за политиките за климата, основните им функции и роля и извлечените по уки от тяхната дейност. Той представи препоръки от проведен институционален и правен анализ на българското и европейско климатично право, както и заключенията на доклад "Консултативни органи за политиките в областта на климата – фактори за успех и извлечени поуки“. изготвен от Матилда Милианд, изследовател по политически науки в Стокхолмския университет и Карин Бекстранд, професор по социални науки за околната среда в Департамента по политически науки в Стокхолмския университет.

Пеев посочи, че Милианд и Бекстранд са идентифицирали в доклада си четири основни категории консултативни съвети по климата. Научните съвети по климатични политики са консултативни органи, които се състоят от независими учени с опит в природните, социалните науки, както и в интердисциплинарната област на науката за климата. По този начин се утвърждават независимостта, научната тежест и почтеността на съвета. Подобни съвети съществуват в Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Форумите на заинтересованите страни са друга категория съвети с основна цел да предоставят платформа за дискусии и на участници, които не са част от изпълнителната власт, като се предостави възможност за участие на гражданското общество, частния сектор, научните среди и местните власти. Такива съвети са учредени в Хърватия, Чехия, Исландия, Мексико, Австралия.

Междуведомствените форуми за климатични политики със заинтересованите страни са част от правителството или са свързани с него и следователно нямат напълно независима или самостоятелна консултативна/мониторингова функция. Често тези органи функционират като форуми за климатични политики със заинтересовани страни, но с участието на правителствени служители от широк кръг министерства и агенции. Подобни съвети функционират в Австрия, Литва, Малта, Норвегия, Испания, Южна Африка и Индия. Вътрешни научно-консултативни органи изпълняват някои от задачите на консултативен орган по въпросите на климата, но имат различен институционален дизайн – част са от правителствени институции и са в структурата на държавните агенции, като подобен орган действа в Нидерландия.

Пеев /вдясно на снимката/ насочи вниманието на участниците и върху основните функции, които тези съвети могат да изпълняват независимо от съставаи правомощията им. Те могат предоставят доказателства и да информират правителството за начините за постигане на целите в областта на климата. Те оценяват и следят напредъка в изпълнението на целите в областта на климата, да изискват отчетност от правителствата, както и предоставят независими научни насоки и препоръки. Не на последно място, тези съвети улесняват обществения дебат със заинтересованите страни, за да увеличават обществената подкрепа на целите в областта на климата.

Ола Алтеро, ръководител на Секретариата на Климатичния съвет за политики в Швеция, представи опита на съвета като независим, интердисциплинарен експертен орган, натоварен със задачата да оцени доколко цялостната политика на правителството е в съответствие с целите за климата, определени от парламента и правителството, както и да насърчи обществения дебат относно климатичните политики. Той запозна накратко участниците с дейността, структурата, задачите и целите на съвета, както и на Международната мрежа на съветите по климата. Алтеро посочи, че в състава на съвета влизат основно учени, които да подпомогнат икономическия и социален преход към нисковъглеродна икономика и само един специалист по климатология, като за тези специализирани знания и изследвания те разчитат основно на докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата. Алтеро подчерта, че според него, може би най-важният резултат от работата на съвета е да предостави информация, която е достъпна, разбираема и основана на факти и която е възприета като достоверна от всички.

Апостол Дянков – представител на МОСВ, заяви, че трябва много внимателно да се реагира и определя, както състава и мандата на съветите за климата, така и темите, които ще бъдат обсъждани в тях. Министерство на околната среда и водите, като натоварено с политиките, насочва темите към конкретни документи като Национална Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, както и Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България. Апостол Дянков насочи и вниманието към добрите практики, като тази на Столична община и  Научният й съвет за климата и климатичните изменения.

Проф. д-р Нина Николова – ръководител на магистърска програма “Изменения на климата”, СУ даде пример с добрите практики, които могат да бъдат в основата на бъдещо развитие и посочи, че научните съвети за климата трябва да включват изследователи, които трябва да са достигнали високо научно признание в България и международната научна общност. Проф. Николова посочи, че при конструирането на съвет само от научните среди, то те трябва да включват изследователи от различни области, тъй като изследванията на климата са интердисциплинарни. При вариант, който такъв съвет включва различни заинтересовани страни, то представителите на научните среди би трябвало да бъдат основно климатолози, тъй като това е много специфичен сектор.


Проф. Марияна Николова – Национален институт по геофизика, геодезия и география, БАН /изправена на снимката/ заяви, че Научния съвет трябва да съответства на докумените, които трябва да се изпълняват. Нуждата от експертизата на специалисти, които допълват дейността на климатолозите е от изключително значение за правилната работа на такъв съвет. Идентифицирането на риска от климатичните промени и каква е уязвимостта на общините са начална точка къде има нужда от адаптиране, смекчаване и природно базирани решения. Основен въпрос е дали трябва да бъде започнато от общините или природните региони. Въпреки че няма голяма разлика от процесите, които протичат, то климата на България е изключително комплексен.

Анна Ангелова – старши експерт “Климат и енергия”, представи опита на Столична община със създаването на Научния съвет за климата и климатичните изменения, както и каквимерки са предприети към днешна дата. Информирането вземане на решение е от съществено значение за ефективността на политиките, а високите научни стандарти осигуряват решенията да се основават на изчерпателен и надежден научен анализ. Според представителя на Столична община, този подход е критичен за разработването на ефективни стратегии и политики, които са не само научно обосновани, но и способни да отговорят на дългосрочните рискове и възможности, свързани с климатичните промени. Сътрудничеството между научната общност и институциите е от ключово значение за успешната адаптация към климатичните промени. Конкретен резултат от работата на съвета е представянето и обсъждането на план за адаптация към климатичните промени на район „Люлин“ на основата на цифров двойник и природно базирани решения.

Проф. Георги Рачев от Катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” (изправен в центъра на снимката) подкрепи тезата, че изследването на климата е интердисциплинарно в днешно време. Според него днешните политически решения след няколко години ще бъдат осъществени като икономически факт и ще засегнат целия свят. Границите не лимитират климата и всяко едно решение е комплексно, а участието на експертите е от ключово значение.

Пламен Пеев закри срещата с оптимизъм, че такива срещи дават надежда за стъпки в правилната посока. Разширяването на мрежата от експерти и взаимовръзката между научната общност и организациите и коалициите, които застават плътно зад научното начало, като БлуЛинк, Коалиция за климата, Горичка и Климатека, са в основата на успешното постигане на общата цел.