Вчера Европейската комисия представи рамката на „Зелената сделка“. Основна цел на стотици милиони хора в Европа даваща посока на развитието на европейската икономика и политики през идното десетилетие. Сделка или пакт, както е по правилно да се нарича, за която българските управляващи отказват да повярват, че е шанс за България.

Шанс преди всичко за промяна на очевидното – страната ни да е на последно място в почти всички негативни тенденции и статистики: икономически, политически, финансови, дипломатически, корупционни, медийни, иновационни и мн. други. Шанс, който България може никога повече да не получи, а именно да не повтаряме грешките на редица други държави и да направим голям скок. Овчарски скок. Да успеем да се откъснем от икономическите, енергийните и политически зависимости. Шанс, който наистина може да превърне страната в привлекателно място за всички млади хора в България невярващи, че имат бъдеще тук, но също и за мнозина, които може реално да се завърнат. Шанс, България да стане конкурентоспособна и да привлича най-добрите специалисти от всички нации по света. Шанс, най-накрая да се превърнем в страна за пример и подражание, а не за осмиване и посочване с пръст. Шанс, да се чувстваме истински горди с това което имаме, а не да слушаме измислени популистки изказвания на псевдо патриоти по измислени медии.

А България със сигурност има две неща: Красиви, умни и способни хора, и уникална природа. За хората всички имаме достатъчно лични контакти и примери, но за природата пишем този текст. За това, че колкото и да слушате платените скептици и измислени говорители да ни обясняват, че природата в България и по света си е добре, без природата не може да има икономика, просперитет, сигурност домашен уют и накрая щастие. Щастие, за което всички бленуваме и чакаме от десетилетия реално отсъстващи истински реформи. Реформи, които опазват и развиват природата. Реформи в образованието, в науката, в здравеопазването, съдебната система и в ценностната система на хората. На всички нас.

Да, има глобална криза и тя не е само климатична. Тя е криза на доверието, криза със загубата биоразнообразие, криза с използването на природните ресурси. А те повечето от тях са изчерпаеми. Криза от това, че мнозинството от нас не разбират, че трябва да оставим на децата си поне същото, което и ние сме имали. Криза, да умеем да посочим правилните проблеми, за да приложим правилните решения.

Тепърва ще слушаме и обсъждаме много, какво представлява “Зелената сделка”, Зеленият пакт. Може да видите какво казва Politico The European Green Deal explained по темата, или просто разгледайте Презентацията на ЕК – Presentation_de_la_communication.
Накратко – това е бъдещето на децата, за което трябва да се погрижим днес. Да днес, не утре, не догодина. Днес. От нас зависи!
Зависи, какво изискваме, как го изискваме, към кого го изискваме. Изискване към всички нас да се вслушаме в разума и доказателствата на науката.

Точно това ни казва и основния доклад на Европейската Агенция по околна среда. Шестият по ред, който потвърждава всичко казано и неизказано.
Един от многото доклади през последните години, потвърждаващи необходимостта от бързи и реални действия, и политически, и икономически. И затова е криза.
Криза породена от бездействието. Криза породена от смисъла на това човекът да е господстващ вид на тази планета. И криза на осъзнаването, че ние сме част от природата и екосистемите, а не сме отделна част на тази планета.
Дано повече хора да се замислят и повярват, че фундаментална промяна е необходима, а и в някаква степен неизбежна. Каменната ера не е свършила, защото камъните са свършили. Така е и със Зеленият пакт. Трябва да повярваме, че можем да се променим и да го направим.