Настоящият втори доклад на “Грийнпийс“ – България по темата въглища разглежда два тревожни аспекта, свързани с работата на топлоелектрическите централи:

Изменение на климата – засушаване
Засушаването в голяма част от света и конкретно в България в следствие на климатичните промени има директно отношение към количеството вода, необходимо за въглищната индустрия.

Замърсяване на водите и околната среда

Вторият аспект е свързан с трайното замърсяване на водите от добива, преработката, транспорта, изгарянето и депонирането на въглищата.

Токсични отпадъците (шлака и летлива пепел), изчезнали села и лунни пейзажи са някои от най-често срещаните и явни последици. Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. „Възстановената“ земя никога не става плодородна или годна за селскостопански практики; водата остава негодна, а черният отпечатък на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги.

Замърсяването с отпадъчните вещества, генерирани в процеса на горене на централите в комплекс „Марица Изток“, представлява заплаха, която трудно може да бъде отстранена, дори след закриване на централите. Заедно с несъразмерно голямото количество вода, необходимо за работата на централите, замърсяването представлява спънка за развитието на устойчивите сектори на местната икономика, както и за хранителната независимост на региона.

Пълният текст на доклада