През последните 3 месеца на 2023 г. България публикува три плана, свързани с  ограничаването на изменението на климата. Това са Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони към нисковъглеродна икономика (изпратени на 30 септември и одобрени през декември от ЕК с особено мнение ), проектът на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на сектор eнергетика (публикувана на 17 ноември) и първият работен вариант на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), който е най-всеобхватен. Той описва предвидените от България политики и мерки за енергийна ефективност и енергийна сигурност, осигуряване на междусистемни връзки с вътрешния енергиен пазар на ЕС, повишаване дела на ВЕИ в крайното общо потребление на енергия, намаляване на емисиите на парникови газове по сектори (индустрия, транспорт, отопление и охлаждане на сградите), инвестиране в изследвания и иновации, свързани с чистите технологии. 

ИНПЕК беше публикуван на 22 декември, ден след като беше обявено начало на наказателна процедура срещу България за неспазване на крайния срок за предаване на черновата. България бе сред 3 държави, които не подадоха в срок работни варианти на своите ИНПЕК към Европейската комисия (ЕК). Затова и оценката на Комисията върху черновите на ИНПЕК, публикувана на 18 декември 2023 г., не включва нашата държава. Държавите от ЕС трябва да приключат актуализацията на ИНПЕК до юни 2024 г.  

Две са най-важните заключения от проектите на Стратегия и ИНПЕК. Първата е, че на хартия климатична амбиция има – документите залагат така необходимата национална цел за климатична неутралност до 2050 г. Целта обаче трябва да се прецизира – например с междинни срокове и поставяне на крайна дата за преустановяване на работата на въглищните мини и тецове, както и посредством план за намаляване на използването на изкопаем газ и петрол, който включва и мерки за ограничаване на метана – вторият по значимост парников газ.

Втората най-важна констатация е, че и в Стратегията, и ИНПЕК, липсват конкретните данни – както за социално-икономическото развитие на страната, така и за тенденциите в енергийното потребление и емисии в някои ключови сектори. Това от своя страна прави невъзможна оценката и прецизирането на заложените мерки, например мерките за енергийна ефективност и декарбонизация на ключови сектори като отоплението и охлаждането, транспорта и индустрията. 

Някои от подадените от България цели в ИНПЕК вече се коментират като недостатъчни. Такава е целта за 29.9% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление към 2030 г., вместо изискваните от България поне 33%. По-високата амбиция е реалистична и би осигурила справедлив принос към целта на ЕС за климатична неутралност. По-висока би могла да бъде и амбицията на Стратегията за декарбонизация на електроенергетиката. Тя е постижима до 2040 г. – по-рано от заложеноето в документа. ИНПЕК постава и минимални спрямо референтния сценарий 2020 цели за намаляване на крайното потребление на енергия чрез енергийно обновяване на сградите – 11.1% до 2030 г. Освен това и в ИНПЕК, и в Стратегията, липсва цел за намаляване на енергийната бедност, която засяга 40% от българите, както и механизми за подпомагане на домакинства с различни финансови възможности за обновяването на многофамилните и еднофамилните жилищни сгради. При обновяването на сградите следва да се спазва принципът на ЕС “Leavе no one behind“ (Да не изоставяме никого). Това означава да се даде възможност на възможно най-много хора (вкл. моментно или дългосрочно категоризирани като енергийно бедни) да участват активно в процеса на енергийния и социален преход. Притеснително е също, че не е обърнато достатъчно внимание на иновативни механизми като енергийните общности (като тези за производство и съхранение на топлоенергия). Нещо по-лошо: планът дори казва, че са неприложими за България.

Като цяло, ИНПЕК и Стратегията се характеризират с плахост в назоваването нанепопулярните и трудни мерки като поетапното намаляване на употребата на въглища и газ (макар че делът им намалява така или иначе). А без назоваване на истинските проблеми, не може да се върви към намиране на адекватни решения.

В проекта на ИНПЕК няма и каквото и да е позоваване на одобрените през декември от Европейската комисия Териториални планове за справедлив преход за българските въглищни региони (ТПСП). Не е обърнато внимание на социалноикономическите предизвикателства на прехода, които ще засегнат основно тях.

Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите, които са отговорни за завършването на плана, са наясно с тези дефицити и посочват, че данни ще бъдат добавени към проекта на основа на допълнено макроикономическо и секторно моделиране в края на януари. На експертна кръгла маса, организирана от WWF Българияна 17 януари, министерствата и експерти от Центъра за изследване на демокрацията, консултиращи актуализацията на ИНПЕК, представиха някои предварителни данни и заключения. Част от тях са обнадеждаващи – въглищните ТЕЦ поетапно ще отпаднат от електроенергийния микс, а България няма да изпитва недостиг или прекомерни цени на електроенергията в обозримо бъдеще. Ще продължи да бъде и нетен износител на електроенергия. Наблюдаваният ръст на производството от ВЕИ ще продължи, като могат да се включат и нови източници на енергия като офшорния вятър. Важно е това да става по устойчив за природата начин, като освен по отношение на вятърната и слънчева енергия е важно секторът на селско, горско стопанство и земеползване (т.нар. LULUCF) да реализира поглъщане на въглерод, без прекомерни вреди от използването на биомаса за енергия.

Ключово е откритият диалог с всички заинтересовани страни по допълването и актуализацията на ИНПЕК да продължи през следващите няколко месеца. Директива 2001/42/ЕО (Директива за екологична оценка) и Орхуската конвенция, която е част от българското законодателство, изискват този диалог. Участието на обществеността е регламентирано и в Регламент 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз, който урежда създаването на ИНПЕК. Настоящият ИНПЕК не съдържа достатъчна информация за това как е гарантирано участието на обществеността в изготвянето на ИНПЕК до момента, но се надяваме темата да бъде развита във финалната версия на плана. Съществените липси на данни, закъснялото публикуване на непълния проект, както и липсата на приложена чернова на Оценка за въздействието на ИНПЕК, не позволяват да бъде изпълнено задължителното условие за участието на обществеността.

Силно се надяваме, че след публикуване на следващата чернова, включваща резултатите от моделирането, ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици. Разчитаме и че такова време ще бъде предоставено и преди срока за изпращане към ЕК през юни 2024 г.

На експертната кръгла маса представителите на двете министерства обещаха, че обсъжданията оттук нататък ще обхванат паралелно ИНПЕК, Стратегията за устойчиво енергийно развитие и техните екологични оценки.

Вижте становището на WWF България за ИНПЕК

Вижте становището на Фондация “БлуЛинк” за ИНПЕК

Вижте становището на Екологично сдружение “За Земята” за ИНПЕК.

Вижте становището на Коалиция за климата за Стратегията за устойчиво енергийно развитие.