Подобни гласове се чуват от Брюксел, където бяха оповестени специален Доклад за напредъка на Европейския съюз (ЕС) по отношение на целите, заявени в Европейския климатичен закон, както и годишен Доклад за състоянието на енергийния съюз.

Климатичните кризи от последните 2 години не отминават Европа. Само през 2022 г. в ЕСса отчетени 61 000 допълнителни смъртни случаи, които се дължат на топлинен стрес от продължителните горещи вълни. Както стана широко известно, юли 2023 г. беше най-горещият в историята на света и на европейския континент. Това доведе до унищожителни горски пожари и 40% повече засегната от засушавания площ в ЕС. Към всичко това се прибавиха и разрушителните наводнения, взели човешки жертви в много европейски държави, включително България.

В същото време, според Европейската комисия (ЕК) нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 32,5% спрямо 1990 г., а ЕС вече произвежда 39% от електроенергията си от ВЕИ. С 18% е намаляла и зависимостта на Съюза от газ – източник на втория по значимост парников газ – метана. Но намаляването на емисиите е нужно да се случва почти 3 пъти по-бързо, отколкото през последното десетилетие, за да постигне ЕС климатичните си цели. 

Според цитираните нови оценки на Европейската агенция по околна среда настоящите политики в държавите членки на ЕС ще доведат до намаляване на емисиите през 2030 г. само с 43%. Това е под настоящата цел на ЕС за намаляване на емисиите с 55%. Необходимо е значително намаляване на емисиите в секторите строителство, транспорт и селско стопанство, както и увеличаване на естественото поглъщане на въглерод от екосистемите. Държавите членки трябва постепенно да премахнат и субсидиите за изкопаеми горива и да увеличат темпа на въвеждане на ВЕИ. 

Докладът за България показва, че в последните 10 години зависимостта на страната ни от твърди изкопаеми горива и в общия енергиен, и в електроенергийния микс, е намаляла с 10%. Делът на ВЕИ в енергийния микс почти се е удвоил (основно заради спорната практика за отчитане на дървата за огрев като беземисионен възобновяем източник, която ще бъде премахната в бъдещите отчетни периоди), докато в електроенергийния е останал почти същият. 

Данните подчертават нуждата България да увеличи значително своя ВЕИ капацитет, което се случва бурно при фотоволтаичните централи през последните месеци и ще бъде отчетено от следващи доклади. Уви, ВЕИ бумът у нас продължава да е силно небалансиран – отсъстват сериозни вятърни мощности, които да работят и през тъмния период на денонощието. В същото време липсва капацитет за съхранение на възобновяема енергия в лицето на повредения ПАВЕЦ “Чаира” и липсата на батерии. Добър анализ на дефицитите и нуждите на системата може да прочетете в тази статия от от енергийния експерт Симеон Белорешки.

Може да изтеглите информационния лист на Доклада за състоянието на Енергийния съюз оттук, а данните за България – оттук.