Интегрираните планове за енергетика и климат (ИНПЕК) на държавите в Европейския съюз очертават пътя им за постигане на европейските цели за енергетика и климат до 2030 г. Те трябва да описват целите на страните до 2030 г. по петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.
През юни 2023 г. страните от ЕС трябваше да публикуват обновените си ИНПЕК, които да отразят новите, по-високи цели за климата на Съюза. България направи това на 22 декември, около 6 месеца след крайния срок, малко след като Европейската комисия (ЕК) започна процедура за нарушение срещу страната ни (както и срещу Полша и Австрия) за неспазения срок. В плана обаче липсваха конкретните данни – както за социално-икономическото развитие на страната, така и за тенденциите в енергийното потребление и емисии в някои ключови сектори.
В публикувания през юни план данните са налични и има значителни подобрения. Много аспекти от него обаче все още търпят подобрение. По-долу ще намерите кратко обобщение на някои общи и по-специфични коментари и препоръки за подобрение на плана от няколко организации в рамките на Коалиция за климата: „БлуЛинк“, „Хабитат-България“ и „Грийнпийс-България“.
ОБЩИ КОМЕНТАРИ
– В ИНПЕК често липсва конкретика за мерките за постигане на целите, а и целите не винаги са измерими. Пример за това са параграфите, посветени на развитието на енергийни общности, справянето с енергийната бедност, намаляването на емисиите от земеползването и др. Поставени са например по-високи цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност, но няма конкретни мерки за постигането или финансирането им, което ги прави трудноизпълними.
— Макар и по-високи, амбициите по отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на електроенергия остават недостатъчни.
– Липсата на повече конкретика за стимулиране на енергийните общности създава риск те да бъдат създавани основно от бизнеса с цел печалба от продажба на ток, вместо от граждани с цел покриване на нуждите на общността.
– ИНПЕК не съдържа данни за тенденциите в потреблението на електроенергия, а само прогнози за общото потребление на енергия (което включва електроенергията). Допуска се нереалистично, че потреблението на електроенергия ще продължи да нараства (вероятно за да бъдат оправдани големи ядрени и газови проекти).
– Продължава тенденцията да се избягва назоваването на непопулярни мерки, като поставянето на конкретни срокове за преустановяване на употребата на въглища и газ, намаляване на субсидиите за въглища и въвеждането на възобновяеми технологии.
– Въпреки крайно недостатъчния публичен финансов ресурс, продължава тенденцията да се разчита на 100% субсидии за обновяване на жилищните сгради за целите на енергийната ефективност, вместо да се разработят устойчиви финансови инструменти за домакинствата.
КОМЕНТАРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ
При публикуването на ИНПЕК н 22 декември, заинтересованите страни имаха срок за становища до 22 януари (по-малко от месец, предвид коледните празници). При сегашната чернова на ИНПЕК срокът за становище беше още по-кратък: 2 седмици. Предвид дължината на текста (няколкостотин страници), това доста затрудни участието на обществеността.
Фондация„БлуЛинк“ напомня, че участието на обществеността в процеса на актуализация на ИНПЕК е изискване на Директива 2001/42/ЕО (Директива за екологична оценка) и Орхуската конвенция, които са част от българското законодателство. Участието на обществеността е регламентирано и в Регламент 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз, който изисква създаването на ИНПЕК.
Регламентът, директивата и конвенцията изискват следното:
– Всяка държава членка да гарантира, че на обществеността се предоставят ефективни възможности да се информира, да изрази своите становища и да участва в изготвянето на ИНПЕК в разумни срокове.
– При представянето на ИНПЕК на ЕК всяка държава членка да приложи обобщение на мненията, изразени от обществеността.
– Всяка държава членка да гарантира, че резултатът от обществената консултация е взет предвид в решенията за ИНПЕК.
Какво липсваше в рамките на обществените консултации за ИНПЕК през декември и сега:
– Достатъчно информация за процеса на осигуряване на участието на обществеността (т.е. как е било организирано участието). (Тази информация липсваше и в двете версии на ИНПЕК — през декември и юни).
– Прозрачност по време на процеса на изготвяне на плана (кога ще бъде публикуван, каква ще бъде посоката му, т.н.)
– Информация за становищата на различните заинтересовани страни. (Информацията е добавена през юни, но липсваше във версията от декември).
– Информация за това кое становище от коя организация е подадено. (Липсва и в двете версии на ИНПЕК).
– Информация за това дали становищата са били взети предвид и интегрирани в ИНПЕК, или не и защо. (Информацията липсва и в двете версии на ИНПЕК).
Фондация „БлуЛинк“ препоръчва включването не само на широката общественост, а и на местните общности на по-ранен етап, включително защото това намалява риска от съдебни искове.
КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПЛАНА
По-долу ще намерите кратък списък с препоръките на „Хабитат-България“ за мерките за децентрализиране и демократизиране на енергийния пазар, както и за адресиране на проблема с енергийната бедност. Пълния текст на становището им ще намерите тук.
– Включване на конкретни цели за дела на енергията, произвеждана от енергийни общности и произвеждащи потребители.
– Въвеждане на уведомителен режим при мрежовия оператор при инсталиране от домакинствата на Plug-in PV (балконски/щепселни фотоволтаици) – микроинсталации с мощност до 800 W
– Въвеждане на виртуално нетно отчитане на електроенергия произведена от домакинства, при инсталирани мощности до 10,8 kW;
– Намаляване на административната тежест за произвеждащите потребители и енергийните общности;
– Осигуряване на безплатна техническа помощ и помощ на едно гише, когато хората кандидатстват за мерки за енергийна ефективност
– Предоставяне на диференцирани схеми за финансова подкрепа, в зависимост от финансовите нужди
– Извеждане на общините от неприсъщата им роля на възложител на обществени поръчки за енергийно обновяване на частни сгради. По-разумно би било те просто да предоставят безплатна и леснодостъпна информация на гражданите и да улесняват административния процес.
– Използване на поне 1/3 от средствата от Националния фонд за декарбонизация за енергийно обновяване на жилищни сгради.
– Насочване на по-голямата част от финансирането към хората в крайна енергийна бедност до 2030 г.
– Използване на всички средства, идващи от новата Схема за търговия с емисии (СТЕ2 за транспорта, сградите и малките предприятия) за хора в крайна енергийна бедност.
– Включване на броя на енергийно бедните според оценката на Агенцията за устойчиво енергийно развитие – близо 2 милиона души.
– Използване на поне 25 % от средствата по СТЕ1 за Социалния фонд за климата за адаптиране към климата и смекчаване на последиците от него.
Препоръки на „Хабитат-България“ и „Грийнпийс“ за защита на природата и земеделската земя
– Разработване на зони за ускорено развитие на фотоволтаичната енергия в нарушени/урбанизирани терени. В момента съществува план за разработване на зони за ускорено развитието единствно на вятърна енергия, докато инвестиционният натиск идва предимно от соларите.
– Включване на конкретна цел за развитието на възобновяеми енергийни източници в нарушените (промишлени) и урбанизирани терени, включително на проекти за агрофотоволтаици (последните дори не са споменати в ИНПЕК).