Българската енергийна трансформация е в ход, по силата на политически решения и пазарни сили. През 2023 г. добивът на енергия от въглища в България се срина наполовина, а през 2024 г. производството на местни въглища намаля с близо 30% (НСИ). Паралелно с това ставаме свидетели на безпрецедентен възход на възобновяемите източници, като фотоволтаичните мощности нарастват с над 140% за въпросните две години.
Всичко това е чудесно, но енергийният преход има и своя нелицеприятна страна. Излизането от употреба на развиваната от десетилетия въглищна индустрия има социални и екологични последици. Един от най-чувствителните аспекти на този процес е рекултивацията на терените след въгледобив. Как се финансира, кой контролира и какво се случва на практика с хилядите декари „изоставена земя“ – това бяха въпросите, които събраха експерти, граждани и представители на институциите в София.
На 27 ноември 2025 г. Екологично сдружение „За Земята“ организира второ издание на кръгла маса на тема „Ефективна рекултивация на терени от въглищната индустрия“. Събитието, съфинансирано от ЕС, събра експерти, специалисти и пряко засегнати граждани. Срещата беше модерирана от енергийния експерт Славчо Нейков. Целенасочено бяха предвидени само две експертни презентации, за да остане повече време за широка модерирана дискусия по същество.
Момент от дискусията. Славчо Нейков (вляво) и Александър Коджабашев (вдясно). Снимка: BlueLink
Политически популизъм и липса на пари
В рамките на експертния панел адвокат Александър Коджабашев критикува правната рамка, регулациите и отчетността, свързани с рекултивацията, като посочи някои сериозни пропуски. Според него, макар законът да задължава концесионерите да възстановят терените, на практика проблемите се трупат, тъй като компаниите присвояват ползите, а вредите от нерекултивираните обекти се прехвърлят върху обществото. Адвокат Коджабашев пледира за пълна прозрачност на процесите и настоя за законово въвеждане на изискване за „своевременна рекултивация“. „Националният концесионен регистър е скандално празен“, каза той. Модераторът Славчо Нейков допълни, че прозрачността е изключително важна, тъй като тези проекти се извършват с пари на данъкоплатците.
От своя страна, природозащитникът Петко Ковачев (Институт за зелена политика). Той остро разкритикува дългогодишната държавна политика в сектора. Чрез изкуствено толериране на електроенергията от въглища тя е лишила дружествата от собствени средства за рекултивация, подчерта Ковачев. Според него, “политическият и синдикалният популизъм” в крайна сметка са довели до ескалация на напрежението и до сериозно забавяне в усвояването на европейските средства от Фонда за справедлив преход (ФСП). Той определи като популистки жест решението на Народното събрание да отпусне общо 1 милиард лева за техническа рекултивация на „Мини Марица-изток“. Ковачев предупреди, че допускането на “кухи структури” на БЕХ (Български енергиен холдинг) да участват в рекултивацията продължава да прави държавата участник в „полупрозрачни схеми“, вместо да контролира процесите. „Политическите виновници трябва да бъдат посочени“, заяви той.
Петко Ковачев. Снимка: BlueLink.
“Изоставена земя”: Рекултивация на хартия и отровни пепелища
Непосредствено след експертните панелите бе прожектиран филмът “Изоставена земя” на Сдружение „За Земята“, дело на авторите Петър Стоянов и Румяна Боянова. Филмът отлично се вписа в дискусията, като предостави визуални доказателства за пропуските в системата, които експертите разкриха.
Кадър от филма „Изоставена земя“.
Филмът показа, че дискутираните проблеми не са само на хартия, а имат пряко въздействие върху здравето и живота на хората. Жителка на жилищен квартал “Стара тева” в Перник разказа как теренът в концесионната площ “Гладно поле”, който е бил залесен,, е унищожен с багер и в момента е „един открит рудник, неподдържан, грозен, нерекултивиран“. Въпреки това, в кадастъра рудникът е описан като рекултивиран, което е наречено „чиновническа машинация“. Филмът акцентира и върху проблемите с изоставените сгуроотвали (пепелища), които създават много здравни рискове, като тровят хората чрез тежки метали.
Гласът на гражданите
На събитието присъства и Румен Биков от Министерство на енергетиката. Той отговори на множество въпроси и като цяло поддържаше позитивна гледна точка към обсъжданата проблематика, която може да бъде обобщена с неговия израз „не всичко е толкова черно“.
Значителна част от времето бе отделена за широка модерирана дискусия, в която бяха търсени идеи за подходящи и работещи решения. Важна част от нея бе участието на граждани, живеещи в близост до нерекултивирани терени, които споделиха проблемите си и дадоха своите идеи и препоръки към отговорните институции. В хода на срещата бе обсъдена важността от провеждане на навременна и адекватна рекултивация на минните терени и ефективно изразходване на отделените за целта средства.
Кадър от филма „Изоставена земя“.
Пътят напред
Изводите от кръглата маса са ясни: успехът на българския енергиен преход зависи не само от изграждането на нови ВЕИ мощности, но и от отговорността към миналото, както и към здравето на хората, сега и в бъдеще. Докато финансовият и правен хаос властват над процесите на рекултивация, гражданите ще продължат да плащат цената на политическия популизъм, чиновническото безхаберие и сметките на недобросъвестни концесионери.
В голямата картина на нещата, трансформацията на въглищния сектор изглежда е необратима. Прогнозите (данни на ЕСО) сочат, че до 2040 г. нисковъглеродните източници ще осигуряват над 80-85% от електроенергията в страната, а въглищата ще изчезнат напълно. За да бъде този преход наистина успешен, и наистина чист, той трябва да завърши не само с чиста енергия, но и с пълна прозрачност и строг контрол върху възстановяването на изоставената след въгледобива земя.
Още по темата:
Експерти: Рекултивацията на старите мини е шанс за възобновяемата енергия в България
Зеленият преход – социални и климатични предизвикателства пред Перник
Нерекултивирани общински депа за отпадъци заплашват България със санкции от ЕС
След въглищата: Как да съчетаем успешно социалните права и зелените политики в България?