Според новия доклад на Germanwatch, България е класирана сред десетте държави, най-силно засегнати от екстремни метеорологични явления през 2022 г. Индексът на климатичния риск (CRI) за 2025 г. подчертава нарастващата честота и тежест на свързаните с климата бедствия, които оказват сериозно въздействие върху човешкия живот и икономиката.

През 2022 г. България преживя серия от екстремни метеорологични събития, включително силни бури, проливни дъждове и разрушителни наводнения, които причиниха значителни щети на инфраструктурата, домовете и земеделските земи. Икономическите загуби са значителни, а много местни общности бяха сериозно засегнати. Все повече се вижда спешната необходимост от засилена устойчивост на климата и мерки за адаптация, които правителството и институциите трябва да приложат. България беше връхлетена от силни бури и обилни валежи, водещи до широко разпространени наводнения и значителни икономически загуби. Страната има 0.5 смъртни случая и 200 засегнати на 100,000 жители. Икономически загуби, възлизащи на 0.3% от БВП, се равняват на 258,3 милиона евро за годината. 

Другите 9 най-засегнати държави

Докладът посочва десетте най-засегнати от екстремни метеорологични явления в периода 1993-2022 г., като отразява жертвите и засегнати на 100,000 жители и дял от икономиката поради климатичните промени.

Пакистан претърпя катастрофални наводнения, които засегнаха милиони хора и причиниха огромни икономически загуби. През 2022 г. страната регистрира 4.5 смъртни случая и 1500 засегнати на 100,000 жители. Общият брой на жертвите е 15,000, а икономическите загуби, възлизащи на 1.8% от БВП се равняват на 6.4 милиарда евро.

Белиз претърпя урагани и бури, които доведоха до сериозни щети и икономически предизвикателства. През 2022 г. Белиз на 100 000 жители има по 2.0 смъртни случая и 1000 засегнати като общия брой на жертвите е 500. Икономическите загуби възлизат на 2.5% от БВП или 67 милиона евро.

Италия през 2022 преживя екстремни суши и наводнения, които бяха причина за над 7200 жертви. Статиската показва, че заради климатичните явление страната претърпява 1.5 смъртни случая и 900 засегнати на 100,000 жители. Загубите за икономиката са над 7.85 милиарда евро, което се равнява на 0,4% от БВП.

Гърция, като България, се срещна с тежки суши и горски пожари, което доведе до значителни щети и икономически въздействия. През 2022 г. Гърция преживя 1.2 смъртни случая и 800 засегнати на 100,000 жители, жертвите са над 1000 за годината. Икономически загуби, възлизащи на 0.8%  се равняват на 1.66 милиардa евро.

Испания през 2022 претърпя екстремни горещи вълни и горски пожари, довели до 4500 жертви. За годината са изчислени 1.0 смъртни случая и 700 засегнати на 100,000 жители. Икономически загуби са 0.3% от БВП и възлизат на 4.12 милиарда евро.

Пуерто Рико се бореше с урагани и бури, причинили обширни щети и икономически загуби. На 100,000 жители има 0.9 смъртни случая и 600 засегнати, довело до над 300 жертви в малката страна. Загубите за икономиката възлизат на  възлизащи на 1.7% от БВП. Общият брой на жертвите беше 300, а нетните загуби – 1,67 милиарда евро.

САЩ преживяха екстремни метеорологични събития, включително урагани, горски пожари и наводнения през 2022 г. Пострадалите от климатични промени са 21 000 жители на САЩ, което е 0.8 смъртни случая  и 500 засегнати на всеки 100,000 жители. Икономически загуби, възлизащи на 0.2% от БВП са за повече от 49,4 милиарда евро.

Нигерия претърпя през 2022 сериозни наводнения и бури, довели до широко разпространени щети и икономически предизвикателства. Над 12 000 са пострадалите пряко от климатичните промени, без в това число да са включени климатичните бежанци. Това се равнява на 0.7 смъртни случая и 400 засегнати на 100,000 жители. Загубите за развиващата се икономика възлизат на 2.7 милиарда евро, което е 0.6% от БВП.

Португалия страда от екстремни горещи вълни и горски пожари, водещи до значителни икономически загуби. През 2022 г. Португалия имаше 0.6 смъртни случая на 100,000 жители, 300 засегнати на 100,000 души и икономически загуби, възлизащи на 0.4% от БВП. Общият брой на жертвите беше 500, а нетните загуби – 1,03 милиарда евро.

Глобален контекст

Докладът представя цялостен анализ на страните, които са най-засегнати от екстремни метеорологични явления в периода 1993-2022 г. През последните три десетилетия в световен мащаб са регистрирани повече от 9 400 екстремни метеорологични събития, които са довели до смъртта на почти 800 000 души и до икономически загуби в размер на приблизително 4,2 трилиона евро. Първите 10 най-засегнати държави през този период са Доминика, Китай, Хондурас, Хаити, Филипини, Пакистан, Виетнам, Бангладеш, Тайланд и Непал.


Основни причини за изменението на климата

Изменението на климата се дължи главно на човешките дейности, които увеличават концентрацията на парникови газове в атмосферата като изгарянето на въглища, нефт и природен газ за производство на енергия и транспорт, обезлесяването на горите,  индустриализирането на селското стопанство, промишлените процеси, както и управлението на отпадъци.

Защо европейските държави се нареждат до развиващите се страни

До голяма степен засегнатите са развиващи се страни през периода на последните 30 години. Заради динамичните климатични промени, тенденция вече се обръща и включва все повече развити, които биват засегнати от климатичните промени. Това допълнително подчертава нарастващата цена на бездействието по отношение на изменението на климата и значението на глобалните усилия за справяне с последиците от него.

Някои европейски държави са географски податливи на екстремни метеорологични явления като горещини, наводнения и бури, а голямата гъстота на населението в градските райони засилва въздействието на екстремните метеорологични явления.  В същото време, развитите държави разполагат с обширна инфраструктура и икономически дейности, които могат да бъдат сериозно засегнати от свързаните с климата бедствия.

Въпреки че европейските държави са водещи в политиките за климата и въвеждането на възобновяеми енергийни източници, преходът е в ход и те все още са изправени пред предизвикателства, свързани с минали емисии и настоящи въздействия върху климата.

Въздействие върху България

Изменението на климата оказва значително въздействие върху България, засягайки различни сектори и всеки аспект от нашия живот. Селскостопанският сектор на България е силно уязвим от изменението на климата. Екстремни метеорологични явления като суши, наводнения и горещини вече видимо вредят на реколтите и намаляват добивите. В същото време, промените в режима на валежите и повишените температури водят до недостиг на вода и засягат качеството на водата. Това се отразява както на снабдяването с питейна вода, така и на напояването в селското стопанство, което засегна множество населени места в България през лятото на 2024 година. 

Климатичните промени, според изследванията, могат да променят екосистемите и местообитанията, което се отразява на биологичното разнообразие. Горите са изправени пред повишен риск от горски пожари и нашествия на вредители. Горските пожари през 2024 са поредното доказателство за тази тенденция и още по-ясен знак за нуждата от вземане на сериозни мерки за промените в климата, които засягат все повече страната ни.

В същото време, климатичните промени водят след себе си и множество здравословни проблеми след себе си, които все повече засягат и България. Екстремните горещини водят до заболявания и влошават съществуващите такива. Те могат да причинят топлинно изтощение, дехидратация и топлинен удар. Освен това, високите температури могат да влошат сърдечно-съдовите и респираторните заболявания, както и да повлияят негативно на психичното здраве. Наводненията могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, като разпространение на диария, холера, коремен тиф, лептоспироза, малария и треска Денга, както и до наранявания, хипотермия и психични разстройства.

В същото време, наводненията и екстремните метеорологични явления причиняват сериозни щети на инфраструктурата, като пътища, мостове и сгради, което води до значителни икономически загуби.

Значение на индекса на климатичния риск

Индексът на климатичния риск служи като важен инструмент за създателите на политики и заинтересованите страни, предоставяйки ценни данни за контекстуализиране на международните дебати за политиката в областта на климата. Благодарение на него не само се подчертава необходимостта от по-силни стратегии за устойчивост на климата, но и се създават политики за смекчаване и адаптиране към климата, за да се защитят уязвимите общности и икономики от опустошителното въздействие на свързаните с климата бедствия.

Призив за глобално действие

Заключенията в Доклада са ярко напомняне за спешната необходимост от координирани глобални действия за борба с изменението на климата. Конкретно за България това означава да се инвестира в инфраструктура, която може да издържи на екстремни метеорологични условия, да се прилагат ефективни системи за ранно предупреждение и да се насърчават устойчиви практики за намаляване на общия риск. Адаптирането към климатичните промени включва и декарбонизацията и прилагането на държавна политика, която стимулира практики, щадящи климата – както в държавния и частния сектор, така и в личния живот на всеки от нас.

Светът продължава да се бори с реалностите, произтичащи от изменението на климата. Затова значението на проактивните мерки не трябва да бъде прието с лека ръка, а основна задача на всяко общество. Докладът е призив за действие към всички нации да дадат приоритет на устойчивостта на климата и да работят заедно за изграждането на по-безопасно и по-устойчиво бъдеще.