Животът на планетата е под обсада. Човечеството навлиза в несигурна територия, непозната никому до момента. Това пише на 24 октомври колектив от някои от най-авторитетните климатични учени в света в сп. BioScience в редовния си доклад за състоянието на климата. Няколко десетилетия учените предупреждаваха, че ни очаква бъдеще с екстремни климатични условия заради човешките емисии на парникови газове. Вече виждаме проявлението на тези прогнози, пишат учените. А именно – тревожна и безпрецедентна поредица от климатични рекорди, които стават причина за дълбоко обезпокояващи сцени на страдание. 

Докладът изследва най-тревожните тенденции на дестабилизация на климата, включително продължаващото повишение на емисиите на парникови газове, което директно води до рекордни температури на въздуха и морската вода, както и до смъртоносно за обитателите на океаните окисляване от разтворения в тях въглероден диоксид. 

Повечето емисии се дължат на изгарянето на изкопаеми горива – въглища, газ и петрол – чийто дял в енергийната система все още е около 15 пъти по-висок от дела на възобновяемата енергия –въпреки, че тя нараства с около 17% годишно. Скромна надежда буди намаляването на темпа на обезлесяване с около 10% за периода 2021-2022 г. Това се дължи основно на затягане на контрола и по-строгите политики в държави като Бразилия, но наблюдаваме и обратната тенденция – рекордни горски пожари в Канада и другаде.

В доклада учените отделят специално внимание на нуждата от намаляване на емисиите от изгаряне на въглища, които са отговорни сумарно за 80% от въглеродните емисии от 1870 г. досега и все още допринасят около 40% от общите парникови емисии всяка година. Най-големите източници на емисии от въглища остават Китай (53%), Индия (12%) и САЩ (близо 7%), Докладът отбелязва, че се засилват гласовете за глобално споразумение за елиминиране на производството на енергия от въглища, по подобие на споразуменията за ограничаване на ядрените оръжия, в контекста на климатичната дипломация.

В заключението на доклада е изведена на преден план нуждата от климатична справедливост. Необходимо е намаляването на свръхконсумацията на ресурси в контекста на съвременния икономически модел, който приоритизира растежа и създава неравенство. Необходима е нова парадигма на развитие, която да се фокусира върху човешкото добруване и трансформацията на икономиката с по-малко ресурси. На фокус трябва да бъдат поставени също образованието и правата на жените в държавите от Глобалния юг. В противен случай при очакваното затопляне до около 2.6°C в рамките на настоящия век, икономическите и социални системи могат да станат неуправляеми. В светлината на очертаващия се провал на амбицията на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето на планетата под 1.5°C, авторите считат морален дълг на учените и държавите по света да се борят за всяка десета от градуса, за да защитим дългосрочното оцеляване на човешката цивилизация и планетарните екосистеми.

Снимка: Mike Lewelling | Съвет за защита на природните ресурси, САЩ | Авторски права: 2.0 Generic (CC BY 2.0)