Коалиция за климата – България счита, че предложеният проект за актуализация на Постановление на Министерски съвет № 86 от 2020 г. за Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) не отговаря както на ключови изисквания на европейското законодателство, така и на множество цели и етапи, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Проектът е подложен на обществено обсъждане в Strategy.bg от 30.06.2023 г.

Считаме, че предложеният модел на основен състав на КСЕЗС на практика дублира Националния експертен съвет в чл. 3 т. 4 към Закона за ограничаване изменението на климата, а разширеният състав на КСЕЗС дублира почти изцяло сегашния състав на КСЕЗС. Така предложените изменения за актуализация на ПМС № 86 поставят в изолация стотици представители на заинтересованите страни, участници в тематичните Ресорни комисии. Участниците в Ресорните комисии през 2022 г. за първи път имаха възможност реално да работят равнопоставено с експертите от различните ведомства по хоризонталните политики на Зелената сделка. Изисквания за широк хоризонтален диалог не без основания са заложени в решението за одобрение на НПВУ.

Подкрепяме всяка актуализация на амбициите на България в областта на политиките за преодоляване на предизвикателствата от климатичните промени, но за съжаление в предложеното изменение на ПМС № 86 отчитаме, че липсва друг важен аспект, а именно необходимостта във всички ведомства да се създава капацитет, както на политическо, така и на експертно ниво, без който капацитет България няма как да компенсира дългогодишното си изоставане в областта на климатичните и енергийни политики и цели, което вече се отразява на конкурентоспособността на българската икономика, явен пример за което е състоянието на енергийния ни сектор през 2023 г. 

Използваме възможността да Ви изпратим предложенията на Коалиция за климата, които да вземете предвид при предстоящото изменение на ПМС № 86, както следва.

1. ПРЕДИСТОРИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА КСЕЗС:

Консултативният съвет за Европейската зелена сделка бе създаден с постановление на Министерския съвет № 86 от 30 април 2020 година. Съставът на КСЕЗС се определя със заповед на Министър-председателя. На сайта на КСЕЗС е публикуван поименният състав на Съвета, както и всички отчетни резултати през периода на неговото реално функциониране. 

От периода на създаването му до влизането на редовното правителството на Кирил Петков, КСЕЗС провежда две заседания – на 16.06.2020 и на 22.11.2021 г.

Със своя заповед Министър-председателят на 03.02.2022 г. определя ресорния Вицепремиер, който да рестартира работа на КСЕЗС, на която база Вицепремиерът Борислав Сандов и екипът му актуализират Постановление 86 през май 2022 г., с която актуализация на КСЕЗС се вменяват функциите да консултира и подпомага Министерския съвет във връзка с чл. 10 и чл. 11 от Регламента за Енергийния съюз, който изисква държавите членки да създадат обществена консултация и многостепенен диалог в областта на политиките „Климат и Енергетика”. Стратегията за Енергийния съюз има пет измерения:

–          Декарбонизация;

–          Енергийна ефективност;

–          Енергийна сигурност;

–          Вътрешен енергиен пазар, и

–          Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

За съжаление, България системно не изпълнява на практика тези изисквания и това се явява един дългогодишен унаследен проблем, поради което при преговорите за финализиране на НПВУ, в компонент Зелена България, почти във всички реформи и инвестиции, има изискване предложените реформи да бъдат обсъдени и съгласувани с широк кръг от заинтересованите страни.  

Именно поради горната причина, предложените изменения на ПМС № 86 през пролетта на 2022 г. стъпиха на следните изисквания:

·   Съвместяване на националните приоритети в областта на енергийната и климатична сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост, опазване, възстановяване и адаптиране на околната среда;

·   Консултативен процес и дискутиране на предложения за решения и изготвяне на детайлни анализи и модели по отношение на европейските цели за неутралност към климатичните изменения за 2030 и 2050 г. и промените в националното законодателство, свързани със законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ съвместно със заинтересованите страни;

·   Взаимодействие със заинтересованите страни с доказан опит и капацитет за идентифициране и прилагане на решенията, свързани с декарбонизацията на икономиката и постигане целите за климатична неутралност;

·   Актуализиране на националните планове, позиции и стратегически документи, произтичащи от Съобщението на ЕК за Зелената сделка;

·   Иницииране и постигане целите на реформите, свързани със зеления компонент в НПВУ.

Тези предложения бяха основополагащи в процеса на създаването на Консултативен орган на ниво Министерски съвет, т.е., на надведомствено равнище. С него се създаде възможността да се създават и тематични ресорни комисии, следвайки добрите примери и практики за хоризонталността на политиките „Климат и енергетика“, на които да се включват представители и експерти от заинтересованите страни и техните предложения да бъдат в постоянна връзка и сътрудничество с по-високите нива, а именно подпомагащи функцията на КСЕЗС, който пък има функцията да подпомага изпълнителната, а впоследствие и законодателната власт, по отношение на зелената трансформация в България.

С актуализирането на КСЕЗС през пролетта на 2022 г. се създадоха 8 ресорни комисии, 4 от които (маркираните по-долу в удебелен режим) имат пряко заложени резултати и етапи за постигане по НВПУ, както следва:

–  Комисия за енергиен преход (КЕП);

–  Комисия за устойчива мобилност (КУМ);

–  Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ);

–  Комисия за таксономията и устойчивите финанси;

Комисия за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика (КИКИ);

– Комисия за адаптация към климатичните промени, опазване и възстановяване на биоразнообразие и интегрирането на решения, които са базирани на природата;

–  Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени;

– Комисия за представяне и обсъждане на националните преговорни позиции по законодателния пакет на ЕК „Подготвени за цел 55“.

2. ПРОБЛЕМЪТ С НЕРАБОТЕЩИЯ КСЕЗС ПО ВРЕМЕ НА ПОСЛЕДНОТО СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО:

За да може да функционира и изпълнява своите цели, през 2022 г. за нуждите на КСЕЗС се изработиха Правила и Правилник за организация на дейността на КСЕЗС, които изначално предвидиха Секретар на КСЕЗС, който беше и Председател и Зам.-председател на ресорните комисии + секретариат от 3-ма души в КСЕЗС от администрацията на МС. Целта на секретариата към КЗСЕС бе да се подпомага оперативната му дейност, тъй като от 2022 г. КСЕЗС започна да функционира като основен орган на изпълнителната власт по линия на планирането и прилагането на целите и политиките по отношение на Зелената сделка и Законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, както и зеленият компонент на НПВУ, който концентрира 57% от средствата по този План.

На база на Правилника на КСЕЗС, към всяка от Ресорните комисии се създадоха и Секретариати от експерти от съответните министерства по компетентност за дадените секторни политики, тъй като всяка Ресорна комисия освен дадените реформи и стратегически документи в НПВУ, има и редица други стратегически документи, които трябва да обхване тематично чрез процес на многостепенен диалог със заинтересованите страни, в контекста на зелената трансформация.  

С решение на МС за промяна на Устройствения правилник на Министерски съвет (УПМС), обнародвано в Държавен вестник бр. 85 от 25.10.2022 г., в сила от 4.11.2022 г. и по силата на ПМС № 340 от 21 октомври 2022 г., се направи изменение в Правилника за дейността на КСЕЗС и Секретариатът му бе преместен към Дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет.

Реално с горното политическо решение се отмени функционалността на Ресорните комисии да имат Председател и Заместник-председател и се създаде функцията секретар на Ресорните комисии, с което работата на КСЕЗС и Ресорните комисии реално спря от есента на 2022 г. и по този начин започна и неизпълнението на заложения годишен план за действие на КСЕЗС. Това решение, почти година по-късно, изправя България пред опасност от непостигане на целите и етапите на реформите по НПВУ от зеления компонент, като едновременно с това  България отново попада в хипотезата за неизпълнение на чл. 10 и 11 от Регламента за Енергийния съюз.

3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЯ И ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПМС № 86 ЗА РЕСТАРТИРАНЕ РАБОТАТА НА КСЕЗС:

3.1. За да се рестартира работа на КСЕЗС, от ККБ предлагаме Министър-председателят да издаде нова Заповед, с която да вмени отговорността за оперативното функциониране на КСЕЗС на Министъра на околната среда и водите и да задължи председателя на КСЕЗС (т.е. отговорния министър):

– Да обнови поименния състав на КСЕЗС.

– Да рестартира дейността на КСЕЗС и Ресорните комисии чрез актуализиране и приемане отново на разписания Правилник за дейността на КСЕЗС и ресорните комисии и така да се даде възможност за рестартиране на работа както на КСЕЗС, така и на Ресорните комисии.

– Да компенсира 10-месечното изоставане на работния процес на КСЕЗС, съобразно целите за създаването му, целите по НПВУ и др.,

както и

– Спешно да се изработи План за действие до края на 2023 г. на КСЕЗС и рамка за работата на Ресорните комисии, за да може те да рестартират своята работа и да постигат заложените цели и резултати, съобразно ПМС № 86 и Правилника за дейността и очакваните резултати по реформите на НПВУ.

3.2 От ККБ като допълнителни мотиви прилагаме списък на най-важните и задължителни реформи, цели и етапи по НПВУ, които са заложени към годишната програма и цели към КСЕЗС и Ресорните комисии, които трябва да бъдат изпълнени и обсъдени в КСЕЗС и Ресорните комисии:

  Комисия за енергиен преход (КЕП);

Реформа 9 (C4.R9): Пътна карта за неутралност по отношение на климата, като същата следва да отчете и да бъде координирана с процеса на актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.

Реформа 10 (C4.R10): Декарбонизация на енергийния сектор

Milestones: 113 и 114 от решението за одобрението (CID) на НПВУ от ЕК.

 Комисия за устойчива мобилност (КУМ);

Реформа 1 (К8.Р1): Стратегическа рамка за транспорта (Q2 2022г):

Реформа 3 (К8.Р3): Устойчива градска мобилност (Q2 2025):

Реформа 4 (К8.Р4): Интегриран обществен транспорт (Q2 2026)

Реформа 5 (К8.Р5): Електрическа мобилност отговаря на етапи от 178 до 183 от решението за

одобрението НПВУ

Инвестиция 7 (К8.И7): Екологосъобразна мобилност — пилотна схема за  подкрепа на устойчивата градска мобилност (Q3 2024):

 Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ);

КЕЕ ще разглежда реформите съвкупно и подпомага с планираните инвестиции различните етапи и цели на НПВУ, като ще се фокусира върху етапи 63-84 от решението за одобрението на НПВУ.

Реформа 2 (C4.R2): Улесняване на инвестициите в енергийно ефективно обновяване на жилищни

сгради;

Реформа 3 (C4.R3): Определение и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата;

Реформа 4 (C4.R4): Насърчаване на проекти за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми

източници чрез сметките за енергия;

 Комисия за развитие и прилагане на иновациите и кръговата и био-базирана икономика (КИКИ):

Подпомагане реализирането на реформите и инвестициите в Компонент 2 „Научни изследвания и иновации“, съвместно с Компонент 3 „Интелигентна промишленост“ и интегрирането им към Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

Компонент 2 „Научни изследвания и иновации“ на НПВУ съдържа мерки за увеличаване на иновациите в България и оттам – за насърчаване на средносрочния и дългосрочния икономически растеж на страната.

Компонент 3 „Интелигентна промишленост“ от Плана за възстановяване и устойчивост на България има за цел създаване на благоприятни условия и на стимули за частните инвестиции в България.

Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ цели да се декарбонизира икономиката чрез рязко увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници и на икономиите на енергия, инвестиции в интелигентни мрежи, междусистемни връзки и инфраструктура за съхранение, пазарни реформи и по-добро управление на енергийния сектор. По-специално компонентът има за цел да ускори декарбонизацията на енергийния сектор.

Реформа 7 (C4.R7): Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на Водород

В заключение, от ККБ предлагаме в годишния План за действие на КСЕЗС да се планира и стартирането на работа на останалите 4 ресорни комисии, защото макар да няма заложени цели по НПВУ, е ключово важно да се започне работа със заинтересованите страни по тези направления, като се вземат предвид тяхната експертиза и предложенията за решения.

Например мерките за адаптация заради наводнения или Таксономията за устойчиви финанси, както и внедряването на природобазирани решения за адресиране на климатичните рискове, са все актуални теми, които изискват мобилизация на всички средства и канали, за да може българската държава и българските институции да компенсират забавянето си в тези области. Подобна е и темата с комуникациите и дезинформацията – сфери, в които България попада в постоянна хипотеза на дезинформационни атаки. Не на последно място, новите процедури и оценки за нанасяне на значителни вреди (DNSH) при разходването на средства налагат обединение на знания и ресурси от различна експертиза, за да може страната ни да бъде по-подготвена и по-конкурентна съобразно новите глобални и европейски предизвикателства в областта на зелената трансформация.