В края на декември Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) публикува книга, в която описва детайлно как се е променил климатът в България през последното столетие и как се очаква да се промени до края на века. Книгата обобщава резултатите от изследванията на НИМХ през последните 15 години.
През следващите десетилетия се очаква отчетливо нарастване на честотата и екстремността на опасните метеорологични явления, пишат авторите и допълват, че негативният ефект на човешката дейност върху климата не може и не бива да се пренебрегва.
Данните на НИМХ очертават ясно изразени тенденции за засушаване и затопляне и по-голям интензитет и честотата на горещите вълни и наводненията. Най-засегнати от наводнения ще бъдат Северозападна и Централна Северна България, а от засушаване – Североизточна България, и особено житницата на страната – Добруджа.
Обобщение на основните климатични рискове и райони в риск от екстремни метеорологични явления у нас ще намерите по-долу. Те са описани в книгата “Променящият се климат на България – данни и анализи” и обобщени в презентация на един от редакторите й – доц. Лилия Бочева – в рамките на кръгла маса, посветена на климатичните права, която “БлуЛинк” наскоро организира.
ЗАТОПЛЯНЕ. В България има ясно изразена тенденция на нарастване на средните температури в периода 1931–2020 г. през всички сезони. То е по-съществено в Северна България, Софийско и Рила.
“В България, както и в целия свят, последните четири десетилетия са едни от най-топлите, като има тенденцията всяко следващо десетилетие да е по-топло от предходното”, казва доц. Бочева. “Но при нас се забелязва нещо още по-неприятно – ако в момента глобалната температура е с около градус над тази от прединдустриалната епоха, в района на източното Средиземноморие тенденциите за нарастване на средната температура през последните 40-50 години са по-резки, отколкото в останалата част от света. Това показват изследванията не само в България – така е в целия район.”
Средният ръст на температурата за България при реалистичния ценарий се очаква да нарасне с 3-4ºC, а при песимистичния – с 5-6ºC. Какво означава нарастването на средната температура? В глобален мащаб, това води до нарастване на честотата на опасните метеорологични събития. С колко – вижте в графиката на UNEP от Emissions Gap Report.
Източник на графиката: UNEP от Emissions Gap Report.
РЪСТ НА ГОРЕЩИТЕ ВЪЛНИ. Нараства честотата и интензитетът на горещите вълни, особено след средата на 80-те години на 20. век. Горещите вълни са периоди със задържане на температурата над определени градуси, различни за всяка страна, в зависимост от географското й положение. За България това са поне 6 последователни дни с температура над 32 градуса, 5 последователни дни с температури над 34 градуса, 4 последователни дни над 36 градуса и така нататък.
Ръст на горещите вълни в България в периода 1930-2022 г. Източник: НИМХ
ЗАСУШАВАНЕ. През последните десетилетия на 20. век климатът у нас е станал по-сух. Най-засегната от суша е Североизточна България, и особено житницата на страната – Добруджа. Уязвими на суша са също поречието на Дунав и централните северни райони – до Предбалкана. В Южна България са уязвими отделни места по долините на Струма и Места. На юг все по-често ще се усеща недостиг на вода и в Горнотракийската низина, както и в някои райони в областите Ямбол и Бургас.
ПРОМЯНА ВЪВ ВАЛЕЖНИЯ РЕЖИМ. Очакваното намаление на годишния валеж в проектния бъдещ климат е от -5 до -25% при реалистичния и от -10 до -30% при песимистичния сценарий. Във високите части на планините валежите намаляват до 30-40% през всички сезони. Липсата на валежи във високите части на планините означава намаляване на снежната покривка, на която разчитаме на пролет да напълни реките ни. Друга наблюдавана тенденция е намаляването на летните валежи и увеличаването на есенните.
ЗАЧЕСТЯВАНЕ НА ЕКСТРЕМНИТЕ ВАЛЕЖИ. След 1990 г. нараства приносът на силните потенциално опасни валежи към годишния валеж, докато приносът на слабите и умерените валежи намалява. Интензивните валежи, водещи до наводнения, са причина за 77% от регистрираните в НИМХ наводнения в периода 2016–2022 г. и се случват основно през лятото.
Тяхната интензивност може да се увеличи поради намалената способност на почвата да попива вода заради летните засушавания. Годишният брой на дните с екстремни валежи нараства три пъти по-бързо в Източна България, отколкото в останалата част на страната. Друга наблюдавана тенденция е изместването на речните наводнения, свързани с топенето на снега, от пролетта към декември-януари – заради по-ранното снеготопене.
Годишен брой на дните с валежи ≥ 100 mm/24 h в Източна България,сравнени с броя на метеорологичните станции за периода 1951-2010 г.
Устойчиво най-рисковите за възникване на наводнения региони са Северозападна и Централна Северна България. Районите с нарастващ риск от наводнения в периода 2021 – 2050 г. са реките западно от р. Огоста, горното течение на р. Огоста, средното и долното течение на р. Искър, средното и долното течение на реките Вит и Осъм, горното и долното течение на реките Струма, Места, Марица и Арда.