Коалиция за климата – България призова двете основни политически сили отново да предложат заместник министър-председател за климатични политики (вицепремиер за климата) в новия кабинет. Тази позиция бе установена за първи път в България през 2022 г. в правителството на Кирил Петков.  През 2022 г. ПП ГЕРБ прегърна идеята и също предложи такъв пост в състава на своя проектокабинет. 

Моделът на управление на Европейската комисия също има такъв пост в лицето на първия зам.-изпълнителен председател – Франс Тимерманс, който отговаря за хоризонталните и адекватни климатични политики, както и за успешната зелена трансформация на икономиката на ЕС.

Защо е важна тази позиция?

  1. Адресирането на климатичните промени налага общо планиране и синхронизация в работата на поне 10 министерства, защото засяга всички сектори на икономиката и всички сфери на живота на хората.
  2. Заради отсъствието на тази синхронизация, към момента законите и стратегическите документи на България не съдържат оценка за конкретните рискове по сектори. Не предвиждат и мерки за управление на риска. 
  3. Приоритетите за икономическо развитие на национално, регионално и фирмено ниво са предимно краткосрочни и не отчитат климатичните промени. Това допълнително увеличава потенциалните здравни, социални и икономически щети за Българи
  4. Същевременно страната ни попада в групата на най-уязвимите от изменението на климата държави в ЕС. България постепенно навлиза в друг климатичен пояс. Следващите години ще расте рискът от суши, наводнения, горещи вълни, горски пожари, щети върху инфраструктурата, всички съпроводени с риск за човешки жертви. 
  5. За адресирането на декарбонизацията и преодоляването на предизвикателствата на климатичните промени, към настоящия програмен период България разполага с ресурс от над 15 милиарда лева чрез различни финансови инструменти. Тези средства ще помогнат за модернизацията на българската икономика и ще помогнат за преодоляване на икономическото изоставане и за повишаване на доходите на населението.

Подкрепата за позицията Вицепремиер по климатичните политики ще помогне за адресиране и преодоляване и на следните предизвикателства у нас: 

  • Синхронизация и координация на  стратегическите цели за реализиране на политиките за декарбонизация при следните институции: Министерство на енергетиката (МЕ), Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерство на транспорта и съобщенията (МТС), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на образованието и науката (МОН). Добре е да бъдат предвидени и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерството на туризма (МТ) и Министерството на иновациите и растежа (МИР), както и Министерството на вътрешните работи.
  • Изграждане на капацитет както в политическите кабинети, така и на ниво експерти в специализираните дирекции в гореизброените министерства с необходимия административен капацитет за прилагане на климатичните политики. В момента повечето министерства не са изпълнили разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Закона за ограничаване на изменението на климата да създадат специални звена с адекватни щатни бройки.
  • Изследване на капацитета на общинските и областни администрации да разработват и прилагат климатичните политики. При нужда, създаване на допълнителни щатни бройки и целенасочено обучение на общинските и областни администрации.
  • Предвиждане на конкретни правомощия и задължения на местните власти при изпълнението на климатични политики, като изработка на общински планове за действие в посока адаптация към климатичните промени и отчитане на дейността пред Вицепремиера по климатичните политики.
  • Отчитане на рисковете от климатичните промени в процеса на съставянето и отчитането на държавния бюджет, на общинските бюджети и на други бюджети, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма.
  • Въвеждане на единен подход за планиране на източниците на финансиране, за изпълнение и отчитане на климатичните политики, вземайки предвид възможностите за финансиране на декарбонизацията от средствата през Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), която предвижда от 2025 г. 100% от средствата, генерирани от ЕСТЕ, да бъдат инвестирани в решения за декарбонизация. За България това означава няколко милиарда лева на година.
  • Осигуряване на централно дигитално хранилище със систематизирана, актуална, леснодостъпна и разбираема информация за климатичните промени и климатичните политики и решенията за декарбонизация.
  • Разработване на мерки за повишаване на информираността на икономическите оператори за икономическите рискове от промените в климата и потенциалните възможности за финансиране на по-ефективно използване на ресурсите.
  • Създаване на независим научен консултативен съвет, който да осигури експертен и научен принос в процеса на подготовка, изпълнение, отчитане и оценка на климатичните политики и тяхното хоризонтално интегриране в различните области на икономиката.
  • Провеждане на масирана национална кампания за информиране на населението за конкретните за страната ни рискове, предприетите до момента дейности и възможните варианти за действие, както и за ползите за икономиката на страната от зеления преход.