Горещата вълна, която обхвана централна и югоизточна Европа в средата на м.юли 2024 г. и доведе до безпрецедентни огнени бедствия из цяла България, е пряк резултат от дългогодишното бездействие и парализиране на политиките срещу климатичните изменения. Крайно време е за промяна към решителни политики за адаптация и овладяване на глобалното затопляне, основани на независими научни сведения, настояха експерти и членове на Коалиция за климата – България (ККБ).

Екстремните климатични явления, които оставиха мнозина без дом и поминък, разкриха тежки дефицити в подготвеността на държавата и общините да предпази хората, земеделието и бизнеса от глобалното затопляне. Докато доброволци и пожарникари се борят самоотвержено за да спасят живота и поминъка на хората, отговорност за тежките жертви и загуби носят всички, които „громяха” Европейската зелена сделка и парализираха европейските и национални политики за предотвратяване и адаптация към климатичните промени.

Уви, проблемът не е само български. На 22 юли 2024 г. беше отчетен най-топлият ден в световен мащаб от началото на метеорологичните измервания – 17,15°C. През последните 12 месеца светът е по-топъл с над 1,5°C от средното от края на 19 век, което поставя определената за безопасна граница на затопляне от 1,5°C от Парижкото споразумение под въпроспрагът, който не бива да бъде надхвърлен за дълго, ако искаме да избегнем най-тежките последствия от климатичните промени. А според данни на НИМХ България е сред страните, в които нарастването на средната температура е по-рязко, отколкото в останалата част от света. Тя може да достигне 3-4°C до края на века при реалистичен сценарий и над 6°C при песимистичен. Tова обещава и по-рязък ръст на опасните метеорологични явления у нас, предупреждава ККБ.

Има широко неразбиране, че политиките за предотвратяване и адаптация към климатичните промени всъщност допринасят за по-добро качество на живота на хората, установи Магдалена Малеева, учредител на „Горичка“. Бившата тенис звезда призовава политическите лидери към решителност да поемат държавническа отговорност за отдавна належащи мерки за възпиране на климатичните промени и огромните щети от тях върху хората, природата и икономиката. Младите хора трябва да бъдат активно ангажирани, тъй като климатичната криза вече е и здравна, икономическа и екологична криза, заключи Малеева.

Пълен провал на българските политици при формирането на климатични политики, липса на визия, хоризонт само до следващите избори, поради което климатичните политики бяха игнорирани, констатира и Тодор Тодоров, енергиен експерт на „За Земята”. “С много малки изключения правителствата и местните власти се сещат за климатични промени само при наводнения и пожари, за да оправдаят с климата своето бездействие, през другото време всички мерки за адаптация към климатичните промени се отлагат”, заяви Тодоров. Климатичните промени се представят като мерки за “богати страни”, но същевременно политиците винаги се извиняват именно с тях по време на кризи. Превантивните мерки са достъпни и възможни.

Тодоров изобличи също настойчивото охулване на Зелената сделка на ЕС от политици и медийни говорители, както и липса на информационна кампания за климатичните рискове, които я правят необходима и полезна за икономиката и хората. Климатичните политики имат за цел повишаване качеството на работна среда и живот. За съжаление “Зелената сделка” не бе обяснена правилно като възможност за развитие, което е основата за съвременна и достъпна среда. Оправданието не е изход, има конкретни мерки, които да се направят, добави Тодоров.

Намаляването на въглищните мощности е необходимо за овладяване на климатичната криза, тъй като адресира директно първоизточника ѝ – въглеродните емисии (т.нар. мерки за смекчаване на климатичните промени), заяви Меглена Антонова, ръководител на екипа и програмите на „Грийнпийс“ – България.

Енергийният преход може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако България се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие. Това показват резултатите от моделиране на бъдещото замърсяване от въглищните централи в България, проведено в началото на годината от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) и „Грийнпийс“ – България. То дефинира финансови и социални измерения на замърсяването по различните сценарии от Пътната карта за климатична неутралност, която съдържа разписание за редуциране на въглищните мощности по години. Картата е обект на обсъждане в Народното събрание, и трябва незабавно да бъде приета, настоява ККБ.

Райна Ангелова, старши експерт „Климат и Енергия” в WWF – България, изнесе последни статистически данни на Европейската агенция по околна среда, според които през 2021 г. България е имала най-енергоемката и въглеродно интензивна икономика в европейския регион. Това прави страната ни неконкурентоспособна, предупреждава ККБ.

С дял 53,57% енергетиката е била доминиращият сектор по отношение на общите емисии за страната.

Още от доклада на ЕК за България за 2022 г е ясно, че с предприетите до момента мерки, страната няма да може да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в секторите, които не са обхванати от Схемата за търговия с емисии (СТЕ). Освен това липсват ясни цели и планове за декарбонизация, с цел дългосрочна климатична неутралност. Наложително е интегриране на секторните въглеродни бюджети в климатичното законодателство на България, свързано с ограничаването на емисиите на парникови газове, както е предвидено в Парижкото споразумение, заключи Ангелова.

За целта са необходими координирани усилия от страна на всички сектори на българската икономика, а включването на обществеността в процеса е от изключително значение. Прилагането на специфични за отделните сектори въглеродни бюджети ще позволи на правителството да управлява ефективно прехода към климатична неутралност. “Своевременните действия сега осигуряват организиран преход на българската икономика и избягват по-тежко засягане на секторите при забавено прилагане на климатични политики”, заяви Ангелова.

Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатичните политики и съучредител на БКК, критикува пропуски в създаването и изпълнението на Стратегията за адаптация към климатичните промени, както и дългогодишната липса на въздушни пожарни:  “Нежеланието на българските институции и повечето политически представители в Народното събрание да приемат реалността относно климатичната криза води със себе си не само популизъм относно приложението на решения за намаляване на въглеродните емисии, но също така и липса на прилагане на мерки, които да защитят хората и адаптират инфраструктурата и секторите от икономиката към климатичните промени”. Стратегията за адаптация към климатичните промени в България бе приета с огромно закъснение, а изпълнението й “куца”, защото няма адекватен план за действие и не се залага бюджет за нея, коментира Сандов. Като “формални и след събитията”, определи той действията на администрацията, а това винаги е по-скъпата тактика. “Сметката ще се увеличава все повече, като скоро ще бъде непосилно за бюджета да обещетява всички потърпевши,”  предупреди Сандов.

Изчисление на Европейската комисия показват, че всяко едно евро вложено в мерки за климатична адаптация спестява 14 евро от последствията при липсата на прилагане на превенция. В бюджет  над два трилиона евро на Европейския съюз, то над 30% са предвидени за мерки за адаптация. България е пред възможността да загуби над половината от предвидения за нея бюджет, добави Сандов. България трябва много бързо да напредне в мерките за адаптация и превенция, всяко едно забавяне ще ни струва все повече, заключи Сандов.

Коалиция за климата – България приветства провеждането на 61-вата сесия на IPCC в София. ККБ винаги е отстоявала висококачествена и независима от индустрията наука за климата, въз основа на която да се формират националните политики – по примера на Европейската комисия и водещите развити демокрации. Това е една от препоръките за приоритетно подобрение в приложението на климатичните закони, дефинирани от правен и институционален анализ на “БлуЛинк” и WWF през 2022 – 2023 г. Като първа стъпка за постигането ѝ, ККБ ще проведе във вторник, 31.08.2024 г., експертна дискусия с учени и представители на институции, държавни и местни органи на властта и граждански организации, в партньорство с Министерство на околната среда и водите, и част от паралелната програма на сесията на IPCC.

Регулярното и прецизно наблюдение и докладване на напредъка ще гарантира, че усилията се разпределят справедливо между секторите. За да бъде успешен преходът е важно в процеса да участват както независим консултативен орган със съответния научен опит, така и обществеността, подкрепена с навременен достъп до информация. Ето защо предвиденото събитие на ККБ има задача да инициира дебат относно учредяване на независим експертен консултативен съвет за климата.

Според един от авторите, Пламен Пеев, PhD, останалите два препоръчани от изследването приоритети включват:

● определяне на дългосрочна и средносрочни национални и секторни цели за намаляване на емисиите парникови газове до нулеви нетни емисии до 2050 г.; и
● определяне в ЗОИК и/или в дългосрочна стратегия в областта на климата на секторни цели и/или бюджети за емисиите парникови газове за определен период.

Коалицията за климата – България (ККБ) е неформално обединение, създадено през 2005 г. То обединява енергийни експерти, учени и природозащитни организации, които работят за ограничаване на изменението на климата. Целта на Коалицията е да улесни сътрудничеството по застъпничество за добри климатични политики; информиране на обществеността и заинтересованите страни; участие в инициативи за смекчаване на климатичните промени и в международни климатични форуми. Фондация „БлуЛинк“ оказва комуникационно и логистично съдействие на Коалицията за климата – България.