planet-earth-on-sony-heath-with-fire-burning-inside-c-bedneyiamges-on-Freepik

Над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност и др. се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях. Сред подписалите писмото са д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и съучредител на Сдружение “Въздух за здраве”, Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще “Горичка”, Мартин Заимов, финансист и учредител на мястото за дизайн, вдъхновение и сътрудничество “Генератор София”, Саша Безуханова, бизнесдама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg, Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс – България”, и др.

Повод за писмото са зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях. Такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени, посочват авторите на писмото. Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.

В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните променикоито в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие. Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата.

Не случайно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към адаптация на държавите към климатичните промени, екстремното време и недостига на вода.

В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата.

В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това ограничено участие носят и политиците, и учените. А последствията са за всички нас. Например основните анализи за България на тема климатични промени през последните години са изготвени от външни консултанти от Световната банка. А те не са напълно запознати със специфичните за страната ни проблеми и уязвимости.  

Друг проблем е липсата на актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени. Последният анализ на риска е от 2014 г. Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени –  а това е изискване на европейското законодателство. В допълнение, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 г.

“Политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др. Това ще помогне на България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика,” каза Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика.

“Научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични действия, базирани на научни изследвания,” казва съоснователят на “Горичка” и климатичен активист Магдалена Малеева.

Пълният текст на писмото вижте тук.

Писмото е подписано от:

д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и съучредител на Wind of Change
д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат, съучредител на Сдружение “Въздух за здраве”
Андрей Ралев, член на Управителния съвет на Сдружение за дива природа “Балкани”
Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специализация по климатология
Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат и енергия”, WWF-България
Борислав Сандов, експерт по зелени политики, ПП “Зелено движение”
Ваня Рътарова, изпълнителен директор, Българско дружество за защита на птиците
Вера Петканчин, директор “Оперативни дейности” в Junior Achievement – България, автор на обучителни програми за младежи по темите климатични промени, справедлив енергиен преход и зелено предприемачество
Вера Стаевска, председател на УС на Сдружение за изследователски практики, ръководител екип “Зелени закони”
Вихрен Митев, директор на Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
Георги Стефанов, независим експерт „Климат и енергетика“
Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”
Евгений Кънев, макроикономист и финансист
Любомира Колчева, директор на Фондация “Екообщност”
Магдалена Малеева, съучредител на “Горичка”
Мартин Заимов, учредител на “Генератор София”
Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс – България”
Павел Антонов, съучредител на “БлуЛинк” – Мрежа за гражданско действие
Пламена Маринова, основател на “Климатека”
Радостина Славкова, координатор в екип “Енергия и климат” и “Млади За Земята” на екологично сдружение “За Земята”
Саша Безуханова, основател на Move.bg
Румен Карамихалев, икономист, Ovako, директор за Източна Европа
Румяна Иванова, изпълнителен директор на Българска фондация “Биоразнообразие”
Светлана Жекова, международен експерт по политиките за околна среда и изменение на климата
Симона Стилиянова, съосновател и управляващ партньор на “Основа”, основател на Zero waste Sofia
Стойчо Наков, основател и собственик на Eco Switch и Station zero
Юрий Корнилев, консервационен биолог, докторант към БАН