През последните три години „Грийнпийс“-България изследва, документира и представя публично вредите и последиците, които въглищният сектор нанася на здравето на хората и на околната среда. След като в предишни доклади се спряхме върху пагубното въздействие на добива и горенето на въглища върху качеството на атмосферния въздух и на водите, сега ще обърнем внимание на две добре „заровени“ последици от въглищната дейност.
В първата част на доклада ще разгледаме как дейностите във въглищния сектор оказват негативно влияние върху качеството и целостта на почвите в България. Във втората част ще обърнем внимание на една често игнорирана и оставяна на заден план заплаха, за която добивът и горенето на въглищата допринасят значително, а именно отделянето на живак и ефектът му върху здравето на хората и околната среда.
В резултат от добива на въглища в България през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 000 хектара площи, което се равнява на 0,03% от общата територия на страната. Процесите на рекултивация и възстановяване на терените протичат бавно и резултатите са незадоволителни. Това води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, както и се нарушава балансът между земите в различните фондове.
През последните години ставаме свидетели как цели села се изселват с цел разширяване изкопните терени на мините, как държавата остава безучастна към трагедията на хората, а в същото време отпуска допълнителни територии на минните дружества. Освен на физически изменения, почвите са подложените и на замърсяване в резултат от дейността на въглищните централи. Горенето на въглища e
съпроводено с отделянето на вредни газове, прах, утайка и тежки метали, които попадат в почвата, а от там във водата и атмосферния въздух.
Качеството на почвите е недостатъчно изследван въпрос, който заслужава вниманието на отговорните институции и обществеността, особено като се има предвид, че при горенето на въглища се отделят тежки метали. Този доклад се опитва да хвърли светлина върху замърсяването с един от тези метали – живака. Наличието на живак в завишени количества заплашва здравето на хората и околната среда. Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата. Само за периода 2010 – 2013 г. в България са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене. Въпреки сериозността на проблема, той остава скрит за обществото.
